0
Пламен КАЛИНОВ
В горещата вечер в четвъртък, броени часове преди мача Франция – Германия, в русенската Арена дойдоха най-запалените фенове на т.н. „класическо, романтично фентъзи” в музикалния жанр. Похвално усърдие на Русе и русенци в отстояването на характерния за града ни добър музикален вкус и с години моделираното отношение у поколенията към всякакъв вид музика, стига тя да е хубава и да извайва истински човешки добродетели и ценности.
Направи ми впечатление, че тук имаше хора на всякакви възрасти, а най-красиви и над всички бяха децата, които танцуваха в пространството пред сцената. Подиумът беше аскетично „обран” откъм бляскавост. Имаше обаче от двете страни подвижни камери, които допълнително надградиха в спектакъла фантастичните му измерения, освен божествената музика, разбира се. Но за това, по-нататък.
12 щрайха от Операта в Русе допълваха звуковата картина на шоуто, поднесено точно в 100 минути от Клайдерман. В числото 13 (общо толкова бяха свирещите!) изобщо не е търсена преднамерена фаталност. Заедно с професионално направената мултимедия (2-та големи екрана) и владеенето буквално на всяка секунда от концерта, Клайдерман демонстрира може би върхова форма за вече изминалите повече от 40 години концертна и музикална дейност. Имам чувството, че с годините този човек става все по-добър и по-добър. И още нещо, много лично, но то също ме впечатли - концертът на Клайдерман, когото за първи път чувам на живо, звучеше сто пъти по-красиво от иначе брилянтните му студийни записи, които въртя понякога на уредбата си. И това ме заинтригува, защото след шоуто и трусовете от мача Франция -Германия, в полунощ „превъртях” в YU-TUBE фрагменти от концерти на Клайдерман и на други места, в други точки на красивата ни планета. Бях шокиран от натрапчивата мисъл - тя е в мен дори и докато пиша тези редове, че най-невероятното преживяване винаги е онова, в което зрителят е „потопен” на живо, за да усети пулсациите на големия артист през сърцето си.
Повярвайте ми, Филип Паже-Клайдерман, успя да направи точно това в русенската зала. Той накара публиката да мечтае и да изживее по свой, индивидуален начин докосването до всяко парче и всяка нота, изсвирена в паметната вечер. Всъщност, музикантът свири точно толкова, колкото беше обещал, като в началото на концерта започна с българското „Добър вечер”, извини се за лошия си английски (нещо типично за французите!) „изстреля” артистично скороговорка на френски и след като ни накара да се усмихнем, буквално ни потопи, „хвърли” във водопада от звуци и емоция-изпълнение след изпълнение. Не мога да откроя нито една от пиесите като по-върхова от останалите. Мисля, че заедно с продуцента си Оливие Тусон и целия супер професионален екип, с който работи, Клайдерман беше подредил специално за Русе една много балансирана програма. Поне това долових в двете странно равновесни части на концерта. Така той постигна и два разнопосочни, но събрани в една монолитност ефекти - допусна всички до видимата, разбираемата, не чак толкова „закодирана” възвишеност на популярното звучене, зад която, без да е натрапчиво, прозираше невероятната виртуозност на този своеобразен факир на клавирната техника. Близкият план на ръцете на Клайдерман върху клавишите на черния „Steinway&sons” не беше случайно поднесен на публиката. Който разбира от клавирна музика и клавирно усилие, знае за какво става дума. Не забелязах големият пианист да е впечатлен чак толкова от това, че свири на черен роял вместо на обичания и предпочитания от него бял роял (grand piano) „Yamaha”. Все пак става дума за възможности и съобразяване с това, което ти предлагат домакините, а нашите организатори и мениджъри на „Булстрад Арена”, бяха свършили безупречно работата си по предварителните изисквания на артиста. Така че в това отношение концертът премина също блестящо и като „по ноти”. В края на първата част, във възходящата градация на пиесата „Spartacus” (A.Khachaturian) & Romeo and Juliette (S.Prokofiev) и “My Toy” (Моята играчка), настроението беше рязко променено. Зашеметената зала съпреживя, поне това беше моето усещане, звуковата емоционалност на нещо, което е изконно и като че ли е в кръвта на всеки съвременен българин - песента „Хубава си моя горо” – посочена в програмата на концерта като “My Bulgarian song” (Моята българска песен). Не знам дали има прераждане, възможности за контактуване с отвъдното и т.н., но имам усещането, или по-скоро, така ми се иска да е, че композиторът Георги Горинов (мир на праха му), ако имаше възможност да чуе точно тази интерпретация на музикалната си елегия, сто процента щеше да бъде „на осмото небе”. Всъщност баладично носталгичната болка на кюстендилския композитор и красивите кадри от България в мултимедийния спектакъл, бяха предадени и чрез сърцето на Клайдерман като усещане на всички в залата. Беше красиво, беше зашеметяващо, за това не може да се пише, това трябва да се чуе и преживее.
Втората част на концерта премина в едно по-различно темпо - от “New Blue Rondo”(D.Brubeck), през “Cinema Paradiso” (E.Morricone) и “Medley Paris”- с блестящия финал на “French Cancan”. Пиеси, брилянтно изсвирени/изиграни върху основата на много силна емоция, със страхотна виртуозност и овладяно чувство да се подава към публиката на импулси усещането за непреходност на мига, на онова, което се случва само веднъж- ТУК и СЕГА, поради което е уникално и си заслужава точно по този начин да се съпреживее с всички останали.
Ами, толкова за този концерт, защото и цял вестник да изпишем, пак няма да ни стигне. Всъщност, неописуемото не подлежи на описване. И две думи на признателност към музикантите от Русенска опера- браво, брависимо, bellissimo (итал., прекрасно). Русенските musicisti (итал., музиканти) бяха на висотата на Клайдерман. Силно вярвам, че и Клайдерман ще запомни този (не знам кой поред) свой концерт, в една юлска вечер, на десния бряг на Дунав, в един вдъхновен и обичащ го град Русе. Не може да не го запомни, защото след концерта Франция победи Германия с 2:0 на Европейското по футбол в един неподражаем “French Cancan”, но не на Офенбах, а на Дидие Дешан и „петлите”.
.jpg)
Напиши коментар