0
Таня Трифонова е родена в Плевен. Завършила е средното си образование в училище „Иван Вазов“. Преди да се дипломира в Националната художествена академия „Николай Павлович“, завършва Медицинския колеж като медицинска сестра. Думите на родителите й, че започне ли с медицината, с изкуството е свършено, като че ли се оказват решаващи. Два пъти тя кандидатства в Академията и при втория път е приета. Окончателният й избор е реставрацията. Днес тя е реставратор в Художествена галерия „Илия Бешков“, а преди това е работила в “Панорамата“, а съвсем в началото в реставраторско ателие в София. Днес през нейния професионален опит и компетентност минават картини, книги, платна и т. н. – ценности, които трябва да се съхраняват правилно или да добият предварително подходящ вид за излагане в залите.
- Винаги съм искала да се занимавам с реставрация. Дори в началото мислех, че тази специалност е от археологията. А аз още от дете си рисувах. Изпитът обаче, за да те приемат в "Реставрация", доста се различаваше от това, което се искаше за археологията. Минава на четири нива – първото е да направиш живопис и цветен етюд, следва рисунка и графичен материал, изпит по история на българското изкуство и химия. Сега изпитите са по-облекчени. Приеха ме на втората година. Влязох на трето място. Много го исках, защото ми беше страшно интересно. Бях се впечатлила от тази професия. Дипломната ми работа е „Реставрация на иконата“. Практикумите ни бяха много интересни и богати. Всяко лято бе работа върху стенописи. Моята проведох в Дряново едното лято, а следващата в Долни Лозен, където реставрирахме икони. Това бе много тежка, но и интересна реставрация. На много от тях са правени понякога надживописвания, което също се отразява в документацията. Преди мен само Иван Йотков е завършил "Реставрация" и е работил тук в галерията. Той е от третия випуск. Има и други плевенчани, но те са в София.
- Как се реализирате сега в практиката? Как се чувствате в тази специфична дейност?
- Много добре. Едно от най-хубавите ми изживявания е в това, че мога да работя с картини. Освен текущите реставрационни дейности, които вървят през годината, които съм набелязала и обсъждаме, при всяка една изложба картините минават през ателието ми за освежаване, преглеждане и почистване, за да добият експозиционен вид. Фондът на нашата художествена галерия е много богат, така че работа – колкото искаш. Най-хубавото при нас е, че работим върху оригинали.
- В последно време какво изненадващо успяхте да откриете под пластовете боя? Колко време отнема една реставрация?
- Зависи от случая. Сега имам една икона, която започнах, но е в много лошо състояние и се иска много време, за да я завърша. По нея има живопис, отлюспвания и т. н. – неща, които трябва да се отстранят и да се обработят. Ние сме обучени, опитни, но трябва и консултация с колеги, за да се вземе правилното решение, правят се проби. Нямаме право да бъркаме. Аз имам вече солидна практика и се чувствам уверена в работата си. Имах преди време една картина, която трябваше да се реставрира – един натюрморт. На гърба й обаче платното бе замазано и скрило друга картина. Като отнех пластовете боя, изникна съвсем различно нещо... Явно беше част от някакво по-голямо платно, което е послужило за рисуване на новата живопис.
След време ще имам възможност сигурно да поработя върху платното на Панорама "Плевенска епопея“ заедно с колегите от асоциацията. И това сигурно ще отнеме доста време, работата ще бъде продължителна и отговорна. Затова от реставратора се изисква да бъде последователен и умерен. Не трябва да се бърза, това е задължително. Аз не деля работите – това е на майстор, онова е на нов колега. Всяко произведение го приемам като задача с проблематиката.
- А време за лично творчество?
- По-рано като че ли имах повече време, но сега сякаш не остава такова. Съсредоточавам се върху задачите, които имам да реша като реставратор. По-рано ме канеха често в Троянския манастир в Иконографското сдружение да им покажа как се прави листова позлата. Много ми е приятно, когато дойдат дечица, да им разкажа как се прави реставрация или отделни детайли от работата. Доставя ми голямо удоволствие. Много бяха впечатлени дечицата, които дойдоха при нас от художествената гимназия в Троян. Тази година през пролетта отново сме ги поканили, защото те не познават тази професия. Хубаво е, че имам необходими материали и това изобщо не затруднява работата ми. Тръпката при нашия занаят е, като започнеш едно нещо, което е в много лошо състояние, и накрая, когато видиш какво се получава, какво излиза под патината, която е скрила много неща от оригинала на автора, и ги съпоставиш. Тогава има истинско изживяване. Такова имах и при подготовката на картините за представяне творчеството на художника Дило Дилов. Имах много работа, но съпругата му и дъщерите му останаха много доволни от работата. Това ми стига.
Димитър СТОЙКОВ
Напиши коментар