0
Новият директор на Държавна опера-Русе Пламен Бейков встъпи в длъжност на 1 март т.г. Срещам се с него, за да разговаряме за вижданията му за развитие на оперния ни театър, как ще се справи с големите проблеми, ще има ли промени в екипа. Ето какво сподели той специално за в. „Бряг“.
- Г-н Бейков, поздравления за Вашия първи мандат! Имате успешна кариера като солист, драматург, режисьор… Какво Ви накара да се кандидатирате за директор на Операта?
- Преди всичко аз съм професионално дълбоко свързан с Русенската опера, защото като неин солист, започнах да работя тук още преди 15 години. В последните три сезона съм и драматург на театъра. Тези години бяха най-плодотворни в моя професионален живот. Имах периоди, в които съчетавах изявите си на солист с работата като доброволен пиар. Усещането ми за принадлежност, за някакъв дълг към института от една страна, а от друга – като познавам достатъчно историята на театъра и хората, които работят тук, съм дълбоко убеден, че Русенската опера заслужава много повече. И без да преувеличавам, и без да изглежда като клише, смятам, че жертвите, които ще направя в личния си живот за Русенската опера, си заслужават.
- Какво от концепцията, с която се явихте на конкурса, Ви даде предимство пред другите кандидати, според Вас?
- Може би идеите в творчески план. Взимайки пример от историята, реших, че трябва отново Русенската опера да отдаде повече заслужено внимание на българската музика. В миналото всяка година е имало премиера на българска опера и мисля, че присъствието на българските композитори в афиша на нашата опера е от съществено значение. Известно е още, че много усилия хвърлих в течение на почти целия ми професионален път тук, във връзките си с младата публика, в образователните концерти пред деца и юноши. Желанието ми това да продължи влезе в моята концепция като важен елемент. Много съществено е и намерението ми да възстановя Русенската детска опера.
Предполагам, че мое предимство е и фактът, че съм свързан с колектива и сигналите за бъдеща съвместна работа са положителни.
- Какви са най-осезателните промени, да не кажа радикални, които ще направите? В тази посока ли ще бъдат – детска опера, български заглавия.. Или имате и други идеи?
- По отношение на творческата политика смятам да има два успоредни потока на развитие. Единият, който ще остане, са любимите на публиката традиционни романтични заглавия, оперетни заглавия, обичаните и познатите спектакли. Но от друга страна искам да създам един поток, който да е свързан с по-новата, с модерната музика на 20 и 21 век, защото съм оптимистично настроен, особено за по-младата публика. Тя няма тези натрупвания, наслагвания, които идват с познанието на традиционната романтична и класическа музика, сетивата им са отворени повече към модерното. Мисля да развивам тази посока. Обстоятелствата налагат осезателни промени. Това би изглеждало, може би, като една нова промяна, една нова страница.
- Имате ли формула за успешен директор, свързана с политика на оптимална заетост на творческите кадри, търсене на допълнителни средства, проблеми с репертоарния план, увеличаване на аудиторията и то предимно на младата?
- Формулата на успешния директор е да успее да превърне целия колектив не в свои подчинени, а в свои съмишленици. Това означава да бъде добър психолог, да изпитва уважение към труда на всички, наистина те да бъдат оптимално, а не максимално заети, да съблюдава баланса. Освен това директорът трябва да даде възможност на всички, ние тук сме творци – и оркестранти, и балетисти и вокални изпълнители - солисти и хористи, та директорът трябва да даде възможност на тези творчески личности да създават, те също да предлагат, да генерират свои идеи – и колективно, и индивидуално. Русенската опера според мен винаги е била кауза за хората, които са работили тук и ако има противоречия, те ще са сведени само да творчески спорове. Може би е малко идеалистично, но съм сигурен в това.
- Как гледате на спектакли с комерсиален характер, близки до халтурата?
- Аз поемам функцията и на главен художествен ръководител и вярвам на своето естетическо чувство, на възпитанието, което съм получил в годините, и в образованието ми в Музикалната академия. Смятам, че комерсиалните продукти не представляват осигуряване на допълнителни средства. Но заради начина, по който е конструирано финансирането в момента, те се явяват почти като задължителна част. Тук обаче въпросът е за естетическите граници и ако се вместим в тях, ще постигнем един баланс, който ще даде възможност на публиката, която има по-широки търсения и очаквания, да бъде удовлетворена, както и тази, която има по-специализирани, по-целенасочени очаквания също.
