Предстоящо – Биенале на малките форми в Плевен

Тази есен в Плевен ще бъде деветото издание на Биеналето на малките форми. Още отсега в ХГ „Илия Бешков“ се готвят за това голямо национално събитие, което за втори път ще бъде и с международно участие. Известени са авторите в областта на живописта, скулптурата и графиката за регламента и срока за предоставяне на творбите. Знае се и датата на откриването – 26 октомври. Ще бъде издаден и каталог на участниците и номинираните творби. Докато другите културни институти вече са в отпуск, в нашата галерия – една от най-големите и авторитетни в страната, екипът е в разгара на подготовката. Обърнахме се към Мирослав Минчев, директор на галерията, за да ни разкаже за този вече утвърден и желан форум не само от художниците, но и от културната общественост.

Господин Минчев, каква е философията при създаването на този форум? Как се роди идеята Биеналето да се провежда в нашия град?

Философията е поставена още в началото с първите статути на Биеналето, когато от регионално то се превърна след това в национално. Най-важното в този статут бе да се наложи една максимална демократичност на изявата. Това бе в основата на Биеналето, каквото е основното сега и за цялото общество в България. Ние не поставяме никакви ограничения по отношение на възрастова граница, тематичност и т. н. Единственото изискване е, че се слага ударение на малката форма – и в трите жанра. Това се наложи, защото, когато го създадохме, имаше рязка смяна на представяне на творбите по отношение на размерите – премина се в изложбите от едни голямоформатни творби в камерни, по-прибрани, които от изложбените зали намериха място и в домовете.

Идеята за Биеналето е на художествена галерия „Илия Бешков“ и Председателството на плевенските художници. По същото време пловдивчани също се готвеха да организират подобен форум и подадохме почти по едно и също време молба в Съюза на българските художници. Но пловдивчани не успяха навреме да си подготвят статута и да осигурят необходимите средства, а ние бяхме готови и затова бе утвърдено плевенското биенале.

С годините натрупахте ли необходимото самочувствие за организиране на изявата в национален мащаб?

Разбира се. Но не само самочувствие, защото по-важно е отношението, което имат колегите към това, което правим. Най-важното е, че Биеналето се утвърди като национален форум, без да има никакво възрастово ограничение. Нито има значение кога си завършил и кога си решил да участваш, дали си на преклонна възраст, дали си утвърден и т. н. Всички поколения се отнасят много положително към нашата идея. Средно някъде около 800 творби се предоставят за участие, от които журито оценява и избира някъде към 600 работи, които експонираме. Така беше поне за шестото и седмото Биенале, доколкото си спомням. На последното пък бяхме сложили акцент вече и за международното участие, което ще е характерно и за сегашното. Най-важното за този форум е нивото, което се търси. Това най-добре се вижда от творбите, които журито номинира, и след това наградите, които се присъждат на най-изявените колеги. По този начин се показва и посоката, която се избира, и как се развива изкуството. Толерира се съвременното изкуство, но не се поставят ограничения върху автори, които творят по-класически, които се придържат малко или повече към натурата. Биеналето обаче е безспорно мерило как се движи художественият живот в България.

Каква е помощта на Общината, за да успяваме да се задържим като организатори на един национален форум?

Общината ни помага, като осигурява средства за наградния фонд, което е много важно. Благодарение на нея успяхме да вдигнем с 1000 лева още наградния фонд. Получаваме помощ и от фонда на СБХ, от фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, имаме и награда за чуждестранен автор. Основна подкрепа получаваме и от Министерството на културата, което още от първото издание на Биеналето досега осигурява средства за каталога на всяко биенале. Това е неговото лице, защото може да се проследи не само времето и развитието на творческия процес, кой е участвал, какво е представил. Така се прави и поглед върху времето. От друга страна, трудно можем да попълним фондовете на галерията с творби. Откупват се, разбира се, и творби. От всяка изява почти четиридесет творби остават в нашите фондове – от откупки и дарени произведения. Смятам, че е въпрос и на уважение към всеки участник, защото всеки автор отнася със себе си и каталог, което му дава възможност да се огледа и да се постави във времето и в цялостния художествен процес.

Какво очаквате от тазгодишната среща на толкова много художници в Плевен?

Ние най-вече очакваме изненади на такива срещи. Повече са изненадите – от самите автори най-вече. Кои автори ще участват, с какво ще се представят. Какво са търсили в творбите си, какво се е получило. Изненадата е това, което очакваме. Хубаво е, че нещата се случват и във времето, когато отбелязваме шейсет години на галерия „Илия Бешков“.

Димитър СТОЙКОВ