0
За дарителите с обикновени думи на признателност
6 декември е 340-ият ден в годината според григорианския календар (341-и през високосна). Остават 25 дни до края на годината. Това е краткото енциклопедично, календарно обяснение за деня, наречен от ортодоксите Никулден. В католическите страни на този ден вечерта на децата се правят малки подаръци, които се скриват в обувки или чорапи, за да ги намерят на сутринта. Обичаят води началото си от славата на Св. Никола като дарител на бедните. На този ден, освен именниците празнуват още търговците, банкерите, моряците и пътешествениците.
Дарителството е феноменално обществено явление, то е истински подтик да се помогне от сърце, да се направи полезен и добронамерен жест за отделна личност или индивид, за цялото общество.
Да работим безкористно на „На ползу роду”- това са ни завещали като клетва предците още от времето на Св. Княз Борис-Михаил Покръстител, първият царствен ктитор в българската история. Същите думи "На ползу роду" са произнасяли възрожденците ни, когато щедро са развързвали кесията с жълтици, за да изпратят някое дете в странство да се учи и да сполучи, та когато се завърне в България - да предаде наученото на своите сънародници.
Ние винаги сме имали и ще имаме нужда от примера на дарителите. Те са носители на традицията, тяхно е заветното право да НЕ искат нищо в замяна, освен устойчивост в паметта на поколенията за стореното, което най-добре говори за жеста и символиката на дарителството.
В Русе също имаме своите дарителски традиции и ако трябва да изредим имената на дарителите през всичките превратни времена и епохи, едва ли ще имаме място във вестника да го сторим, а и то не е чак толкова важно. И все пак, няма как да не отбележим с признателност името на един съвременен гигант-меценат Игнат Канев (българският канадец, както сам обича да се нарича), който през последните две години дари две невероятни архитектурни „перли” на своя роден край - „Канев център” на Русенския университет и читалището в родното си село Горно Абланово. Тук трябва да прибавим дарителството и меценатството на русенския юрист Иван Хаджииванов. Или пък жеста на г-жа Райна Геров де Перейра от Хамбург, която направи дарение в родния град на родителите си, венчани някога в русенската църква „Света Троица“.
В Деня на дарителите нека да им благодарим и да бъдем признателни, че все пак ги има, въпреки грапавините на изнервения ни делник, въпреки превратностите на кризата и несвършекът на трудностите в продължаващия вече 25 години преход от едно голямо нищо (социализма) към едно неясно нещо (капитализма), което другите просто наричат демократично устроено пазарно общество, със социално лице, колкото и парадоксално да звучи за нашите представи и реалности. И когато се сетим за примера на дарителите, ако имаме подтика да сторим нещо подобно, да го направим искрено и от сърце, както те го правят.
Това интервю с Пламен Бобоков беше готово още през септември, когато холдингът „Приста Ойл” направи дарение (нов компютърен кабинет) на математическата гимназия „Баба Тонка”, чийто възпитаник е Бобоков.
Медиите тогава подобаващо отразиха жеста на русенската фирма, която е благодетел не само на българското училище, но и на много други обществени и родолюбиви почини в нашия град. Заприказвахме се с Пламен Бобоков, който е съсобственик и председател на управителния съвет на "Приста ойл", след откриването на компютърната зала в притихналия свършек на тържеството. През прозорците струеше все още щедрата септемврийска светлина на високото слънце, а около нас се усмихваха също слънчево десетина ученици от 9-и клас, които точно тогава имаха първи час по информатика. Запазих разговора специално за Деня на дарителите. Хрумването дойде спонтанно, така както Пламен Бобоков каза, че спонтанно му е хрумнало да направи един модерен компютърен кабинет в любимото си училище. Било е преди десетина години, технологиите обаче се развиват, затова през 2014-а старият/нов кабинет отново получи поредната технологична „инжекция” –супермодерни машини хард-поколение, на които бъдещите строители на съвременна България се учат да бъдат креативни и да търсят неуморимо пътя към съвършенството.
