0
Пламен Калинов/в. "Бряг"
Докато правя интервюто с проф. Велизара Пенчева, телефонът не престана да звъни и при нея да влизат хора. „Пътьом” в разговора тя подписа изплащането на 32 160 лв. стипендии за студентските практики. Ежедневие. Наситено. Динамично. Противоречиво. Но никога тягостно, защото има тръпка и предизвикателство. А тази жена в златна възраст е преминала през стотици предизвикателства в своя живот, отдаден изцяло на изследователската й работа в областта на транспорта. От 1974 г. неизменно е в Университета. Това е колосално време. Като цяла една епоха. Вървяла е бавно и упорито по своя път, не е мислила за кариера, а преди всичко за наука, любопитството и познанието са я водили напред, но никогане се е обръщала назад. Проф. Велизара Пенчева е докосната от Демиурга със съвършената и искрена неподправеност на съзиданието, защото тя е човек, който не може да се измисля, винаги е верен на себе си и на онези, в които влага доверие. И точно затова е просто един успял в мечтите си прагматик. Човек на дълга и на призванието да живее постоянно в едно и също „агрегатно” състояние на ума и тялото - а именно, да работи докато си почива и да почива, докато работи. Но ето какво успяхме да „изработим” заедно с Велизара Пенчева в талвега на празненствата за 70-годишнината на Русенския университет. Равносметката е с отворен финал, защото с подобен събеседник времето никога за нищо не стига, а реката на университетското ежедневие е все така примамлива, досущ като вначалото, когато може би се е родила изобщо идеята да има университети.
- Проф. Пенчева, „транспортирахме” ли се за 70 години в печелившите университетски стандарти, познаваеми ли сме в България, в Европа, в света?
- Когато са създавани университетите, може би в зората на академическата традиция се е считало, че преподавателите и студентите са една относително затворена общност. Universe на латински означава Вселена, в преносен смисъл се употребява и като понятие за „цялост, цялостност”. В този смисъл университетската „вселена” е била една затворена система. През последните 10 години – през двата мандата на екипа на проф. Христо Белоев, ние поехме по друг, съвременен и различен път. Висшето училище се отвори към региона. Вторият важен момент е укрепването на международните ни позиции. Може би времето предопредели преосмислянето на академичната универсалност, пък и вече сме държава в ЕС, което е много голям ускорител.
- Бързахте ли, когато се случваше всичко това?
- Нормално е всеки да бърза, когато осъзнае проблема и най-вече онова, което има и което иска да свърши. Но това в никакъв случай не беше някаква авантюра. Това беше методично, осъзнато, последователно, едно след друго, стъпка по стъпка. Просто се усъвършенствахме интердисциплинарно, мултиплицирахме този ефект и го превърнахме в трансгранична стратегия на развитие. За 10 години разкрихме девет нови професионални направления, с държавна акредитация. Върнахме в Русе обучението на сестрите акушерки. Създадохме факултет „Обществено здраве”, по-късно преименуван в „Обществено здраве и здравни грижи”, това мина през Народното събрание. Преобразувахме технологичния колеж в Разград във филиал на Русенския университет. Всички акредитации бяха с много високи оценки за нас. Така университетът стана едно от водещите висши училища в страната с най-високи оценки - и на 22-те професионални направления. 3 от тези направления са за 4 специалности по т.нар. „регулирани професии”. Акредитирахме и 46 докторски програми. Това е огромна работа, огромен труд.
-Как Ви стигаше времето, администрирането не попречи ли на научната Ви кариера?
- Административната работа изисква много време. Но когато човек е творческа личност, той намира време за всичко. Не знам точно как, вероятно с тотална мобилизация и може би късмет, успях да осъществя сполучливо няколко големи и значими проекта, които касаят пряко моята професионална, научна, творческа кариера.
- Това са все пак „препятствия” на (не)предизвестените победи, сигурно ги помните в детайли, но нека да ги маркираме, макар и с по няколко думи?
- Ако се задълбоча, няма да ни стигне и цял вестник. Много са нещата. Ще спомена най-сериозните: на първо място, може би проектът „GREEN POST” – алтернативни екологични пощенски автомобили. В България докарахме един от първите електрически автомобили, който се движеше по улиците на Русе и на София! Беше впечатляващо. Работихме с партньори от Италия, Белгия, Унгарияи България. Така се роди прототипът на електрическия “Free Duck”, при тестването му в пощенската мрежа на Русе и София. Парите бяха по програма „Интелигентна енергия за Европа”. Това стана през 2008-2011 г. След това е времето между 2011-2013 г. - проектът B2B LOCO-Балтийско-Балканска мрежа за компетенции в логистиката. Изградихме мрежа от изследователски и образователни институции в областта на транспорта за логистични компетенции, с 15 страни-партньори от Прибалтика до Балканите. Важен беше и проект HINT „Хармонизиране на навигацията във вътрешния воден транспорт чрез образование и информационни технологии”, с пари по Оперативна програма за транснационално сътрудничество “Югоизточна Европа”. Партнирахме си с 18 висши училища, администрации и асоциации отосем държави – 5 от които членки на ЕС (Австрия, България, Румъния, Словакия и Унгария) и 3 държави извън ЕС – Сърбия, Украйна и Хърватия. Целта бе да се създаде уникална, хармонизирана система за теоретично и практическо обучение в корабоплаването по вътрешните водни пътища в района на река Дунав. Приключихме го през тази година. Освен всичко това е ежедневната ми работа със студентите. Но срещите ми с тях са като дишането, то е част от съществуването ми, контактите с бакалаврите, с магистрите и докторантите са прекрасен начин да се зареждам с нови идеи, да споделям дръзновените им мечти, да им помагам, докато ги уча.
- През 2013 г. започнахте няколко много сериозни проекта и по ОП „Развитие на човешките ресурси”, които са завършек на една стратегия за връзка между живия живот и академическия дух?
- Това са стъпки, които ни позволиха да прецизираме системата за качество в университета. Тук става дума за проекти, свързани с управленската практика, с донор ОП „Развитие на човешките ресурси”. През 2009-2010 г. важна стъпка бе проектът „Подкрепа за развитие на научните кадри в областта на инженерните научни изследвания и иновациите” - участваха над 40 докторанти и постдокторанти, които защитиха успешно значими за науката и практиката дисертационни трудове, а някои от участниците в проекта вече са доценти. Периодът 2013-2014 г. ще запомним с т.нар. „Усъвършенстване на системата за управление в Русенския университет за осигуряване на прозрачност и ефективност" - един много важен проект за прозрачност и ефективност на четири подсистеми - за управление
качеството; за администриране на процесите, за информационно обслужване на учебната дейност и системата за събиране на информация за научноизследователската дейност на преподавателския състав. Освен това, 130 научни кадри се включиха в проект: „Система за квалификация и кариерно израстване на преподавателите в Русенския университет“, също в рамките на 2013-2014-а г. Участваха най-младите колеги, цветът на модерното мислене, постъпили на работа в университета през последните 10 години. И нещо много важно, което буквално и в момента правим, е Проектът „Студентски практики”. Русенският университет стана партньор на Министерството на образованието и науката. 2800 студенти преминаха практическо обучение от 240 часа в реална работна среда със стипендия от 450 лева. Сключени са договори с над 300 фирми и организации за обучение в региона и в цялата страна. За подготовката на всеки студент отговаря академичен наставник - преподавател от университета и ментор - представител на фирмата, където се провежда обучението. Първоначалният индикативен брой беше 2000 студенти. Успяхме да се преборим за стипендии на още 800 студенти, което е с 40% повече от планираното.
- В какво виждате позитивния ефект от мащабността на изброеното дотук?
- Хубавото в случая е, че нашето изпреварващо и находчиво използване на тези програми сега се превръща в държавна общонационална политика във висшето образование. Което означава, че правилно сме разчели кодовете на предизвикателствата и сме били наистина една крачка преди останалите в синхронизирането на университета с посланията на 21-и век.
- Вие сте председател и на Университетската комисия за качеството. Доволна ли сте от критериите за оценка на русенското висше образование? Всъщност, какви качества трябва да има ефективното висше образование?
- Много обширна, безкрайна тема. В едно висше училище имаме три основни стълба. Вход - Процес на обучение - Изход. Почти като в Библията (смее се). За нас е важно как мотивираме най-добрите да дойдат и да учат в Русе. В последните години катедрите започнаха сериозна работа с училищата по места. Чрез различни кръжочни дейности. Доброволчески, ако щете. Ето сега, например, катедра „Транспорт” готви презентации, свързани с безопасността на движението. Тези презентации ще бъдат на студентите, те ще отидат на място в училищата. Това, като пример как бъдещите кандидат-студенти ще познават предварително Университета. Но има един проблем на входа - демографската криза. Децата просто ги няма, а ние се борим предварително да намерим мотивираните да дойдат при нас.
В процеса на обучението се изисква и перфектна учебна документация. В нея влизат квалификационната характеристика, учебният план, учебните програми. Изброеното дотук трябва да отговаря на стандартите, приети в страната по отношение на висшето образование. И всичко трябва да звучи актуално, с практическа ориентираност към пазара на труда. Затова от 2009 г. провеждаме „Дни на работодателите”. Заедно с работодателите коментираме учебните планове и програми. По факултети вървят обсъждания, след което правим голяма университетска дискусия. Има съревнование! А бизнесът се ангажира да помогне за изнасяне на част от упражненията в реална производствена среда. Много водещи световни фирми оказаха помощ и за оборудване на лабораториите.
И на изхода на Университета са випускниците. Там стремежът е да ги реализираме максимално бързо по специалността. Ние се грижим и за това. Обратната връзка с тях е чрез персонален e-mail адрес, който влиза в университетската картотека. За 70-годишнината направихме Алумни асоциация. Тя обединява всички алумни клубове. Сега изготвяме правилник на асоциацията, който предстои да бъде приет на академичен съвет.
- Да дешифрираме рисковите зони в университета? Питам ви и в личен план.
- Шансът ме срещна с позитивни и много интелигентни хора. Аз работя с колеги, които винаги приемам като коректив. Работя със студенти и докторанти, неизкушени от страничните съблазни на кариеризма, на завистта - това са много чисти и отворени към живота души и нагласи. Те също много ме зареждат, защото нямат задръжки да ми кажат кога и как греша. Винаги залагам на общите решения. В Университета има 8 факултета и 2 филиала, 1 или 2 може да сбъркат, но всичките десет звена - никога! Така че, 430 преподаватели, които в момента са в Русенския университет, могат да бъдат наистина сериозен коректив във всеки един момент за всеки мислещ ръководител. А рискове има навсякъде, включително и при нас. Това обаче обикновено е свързано като че ли повече с външната среда. По отношение на бюджета. Парите са болка не само за висшето образование, това е повсеместна „болест”.
- Търсят ли ви за съвет и експертиза в транспортния сектор, вие сте един от малкото национални познавачи на тези проблеми в дълбочина и в европейската им проекция,която касае бъдещето ни - като транспортни коридори, логистика и технологии за управление на транспортните потоци?
- Държавните мъже свикнаха да се допитват до нас. Аз съм в състава на няколко комисии на областно и общинско ниво, свързани с транспорта и безопасността на движението. Лично ръководих национален екип, който съвместно с Центъра за продължаващо обучение проведе подготовката на 105 от специалистите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, които са изпитващите експерти”. Така че, с екипа ми работихме в наистина мащабен проект на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Работихме с компаниите „Рено” и „Мерцедес” и така бяхме партньори с водещи индустриалци, които ни предоставиха превозни средства, за да проведем обучението. А конкретно за транспортната система в България, искам да я разглеждаме винаги като съвкупност от пътища (мрежа, артерии), транспортни средства (наземни, водни, въздушни) и система за управление на целия този сложен и многопластов процес. Магистралната инфраструктура на България е планирана през 70-те години на миналия век, по тази схема строим сега пътищата си - ориентирани в посока изток-запад. Но, забележете, основните европейски пътища и транзитните потоци са в посока север-юг. Т.е. предстои ни сериозно преосмисляне, компасът трябва да се промени, образно казано, да се превъртим по посоката на магнитната стрелка, така, както е в Европа. И последно за Русе и нашия край, ако не успеем в следващите няколко години да започнем да строим високоскоростния път за Велико Търново, ще останем изолирани, а това не е никак хубаво в средносрочна и дългосрочна перспектива.
- Вие идеалист ли сте, имате ли илюзии?
- Не, аз съм инженер. Аз тръгвам да творя, но винаги върху здравата основа на онова, което знам. Инженерът по принцип е човек-творец, това е кодирано и в наименованието на професията, самата дума инженерство е свързана с изграждане, с претворяването в живота на една конкретна идея.
- И нещо в човешки план, какво запомнихте от екипния принцип на проф. Христо Белоев?
- Той има едно невероятно качество - нарича се позитивизъм. Другото, което ме впечатлява, е неговата отвореност към хората, готов е винаги да помага. Този ректор работи буквално с всички, по всяко време и на територията на целия университет. А като казвам „всички”, визирам преподавателите, административния апарат, студентите, обществеността, медиите. Не бих го нарекла дори и урок по администриране и човечност. Това са просто двете страни на една и съща, винаги печеливша монета и кауза. И тя се нарича Русенски университет „Ангел Кънчев”.
Напиши коментар