0
В края на миналата година излезе поетичната книга на Роман Кисьов „Мистичната роза“, а някъде в края на януари – тази на неговия баща Здравко Кисьов „Отвъдно време“. Навярно тази близост във времето на издаването им е случайна, но, както се казва, във всяка случайност има и някаква закономерност. Така и в случая, сложени една до друга, тези две поетични книги образуват силен поетичен диптих, който показва преливането на поетична енергия от бащата в сина, показва ни как се трансформира тя в една кръвна връзка като майсторство, като философия, като поетична енергия във времето.
ОТВЪДНО ВРЕМЕ
на Здравко Кисьов, известния русенски поет, има и подзаглавие “Последни стихотворения“. Неговият син Роман Кисьов е съставил една поетична книга от последните творби на баща си, написани непосредствено преди смъртта му (23 януари 2015 г.). Това вече създава особения магнетизъм на тази книга: виждаш как са се раждали стихове в последните дни на един поет, виждаш как в миговете преди смъртта си той прави равносметка на живота си и я фиксира върху белия лист. Дори физически виждаме как постепенно енергията на стиховете намалява, за да бъде в края на последните му часове само кратки строфи. Стихосбирката започва със стихотворението “Надпис на книга“: “Пътниче през моите страници,/събуй се на прага на тази книга,/ стъпвай тук колкото може по-тихо на пръсти,/ за да не изплашиш душата ми-/птица недоверчива,-/за да не я настъпиш, даже случайно, с подковани обуща!“, за да завърши с лаконичните строфи: “Аз съм последната страница/в последната моя книга.“.
Между началото и края на тази мистична поетична книга са разположени последните стихотворения на Кисьов, в които той философски мъдро, притихнал в очакване на края си, пише чрез стиховете своята последна изповед: поетична изповед за мисията на поета, за моралните стойности, за красотата и драматичното в природата, въобще за всичко онова, което наричаме - Живот. В залеза си Здравко Кисьов го вижда вече с очите на мъдреца, на човека, приемал със сърцето и душата си красивото и грозното, нравственото и безнравственото, подлото и достойното. А той успя да „вкуси“ от всички тия метаморфози. Беше изявен поет в съвременната ни българска литература, но тази известност му носеше не само звездни мигове но, особено след промените, и преживени горчивини.
Здравко Кисьов си остава един ярък съвременен творец. През тази година той, ако беше жив, щеше да отбележи своята 80-годишнина (роден на 1 януари 1937 г.). Идеята на неговия син да издаде тази книга е един красив жест към поет, чието творчество остави трайна диря сред почитателите на поезията. Книгата слага голямата точка на един плодоносен живот, чийто стихове сега звучат някъде далече, горе, в отвъдното време.
„Коя ли книга, коя ли плоча или касета/ще намериш до мен/в мига след смъртта ми!/В каква ли картина поглед отправил,/ще е спряло сърцето ми!../И дали ще запиташ през сълзи тогава:/Красота, ти погуби ли го/или го спаси?“/
МИСТИЧНАТА РОЗА
представлява поетичен сборник с избрани стихотворения на Роман Кисьов, който от 1995 г. досега има вече издадени седем стихосбирки. Тъкмо те, както и многобройните му участия в различни български и международни литературни форуми, му създадоха име на един от най-авторитетните и талантливи съвременни български поети. Едно признание, което е изказвано от много литературни критици и ценители на поезията. Интересното е, че Роман Кисьов не е от авторите, които шумно афишират тази си известност: той оставя тя да се изговаря от книгите му, от читателите му, от критиката. Той остава вглъбен в тишината на поезията си, на картините си, на творческия си мир.
Поезията на Роман Кисьов отдавна има свое лице, свой профил, своя багра в българската литература. Той е един от най-големите майстори на стихове, чрез които общува с Бога, с отвъдното. Те са една красива мечтателност и мираж към Небесното и Божественото. Затова е един от ярките майстори на високата духовна поезия. Казвам не „религиозна“, а именно „духовна“, защото тъкмо това определение обема и двете понятия.
Мистичността в творбите на Роман Кисьов не е в чист вид религиозност: тя е свързана със стремежа на лирическия му герой да превърне самия себе си в символ на светлия нравствен катарзис, който отвежда до чистота на помислите и сиянията на божествеността. Затова и поезията му е размишление за земното и небесното, святото и порочното, видимото и невидимото – всичко онова, което отвежда до греха или възвисяването на човека в ежедневните му действия. Така поезията на Кисьов е една изповед между земното и небесното, между Бога и бита… “След грехопадението/усмивката на Бога се стопи./Той тъжно наблюдаваше/необятния часовник на Всемира, в който/от Небето бавно се отронваха/и се изсипваха надолу, към Земята,/падналите ангели и хора…/Така се роди Времето./“
От баща си - Здравко Кисьов, Роман наследява вглъбеността, философичността, метафоричността на изказа, лаконичността на стихотворната форма – наследство, което го прави да пише поезия от най- висш порядък.
Със стиховете си Роман Кисьов превръща поета в жрец на словото, в шаман, който ни повежда по пътищата на тишината и тайнствеността на думите, водещи ни в зрими и отвъдни светове – и така ни сродява с магията на природата и вечността, с магията на откровението. А това е сливане на човека с тази природа и духа на Всемира, Космоса. Затова и поезията му е дълбоко съзерцателна, мистична и същевременно изпълнена с много светлина и благост. "Животът ми/бе огън буен/но угасна/Живи въглени са/думите/които ви оставям/."
Крум ГЕРГИЦОВ
ЗДРАВКО КИСЬОВ.Отвъдно време. Последни стихотворения. Изд. “Ерго“. С., 2017.
РОМАН КИСЬОВ. Мистичната роза. Избрани стихотворения. Изд. “Ерго“. С., 2016.
Напиши коментар