- Г-н Бобоков, на кого е нужно меценатството - на тези, които искат да успеят, но се нуждаят от подкрепа, или на самите меценати - като един вид индулгенция и признание за това, че са успели?
- Всичко зависи от човека и от неговото възпитание. От неговите лични потребности. Някои хора го ползват като PR и като повод да преследват някакви други цели. Има и такива, които го правят от удоволствие, просто го вършат и не коментират. Има и такива, които го правят по политически причини, просто мога дълго да изброявам още много варианти за т.нар. „меценатство”. В случая с мен и „Приста Ойл” го правим от местен патриотизъм, или още както го наричат „гол местен патриотизъм”, т.е. правим го, без да търсим каквито и да е дивиденти или евентуални печалби на каквото и да е. Просто изпитваме удоволствие, когато можем да помогнем за нещо. Не винаги се случва, разбира се, но винаги, когато имаме възможност, помагаме.
- Ако съм Ви разбрал правилно, във второто десетилетие на ХХІ век имаме една много широспектърна мимикрия на меценатството - и като идея, и като цели, и като постигнати резултати?
- Не знам дали това е мимикрия. Животът е доста динамичен. Ние влизаме от едно състояние към друго състояние на обществените, икономическите и културните взаимоотношения помежду си. Моралните норми претърпяват доста сериозни промени в тази динамика. Нещо, което е било неморално някога, днес вече е естествено и прието, не се гледа на него по онзи начин, по който са го тълкували и осъждали нашите предходници. Или пък неща, които са били естествени и необходими, сега са крайно недопустими. Така обществото се развива, моралните норми се променят и също се развиват, кога за добро, кога като спирачка пред определени процеси. В интерес на истината, същото важи и за правните норми, законите, по които живеем, са отражение на динамиката на нашия живот - и като индивиди, и като социални създания, като социум. Няма нищо странно в това. Няма нищо лошо. В крайна сметка е важно да има потребители, които са доволни от продуктите, които получават - било то културни, битови, естетически. Това е предпоставка всички да могат да използват достиженията на съвремието, да развиват на тази база собствените си качества и да могат да бъдат полезни на обществото.
- Как усещате всичко това в конкретния случай с поредното Ви дарение за МГ „Баба Тонка”, това е полезен жест, може би с по-далечен прицел?
- За мен най-хубавото нещо в случая с дарението ни в Математическата гимназия е, че ние даваме средства и виждаме къде отиват те реално, виждаме един готов висококачествен продукт - тези деца се развиват, усъвършенстват знанията си, мислят иновативно, пълни отличници са, печелят национални и международни награди. Радвам се да виждам щастливите погледи на учениците, на учителите, да усещам излъчването на енергията и амбицията на директора, който знае какво точно иска от меценатите, да го разбера, когато поставя определени и ясни цели и дава срокове за постигането им. Ето това всичкото ме изпълва с удовлетворение и ме кара да се чувствам просто един полезен човек на своя град, на своето училище, на държавата ни. Просто един успял и полезен човек. Това е според мен нещо като задължение да си меценат непрекъснато, да излъчваш позитивизъм и добронамереност. Да даряваш не само пари, а усещането за съпричастност с онези, които искат да се развиват и да бъдат част от всеобщия напредък на нацията и на обществото. Ето това е страхотното усещане, т.нар. „перфектна симбиоза”, затова не мога да не съм доволен, нещо повече - това ме прави щастлив, а иначе е просто едно дарение, помощ с ориентир в бъдещето. Нашите деца са част от онова, което искаме да направим напред във времето, но чисто физически не можем, защото човешкият живот все пак има определени граници. Така разбирам и усещам ролята си на „меценат”, което звучи доста причудливо, защото става дума за един обикновен жест от сърце, нищо повече. На снимката: Пламен Бобоков и директорът на Математическата гимназия Митко Кунчев при откриването на новия компютърен кабинет в училището.
Напиши коментар