0
Пламен КАЛИНОВ, вестник "Бряг"
Чл.-кор. проф. Христо Белоев не се нуждае от особено представяне, защото е достатъчно популярен и познат не само в Русе, и не само в България. Неговото име е известно на много кръгове в Европа и по света. И особено там, където работят в областта на модерната земеделска наука и екологията, поставени изцяло в услуга на човечеството. Човекът Христо Белоев излъчва харизматично спокойствие и особена откритост, които винаги водят диалога в неочаквана посока, предразполагат за задълбочен разговор и към откровение, но е много важно да се намери пролука в забързания „до прегряване” делник на ректора на Русенския университет. В кабинета на втория етаж в Ректората винаги има нескончаема върволица от хора, които влизат за по-кратко или се заседяват по-дълго, защото академичният конвейер не може да спре, няма как да се случи и засечка. И това е така в продължение на два мандата, без компромиси, без отлагане на задачите от днес за утре. Просто ритъм, начин на живот, стигма в храма на науката, молитва и пречистване едновременно. Не знам как издържа на всичко това, но и този път ме посреща с усмивка и с дружелюбното отношение на домакин, който държи събеседникът му да бъде максимално открит и да пита каквото иска. Разбирам го много добре и знам, че това е част от ректорската му стратегия-да е отворен към медиите, а оттам и към обществеността. Той много държи и успя да наложи практиката Университетът да е с открито лице пред света, да е институция, която извън теоретическите постулати е място за реализъм и конструктивно откривателство в името на човека.
Поводът да гостувам на Христо Белоeв е високото държавно отличие - орден „Св. Св. Кирил и Методий”, първа степен. В мотивите за награждаването е посочено, че: „Проф. Белоев е номиниран за наградата за големи заслуги в областта на образованието и науката. Той завършва висше образование по специалността „Селскостопанска техника“ в Русенския университет през 1984 г. През 2009 г. е избран за професор, а от 2014 г. е член-кореспондент на БАН. От 2007 г. досега проф. Белоев е ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Ръководи над 40 проекта с научен, научно-приложен и образователен характер, с общ финансов резултат над 10 милиона лева, които са финансирани по национални и международни програми. Ръководител е на 10 научни колектива за интердисциплинарни научни изследвания с участието на над 160 хабилитирани преподаватели, асистенти, постдокторанти, докторанти и студенти от цялата страна. Автор е на повече от 240 научни публикации, 12 книги и монографии, пет учебника и учебни помагала, на 12 патента и полезни модели и др.”
Толкова от мотивите на министрите. Както се казва аргументите са „железни”, но зад тях стои човекът-институция Христо Белоев. Предлагам Ви заедно с него да преминем отвъд „свръхзвуковата” бариера на славата и да се издигнем над делничната суета, в която освен всичко останало, винаги има място за големите българи, един от които е моят невероятен събеседник проф. Христо Белоев.
- Проф. Белоев, най-високите държавни отличия се дават на заслужилите българи, на онези, които формират облика на нацията в перспективата на времето. Доволен ли сте от времето, което посветихте като ректор на РУ –много или малко са два мандата за амбициозен и волеви човек като Вас?
