Първата българска пътешественичка тръгва по света от Силистра

Изложбата в Държавния архив в Силистра разказва за силата на духа и вечния стремеж към равенство и свобода

/ Върху 22 стилни пана са показани над 150 снимки на българката, на чието качество биха завидели и съвременните фотографи

Люба Кутинчева, смятана за първата българска жена-пътешественик, е живяла и учила в Силистра от 1912 до 1928 г. Тук у младото момиче са възпитани първите пориви към опознаване на света и народите му.

Доказателство за това е запазената в Силистренския архив Главна книга на учениците от Българското частно първоначално училище в Силистра за учебната 1920-1921 г., където е записана с името Люба Желева /по баща/. Това съобщи директорът на Архива Юлия Кюшелиева при откриването на изложбата, дело на Държавния архив - София с фотодокументалното наследство на Люба Кутинчева. Документът е на румънски език и в него е посочено още, че тя е родена на 15 май 1910 г. Името на нейния баща е Желю Николов.

Иначе Люба е родена във Велико Търново в семейство на интелектуалци. През 1912 г. с родителите си се преселва в Силистра, който след 1913 г. попада под румънска власт. През 1928 г. Люба завършва средното си образование, но не намира бъдеще в станалия й като роден град. За своята активна дейност срещу асимилацията на българите Кутинчева е принудена от румънските власти да избяга в България. По-късно тя отива в Турция и в големите градове там изнася лекции и беседи за България, и за положението на Добруджа под румънска власт.

Спечелените от сказките пари й позволяват да започне своята мисия като пътешественик. От 1929 до 1938 г. Кутинчева пропътува целия Близък и Далечен изток, Северна Африка, стига до Южен Сахалин и Мадагаскар. В продължение на десет години тя се запознава с нравите и обичаите на много страни от Азия и Африка. Люба Кутинчева свободно владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски и есперанто. В посетените страни се издържа чрез изнасяне на лекции. В малките градове и селища, където не е могла да го прави, е работила физически труд, като бране на банани, смокини, лимони, портокали, дафинови листа, бахар, черен пипер, какао и др. Със спечелените пари е продължавала своето пътешествие.

През 1935 г. заминава за Париж, за да учи журналистика и френска филология, работи като кореспондент на «Le Matin”. Оставя пътепис „Япония - лични впечатления, наблюдения и проучвания”, издаден в Стара Загора през 1942 г. В него Люба Кутинчева се представя като първата българка, посетила Япония. Младата жена преброжда земи и морета – останали все още блян за откривателския дух на много нейни сънароднички. Но опознава и двойствената страна на света, който й се отплаща с душевни и физически страдания. „Сблъсках се с най-суровата действителност на живота и можах да видя колко и какви видове отрицателни човешки прояви има на този свят и до где може да отиде човешката злоба, алчност, завист и проява на най-низки страсти”, ще напише тя в единствения си пътепис, посветен на Япония.

Остава загадка как Люба Кутинчева успява да се добере до най-високопоставени особи, в чиято компания позира – кралят на Ирак Файсал ибн Хусайн, султанът на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад Трети, емирът на Трансйордания Абд Аллах ибн Хусайн, министърът на отбраната на Ирак - Нури Саид, митрополитът на Птолемаида, владиката на арменците в Иран - архиепископ Месроб, Махатма Ганди и много други. Тя успява да прекрачи прага дори на недостъпните за чуждоверка хареми и да се запознае с незавидната съдба на мюсюлманските жени. Ала където и да се намира, Люба запознава събеседниците си с България и нейната култура, пее им български песни и неизменно пътешества с българския трикольор на шапката си.

В навечерието на Втората световна война – с разбито здраве и след десетгодишно отсъствие, тя се завръща в България. Умира през 1998 г., но как преминава животът й през комунистическия режим – това е поредната мистерия, която трябва да разбулят историците. Не е преследвана от властта, защото до войната нейният патос е антиколониален, феминистки, т.е. в широкия смисъл на думата – левичарски, но не комунистически. Това по някакъв начин й дава индулгенции пред новата власт и вероятно става причина тя да не бъде подложена на директни репресии. Макар че потъва в дълбока неизвестност до края на живота си. /СБ/

 

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори