0
Плевен през шейсетте години на миналия век... С движението по стъргалото, ресторант „Червено знаме” и баскетболното игрище до него, сладкарница „Сторгозия”, Кайлъка с басейните, песните на Гайтана... И едно момче от музикалното училище, което мечтае да бъде артист на сцената... Момчето е Даниел Гергов – Дуни. Най-новата биографична книга на доайена на плевенските журналисти Димитър Стойков е „Дуни – от портрета на едно поколение”. Усещането е сякаш четем роман на Патрик Модиано. Избледнели знаци, кратки спомени, аромати, светлосенки проправят пътя ни назад към едно друго време. Това е историята на Дуни – плевенско момче, което завършва консерватория, попада в оркестъра на Емил Димитров „Синьо-белите” и обикаля Европа, а преди това е в легендарния оркестър „София”, воден от Димитър Симеонов, сключва брак с финландка и близо четирийсет години свири във Финландия. Запознава се с Хари Белафонте, Йоко Оно, Стиви Уондър, но всяко лято организира приятелите си от младостта за своето августовско идване в Плевен, за големия купон.
Книгата е биографична, но и разказ за едно поколение. За набор 47. За Васко, Румен, Оги, Коци... Всички те, които през годините не губят приятелството помежду си. Приятелство, което Дуни сякаш напътства от Финландия с телефонни обаждания, писма, картички.
Димитър Стойков завъртва в един изящен калейдоскоп композицията на тази необичайна книга. В нея има спомени и интервюта, журналистически и есеистични намигвания. И този калейдоскоп се завъртва около артистичната и кипяща от енергия личност на Дуни. Този Дуни, когото д-р Мишо Илиев, плевенчанин и дългогодишен лекар на националния отбор по футбол, определя като „изключително организиран бохема”.
Димитър Стойков ни предлага една своеобразна белетристика, наситена с вътрешна емоция и непринуден сленг, обагрена със златистото сияние на спомена и мъдрото разбиране за преходността на нещата. За такава проза трябва талант, любов и духовна аристократичност.
Тъжното е, че животът слага края на книгата – внезапната смърт тази пролет на Даниел Гергов – Дуни във Финландия. Остават спомените, за които казват, че са единственият рай, от който никой не може да ни изгони. Остава и тази чудесна книга за артиста, приятелите и онзи някогашен Плевен.
Напиши коментар