- Труден въпрос. Но ще започна от това, че не усетих кога минаха тези 8 години - и за мен, и за екипа, с който работихме. Помня като днес различните награди, уважението, което съм получавал - моите почетни гражданства в родния Павликени, в Разград и Русе, но навсякъде, където съм бил награждаван, съм пожелавал на хората, които ме награждават, да имат този екип, който аз имам. В началото на първия ректорски мандат започнах с „дилемата” 2-ри корпус - голяма сграда, 13 000 кв.м разгърната площ. През 1984 г., когато приключвах студентските си години, направихме първата копка. Много дълго 2-ри корпус преседя на плочи и на колони. Исках да го видя вече „от плът и кръв”, действаща сграда, пълна с усмихнати студенти, слънчева и приветлива, една модерна архитектурна линия до внушителния силует на Ректората. Не си представях, че толкова бързо може да стане. След това нещата като че ли тръгнаха в едно особено темпо, изпълнявах по няколко задачи наведнъж. После се „нароиха” контактите с водещи световни фирми, те построиха и обзаведоха в университета свои лаборатории, внедриха своя техника, подариха ни по-голяма част от нея. После някак логично се вписа и контактът с великия българин и наш земляк Игнат Канев, с чието дарение направихме „Канев център”. За него също ни помогнаха фирмите - с технически средства и обзавеждане. Направихме и санирането на сградите, вдигнахме спортния комплекс и много, много други неща. Ако трябва да ги изброя, няма да мога да се сетя за всичко, а и едва ли е необходимо. Това е видимата страна на нещата. Онова, което впечатлява гостите и колегите от страната. Отвътре, за хората в Университета, случващото се е ежедневие. Ние свикнахме с промените. Красивото се приема, но на другия ден то вече звучи познато. Получавам суперлативи, които обаче не приемам като нещо изключително. За мен изброеното е просто реалност, а реалността не се нуждае от суперлативи. Животът е това, което се случва, а моят живот е Университетът. Аз продължавам да работя в познатите си високи обороти, правя планове с дългосрочен прицел, правя го така, както съм го правил и в началото на първия си мандат. Има мащабни задачи, които ще започнат през 2016 г., няма драма, че приключвам и втория мандат. Другите трябва да продължат ритъма. И аз се виждам в перспектива в тези процеси, вече ще бъда просто човек от екипа, който ще се ръководи от нов, достоен мой заместник.
- Под Вашето ръководство висшето ни училище се превърна в национална и европейска мярка за сериозна наука и смислени резултати. В личен план какво Ви коства това?
- За мен няма равностоен житейски заместител на каузата „Русенски университет”! Поставям я над всичко. Вкъщи понякога получавам упреци, че не съм по същия начин отдаден и на семейството. Но как да стане едновременно всичко, когато тук имам за решаване десетки проблеми. Необходими са бързина, понякога и екстремни управленчески решения. Научих се, или по-скоро си изработих усет за ситуацията, за да може всичко да бъде решено в срок и без отлагане.
И съвсем в личен план, от няколко дни съм за зъболекар, но все отлагам. Ето на, правим интервю, а после ме чакат неотложни задачи и така личният проблем се измества встрани, за да мога да успея с останалото. Искам да подчертая, че Университетът за мен е най-важното нещо, на което
приоритетно отделям и отдавам цялото си внимание. Тук работят над 1000 души и учат над 10 000 студенти. И всички те трябва да имат сигурност не само за днес, но и за утрешния ден, и за години напред.
- Тежи ли Ви да бъдете гарант на всичко това, не сте ли понякога претоварен от задължения?
- Нямам избор, няма кой друг, освен мен и екипът ми, да се погрижи за това. Така Университетът става популярен и търсен партньор от други университети и научни институти, нещо което вече се получава чудесно. От тази колаборация с другите зависи бъдещето на висшето училище. Зависи как ще работим, какви проекти ще реализираме. Затова в публичното пространство Университетът вече е силно разпознаваем. И в България, и в чужбина. Ние сме единственият български участник в няколко международни организации, които дори ръководим. През 2011 бях президент на Ректорската Дунавска Конференция, в която членуваме и сме в управителния борд. Съучредители сме на Вишеградската асоциация на университетите и също участваме в управлението й. Ние сме единственият български университет в Международния университетски център в Дубровник, където членуват над 100 висши училища. Това е голяма привилегия, но и отговорност. Работим активно и в най-голямата Асоциация на европейските университети.
- Това е прекрасно, как обаче намирате време за науката?
- Тук вече говорим за другата посока в личен план. Науката е нещо, заради което аз пренебрегнах други възможности. Бях първенец на випуска, и тогава взех кардиналното решение да остана именно в Русе, а не да се върна в родния ми град, където ме очакваха и където имах подредена кариера. Тръгнах по мой път. Не съм си представял изобщо, че ще бъда ректор на университета, който съм завършил. Науката е НЕЩОТО, заради което останах тук. Вече съм член-кореспондент на БАН, но сега работя повече за другите. В момента съм научен ръководител на 14 докторанти, 10 от които успешно защитиха званията си. Тримата ми доктори са от Виетнам. В момента се подготвят докторантурите на още 6-има души - от Казахстан и Азербайджан. Предстои през март 2016 защита на три докторантури. За тези неща си струва да се работи. И за проектите, разбира се, почти не знам вече колко са, чрез които професионално разработваме приложни технологии в селското стопанство, биологичното земеделие, екологията - неща, които са важни и носят практически ползи за хората.
- Ще Ви липсва ли обаче властовият механизъм, онова, което Ви прави едноличен лидер, с много добър екип?
- Много авторитетни хора, от различни браншове идваха при мен да ме агитират да се кандидатирам в кметската надпревара. Казваха ми, че е логично да се „прелея” от ректорския в един кметски мандат. Да бъдеш кмет също е висока отговорност, но за мен науката е моето поприще. Затова, ако ще ставам академик, аз имам още много път, и то сериозен. За да си академик, трябва да си човек на фундаменталните открития и приноси, това искам да направя. Не знам дали ще покоря и този връх, но мисля, че си струва усилието да опитам.
- Неотдавна университетски преподаватели написаха отворено писмо до министъра на образованието, в което твърдят, че българското висше образование е в упадък и е необходимо да се реагира бързо, за да оцелее смисълът на българската академическа образованост. В Русе като че ли сме някакво щастливо изключение и все пак, има ли нещо, което не успяхте да свършите, но ще го оставите като бъдеща стратегия на следващия ректор?
- Мога да кажа, че ние заложихме трасето за успешно движение напред. Определено щафетата ще бъде поета от новия ректор. Динамиката на развитието на университета ще се запази. Запознах се с това писмо на философите от СУ. Чета всичко, което се отнася за висшето образование и за образованието по принцип. Мога обаче да кажа, че в Русенския университет не може изобщо да се говори за упадък. Нашите дипломи са гаранция за успешната реализация на всеки един студент, завършил в Русе. С тази диплома студентът е конкурентен за всяко едно място, дори когато се състезава с хора от Европа или кандидатства за работа където и да е по света.
- Искате да кажете, че в Русе се побираме в глобалните образователни стандарти за модерен прочит на приноса на науката в живия живот?
- В Русе направихме голямото национално ядро, което работи по фундаментални въпроси на земеделието. Тук е методологичният център, мозъчният тръст е от колеги от София, Пловдив, Добрич, Ямбол, Стара Загора. С моите лични връзки и контакти привлякох към екипа учени от чужди университети и вече имаме конкретни резултати. Това е сериозна наука в услуга на хората и когато решаваме въпроси в земеделието или транспорта, прицелът е един - реални, практически ползи. Последната ми идея е проект по Програмата за трансграничното сътрудничество България-Румъния. Ще създадем иновативен център за зелени технологии, който ще бъде базиран в Русе. Ще се радвам, ако този проект бъде финансиран.
Както става ясно, каквото и да говоря, нещата все се завъртат към университета. Преди година и половина създадохме сдружение ФОРС - между нас и областите Русе, Разград, Силистра, Търговище и Велико Търново. Направихме всъщност нещо като Федерация за Образование и Регионално Сътрудничество (ФОРС). Под мое ръководство научен колектив разработи областната стратегия на Русе и региона до 2020 г. на базата на европейските документи и директиви, за да сме реално полезни, обозрими и предвидими за партньорите ни отвън.
- Оптимист, идеалист или реалист е човекът-институция Христо Белоев? В какво да вярваме, за да сме успешни хора и добри българи?
- Винаги оптимист. Но и реалист, и мечтател, и понякога идеалист. Само че реализмът надделява над останалите. Без реализъм нямаше да има 2-ри корпус, двама министър-председатели се съгласиха с доводите ми. Със санирането на 5-те сгради по фонд „Козлодуй” се получи нещо подобно. Така стана и удостояването с почетното звание Доктор хонорис кауза на канцлера на Германия Ангела Меркел. Имахме дотогава 9 почетни доктори от Германия. Казах си, защо пък Ангела Меркел да не бъде 10-ият Доктор хонорис кауза. Написахме писмото, изброихме контактите на университета с висши учебни заведения в Германия, отправихме поканата и Ангела Меркел прие, и за първи път дойде в България изобщо, за да уважи нашата академична церемония. Примерите са много, но предпочитам да съм реалист. Без илюзии, аз съм оптимистично настроен за бъдещето на Русенския университет. Програмата за неговото бъдещо развитие е постижима именно чрез реалностите.
Напиши коментар