0
Днес православните християни честват празника Възнесение Господне (Христово), който е винаги в четвъртък на шестата седмица след Великден.
В продължение на 40 дни след Своето възкресение Господ Иисус Христос многократно се явявал на учениците Си и ги наставлявал, разяснявал им истината за царството Божие, помагал им да разбират Свещените Писания, потвърдил обещанието Си за идването на Утешителя, Светия Дух - третото лице на единия Бог.
Христос също им възложил да тръгнат сред народите и да проповядват Неговото спасително учение. А на четиридесетия ден, както разказва евангелист Лука в края на евангелието си и в началото на книгата "Деяния апостолски", Той пак им се явил, за последен път. Апостолите били събрани на молитва в очакване да се изпълни Божието обещание. Христос им се явил, разговарял с тях и ги извел от Йерусалим на Елеонската планина край града.
Поразени и дълбоко разтърсени от Христовото възкресение, някои ученици си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви Свое земно, израилско царство, каквито очаквания имали евреите. Но Той отново им говорил за слизането на Светия Дух, което става на Петдесетница, и за благодатната Му сила, която оживотворява и ръководи Христовата църква.
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Както ги благославял, Той се отделил от земята и, подет от облак, постепенно се издигнал към небето, докато станал невидим за погледа им във висините. Апостолите се поклонили на възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали: "Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето". Така те потвърдили думите на Христос за Неговото второ пришествие и за всеобщия съд.
Заедно с апостолите при Възнесението била и света Дева Мария.
В народната традиция празникът има и наименованието Спасовден (от "спасение"). Той е имен ден за хора с името Спас и производни.
Професионален празник е на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. Освен това е свързан с ритуали за плодородие и за осигуряване на потомство (по-специално - на бездетни към съответния момент жени), в които ключова роля се приписва на растението росен.
В българския фолклор Спасовден е свързан с няколко обичая, сред които най-широко разпространен в миналото е ходенето на росен. Той е свързан с по-широката система от обичаи около Русалската неделя – седмица на сезонна поява и активност на русалките. Те са митични същества, сходни със самодивите, които през тази седмица сеят по нивите магическа роса, даваща плодородие и определяща реколтата. Преди това сеене, през нощта срещу Спасовден, те се украсяват с цветето росен, което берат по ливадите. Ходенето на росен е обичай, при който хронично болни прекарват нощта в тези росенови ливади, очаквайки магическите сили на русалките да излекуват болестта им.
Друг обичай на Спасовден, вече почти изчезнал в края на XIX век, са процесиите на млади хора извън селото, при които се изпълняват специални обредни песни, за да се измоли дъжд, който по това време от годината е особено полезен за зърнените култури. На Спасовден се играе и особено спасовско хоро, което се изпълнява без инструментален съпровод, само с определени хороводни песни.
Източници: БТА, Уикипедия
.jpg)
Напиши коментар