0
Специално искам да отбележа, че съм благодарен на ректора на РУ проф. д.т.н. Христо Белоев, че направи всичко възможно, въпреки натоварената си програма, това интервю да стане вестникарски факт на Студентския празник 8 декември. Разговорът беше уговорен буквално в последния момент, в късния следобед след традиционната среща на ректорското ръководство с чуждестранните студенти. Радвам се, че намерихме общ език и го реализирахме. Предполагам, че всеки от читателите на ще открие в следващите редове част от своите, вече отминали студентски години, други ще потърсят и ще открият опорните перспективи пред бъдещето на българското висше образование изобщо и в частност пред русенските студенти. Докато подготвям интервюто за печат, си мислех за незададените въпроси (винаги остават и незададени въпроси), за пропуснатите детайли, но това е една университетска вселена и в този смисъл тя е необятна и необозрима. Удовлетворението е, че все пак и въпреки всичко в Русе имаме университет, където европейските стойности и световните стандарти отдавна вървят ръка за ръка, а останалото е просто една несекваща „река” от млади хора, които идват тук, учат тук, спортуват тук, творят и мечтаят тук, за да пулсира несекващата устременост на едно от най-престижните български висши учебни заведения - РУ „Ангел Кънчев”. Това пише днес към интервюто си с проф. Белоев във вестник "Бряг" Пламен Калинов, което публикуваме.
- Проф. Белоев, РУ се превърна през последните години в територия за наука и реални бизнес решения, това е резултат от усилията на цялата академическа общност. Но все пак, нека навръх студентския празник да кажем какъв е приносът на студентите в тази съвременна европейска дислокация на висшето училище?
- В последните три години ние търсим нови форми за ангажиране на студентите в научноизследователската и приложна дейност на университета. Няма вече катедра в университета, която да не е кандидатствала за финансиране във фонд „Научни изследвания”. Имаме изградена система, чрез която докторантите и студентите получават определен брой точки и се класират в тази надпревара. Резултатът е, че студентската научна сесия, която правим през месец май, вече е конкурент на преподавателския научен форум. Студентският научен сборник по нищо не отстъпва на научния сборник на преподавателската научна конференция, която пък правим в късната есен. Студентите и докторантите споделят, че е интересно преживяване за тях да се явят пред аудитория, да представят разработките си, т.е. да имат първо „бойно кръщение” по дългия път на науката и приложните знания, които тепърва им предстоят в живота. Няма проект в РУ - национален, регионален или международен, в който да не участват студенти и докторанти. Това е просто задължително условие.
- Но това е доста задължаващо условие, а доколкото ми е известно, проектите при вас са много. Има ли прозрачност в това конкурсно начало, как се класират за участие в проектите младите Ви колеги?
- Няколко пъти през учебната година, във фоайето на университета ние правим своеобразни изложения, където се представят само студентски разработки. И трябва да си призная, че съм доста впечатлен. В областта на електрониката просто има невероятни открития и полезни предложения. Като започнем с управлението на звуци и светлина и стигнем до бизнес решения с перспективно приложение в тази област. Забелязал съм, че когато, образно казано, студентите „се запалят” по някаква идея и ние застанем зад тях, стават невероятни неща и се получават много добри резултати. Искам да подчертая, че това не е ТНТМ, някакво безсмислено съревнование, тук говоря за реализирането и достигането до реален продукт, с конкретно приложение в практиката. Иначе, преди въвеждането на дадено изделие, продукт или машина в практическа употреба задължително се преминава през т.нар. високо научна разработка, там вече нивото е високо, затова в екипите задължително работят професори и доценти. Затова на студентския празник не мога да не поздравя точно тези ентусиазирани студенти, които работят върху подобни решения и го правят много сериозно и задълбочено.
- Доволен ли сте от атестацията на РУ, реални ли са оценките за възможностите на русенската Алма матер, без да скромничим можем да кажем, че това е водещото техническо висше училище в България, с признание както в Европа, така и в други точки на света?
- Това за нашия външен рейтинг е доста точно казано, само че аз искам да го детайлизирам. Ние сме единственият български университет, който участва в Конференцията на Дунавските ректори. Ние я председателстваме, участваме в нейния управителен борд. Единственият български университет сме във Вишеградската асоциация на университетите. В нея членуват 80 университета. Единствен български представител сме в Интернационалния университетски център в Дубровник. На нашето присъствие в тези авторитетни организации се разчита страшно много. РУ е включен и в една голяма тематична мрежа в областта на т.нар. „компютинг” - тук сме заедно със 70 университета и научни институти и организации от 32 държави. Това говори изключително много за имиджа на университета навън.
- Навън изглеждаме чудесно, но да влезем към темата за вътрешното рейтингово оценяване на висшите ни училища.
- След всяко подобно оценяване и обявяване на рейтингите ние сме реагирали съвсем добросъвестно и сме се отнасяли сериозно към класирането, като сме поставяли и съответните въпроси, на които и до ден днешен не сме получили отговор от компетентните оценители. При последното оценяване, може би бе избегнат субективният фактор. Но така или иначе според анкетите, които направиха със студенти, някъде имаше невероятно натрупване на максимални оценки, нещо, което на практика не е възможно. Не е добре това максимализиране, по-хубаво би било да има едно реално „разсейване” на подобни оценки и анкети, ще звучат по-реално и по-категорично.
Затова подобни неща вече не се взимат предвид при рейтинга. Доброто на сегашната система е, че тя дава рейтинг по професионални направления. Примерно, нас ни сравняват с другите университети в направлението „Машинно инженерство”. Това е добра възможност да се видим къде сме подредени по съответното професионално направление. В „Машинно инженерство” ние сме втори по рейтинг в България, което е своеобразен висок резултат. Техническият университет в София едва ли ни превъзхожда, но това са резултатите. Аз обаче съм спокоен, защото ние въведохме нови, съвременни лаборатории в това отношение. В тези научни звена инвестирахме много средства, включително и със съдействието на водещи световни фирми. Така че, университетът е много иновативен и предлага наистина креативни неща. В областта на компютърните технологии РУ е водещо звено в голям международен проект, това е признато от колегите в цяла България. Но парадоксалното е, че в областта на направлението „Компютърни технологии” ние сме на… шесто място в рейтинговата скала.
- Да обаче има и оценки на базата на професионалната реализация и заплащането.
- Тук също има парадоксални разминавания. Според рейтинга, най-високо заплащане и реализация имат IT-специалистите от Американския университет в България. Те се реализират в столицата и навън. Ако възпитаник на същия този университет дойде да работи в Русе, едва ли ще получава по-различна заплата от тази, която получава и един наш възпитаник в компютърните специалности. Тук се разминаваме тотално с една европейска постановка за равномерното развитие на всички региони. Много е ясно, че заплащането в София е едно, в Русе е друго, съвсем различно е в Търговище, Разград и Свищов и т.н. Така че, в това отношение рейтинговата система за висшето образование и нивото му у нас трябва да има вече осъвременени коригиращи елементи. Националната агенция за оценяване и акредитация работи по една много широка скала. Ние сме почти по всички професионални направления с рейтинг над 9, което означава, че имаме ниво и трябва да бъдем спокойни в това отношение. В 60 процента от професионалните направления се изкачваме нагоре в класацията. В 20 на сто имаме задържане на старите позиции и реализираме съвсем малко отстъпления от предишните си класирания, това са незначими позиции.
- Когато Ви избраха за ректор на Русенския университет, в който сте вече близо 40 години!!!, Вашият екип си избра един много показателен девиз „Традиции и иновации“. Не звучи претенциозно, но всъщност казва много съществени неща. В кампуса вече се случиха много красиви неща, как ще промените източното крило на студентския град?
- Когато започнах преди седем години като ректор, знаех, че трябва да стъпвам върху традициите. Няма университет без традиции. Това, което университетът е в момента, не е моя заслуга, това е резултат на много екипи през цялата му, вече близо 70-годишна история. Това е градено тухла по тухла, за да достигнем до това, което виждаме в момента. И в първия, и във втория мандат имам щастието да работя с един изключителен екип. Всъщност, РУ за всички - от преподавателите и екипа до студентите, е една КАУЗА! Ректоратът и Втори корпус бяха направени за две-три години. След това „израсна” „Канев център” с дарителския жест на Игнат Канев. Така че, откъм улица „Студентска” ние вече имаме нещо наистина на световно ниво. Промяната е очевидна, постигнахме наистина много. В момента правим саниране на 6 сгради в университета. Тези постройки ще бъдат променени и отвътре и отвън, след като направим и минералните мазилки. Кампусът вече ще изглежда съвсем различно през април-май 2015 г. Ще завършим през пролетта и ремонта на студентския спортен комплекс. Правим цялостен, капитален, основен ремонт на спортната зала. До залата има три игрища с изкуствена настилка, седалки за публиката, изкуствено осветление. На тези игрища ще има възможност да се организират състезания по всяко време, да се тренира и да е пълно с млади хора дори и през нощта, нещо, което сме виждали в Европа. В източната част, където са студентските общежития, ще вложим сили върху две от общежитията. Сега търсим възможности за реновация и на другите 4 блока. Ще санираме и студентския стол. Мисля, че сме във финалната част на разрешаване на казуса с управлението на общежитията от университета. В тези процеси ще търсим възможности за публично-частно партньорство. Така ще променим облика на целия студентски град. Когато започвах ректорските си години, не предполагах, че ще свършим толкова много работа. Изградиха се много нови неща, съборихме стари сгради, дадохме въздух в пространството. Мисля, че стана красиво и уютно, вече имаме една наистина европейска атмосфера във вътрешното си пространство и предимството ни е, че си имаме катедра „Дизайн”, с която реализирахме модерна стратегия за ново излъчване на студентското пространство, търсим хармонията между красотата на младостта и модерната визия на кампуса, пространство, каквото много малко университети в България имат.
- Ако можем да превъртим часовника назад и ако сега сте студент в Русе, мислите ли, че нещо във Вас щеше да изглежда по-различно, все пак ние и двамата с Вас сме хора от средата на миналия век, а сегашните поколения имат съвсем друг старт, живеят в много по-динамична и променяща се мигновено среда. Харесват ли Ви, допадат ли на темперамента Ви днешните студенти?
- Много интересен въпрос. Аз постоянно се връщам назад към моето студентство. За мен е страхотно удовлетворение, когато от студентския съвет дойдат при мен и предложат нещо интересно и креативно. Не мога да ги спра, правя всичко възможно, дори и невъзможното, да ги поощря, да им помогна. Така направихме съвременната мултимедия в университета. Над 50 екрана са разположени къде ли не и това е една информационна система, тя си има вече собствен живот, своя вътрешна логика, тя е едно своеобразно информационно кредо на студентското общество - те сами си я поддържат, и технически, и информационно. Всеки момент на тези екрани излиза нова и нова информация за какво ли не от широкообхватния живот на университета. Ето, такива неща, креативността и стремежът на студентите да се променят в движение ме държат млад. Вярно е, че нашето поколение е от средата на миналия век, но е вярно и това, че духът е на сегашното време, тази хармония ме радва и ми дава възможност да мечтая, да съм оптимист в реализма си. Прекрасно е да живееш с идеите и мечтите на младите, това подмладява (казва го с широка усмивка). Иначе разликата между нашето студентско поколение и сегашните студенти е огромна. Изобщо не искам да сравнявам. Това е нов тип поколение, което е на „ти” с техниката, с комуникациите, с мобилността, с усещането за световната си принадлежност.
- Какво е пожеланието Ви за празника 8 декември, кажете няколко Ваши лични предколедни, ректорски наричания за здраве, за шестици, за добруването на РУ и през новата 2015 г.?
- Ще бъда стандартен. Пожелавам здраве, щастие, късмет и успехи! Това са простички неща, но са много свързани. Помислете, на „Титаник” са се возили всякакви хора - и такива, които имат всичко, и такива, които с последните си пари са купили билет за това тяхно последно пътуване по море, така че, късметът също е част от пожеланието ми. А успехите са работа, усилена, последователна, всеотдайна работа. Но на студентите специално пожелавам днес един невероятен, запомнящ се, изпълнен с много емоции празник. После, разбира се, успешни заверки на семестъра, подобаващо представяне на изпитите. На преподавателите и служителите от университета, на нашите партньори пожелавам весели коледни и новогодишни празници, а иначе всички да посрещнем и да преминем достойно в 2015 г., за да ни зарадва и тя с още по-високи резултати от постигнатото през 2014-а!
Напиши коментар