- Ще има ли промяна в афиша, спрямо случващото се в Украйна?
- Аз не мисля, че руското изкуство, особено това, което е създадено в 19-и и началото на 20-и век, трябва да бъде цензурирано по някакъв начин. Не мисля, че форма на протест може да бъде такова нещо. Ще дам един пример с любимия ми, а може би и на много русенци Дмитрий Шостакович, който е почетен гражданин на Русе. Ето, дори тук в кабинета, стоят два негови портрета. Той е един мъченик на авторитарното и тоталитарно управление. В този смисъл, в края на март нашата изложба, посветена на Шостакович и неговото присъствие в България, ще гостува в София в Музикалната академия, съпроводена от концерт от негови произведения, които студентите ще изнесат. Това показва, че както младите музиканти от Академията, така и ние нямаме такива предразсъдъци. Но от друга страна, аз съм заявил пред свои колеги, които в момента са бегълци от Киев, че Русе и Русенска опера са отворени да подпомогнат на музиканти, изпаднали в беда. И ако те търсят подслон и работа, могат да дойдат в Русе. Не сме изправени пред такава дилема да отказваме участие на артисти.
- Как ще се справите с двата най-тежки проблема - ремонтът заради изгорелия покрив и огромният дефицит от близо пет милиона лева?
- Да започна от дефицита. Той не може да бъде преодолян. Моите изчисления, както и на колеги, показват, че приблизително за около 35-40 години той би могъл да бъде преодолян, ако ние работим с този състав и с тази или малко по-голяма интензивност. Но моята цел ще бъде той да престане да нараства. И най-вероятно това няма да се случи веднага от първия месец. Предполагам, че до два-три месеца това ще може да бъде постигнато.
Вторият въпрос е много съществен. Като говорихме преди това за радикални промени, ето, това е една от съществените промени, които предстоят да се извършат – да се реконструира сцената на оперния театър. Не говоря за ремонт, а за тотална реконструкция. За щастие, мисля, че в нашата беда имаме два положителни елемента. Първият е, че и без друго реконструкцията беше наложителна и неотложна. Сега имаме повод и причина тя да се извърши. Строителството на постоянния покрив на сцената започва вече съвсем интензивно с настъпването на пролетта. По вътрешната реконструкция на сцената идейният проект е готов, предстои да се превърне в истински технически проект и да бъде одобрен. Успоредно с него се довършват последните геоложки и геодезични проучвания за укрепване на сградата. И тук е моята щастлива звезда, която се надявам, че няма да угасне – Областната управа, ръководството на общината, Министерството на културата и народните представители, които са от Русе, са декларирали тоталната подкрепа. За тези дейности има заделени значителни средства. Всичко зависи от нашата експедитивност и от желанието това да се случи. Но аз бих искал преди всичко възстановяването и събуждането за нов интензивен живот на тази сграда да се превърне в обществена кауза на русенци. Затова смятам да придвижим една инициатива „Аз обичам Русенска опера“, която да обхване широките социални слоеве в града.
- Ще оставите ли Иван Кюркчиев в екипа си?
- Иван Кюркчиев винаги е обичал своята независимост. Ние знаем, че той дълги години е работил като частен импресарио. Той уважава и цени повече своята свобода в това поле. За щастие, смятам че с приключване на пандемията той отново ще има възможност да разработи своите предишни контакти. В тази връзка ние взаимно се споразумяхме той да продължи така, както е работил като частен агент и импресарио. Кюркчиев е отворен да работи с всички български културни институти. Предполагам, че няма да обърне гръб и на Русенската опера. Самият колектив очаква по-радикални промени и не би се отнесъл положително към едно негово оставане.
- Ще има ли промени в екипа?
- Ръководителите на всяко едно от творческите звена ще останат: хормайсторът, главният художествен ръководител на балета, главният диригент - оставаме заедно да работим. Смятам, че Емил Табаков също ще продължи да работи с нас, дори и още по-интензивно. Предстоят прослушвания, търсят се музиканти за оркестъра, цигулари няма…
- Какво ще кажете за атмосферата в колектива?
- Категорично няма напрежение в колектива. По-скоро ситуацията в последните две години създаде едно безпокойство у хората, предизвика усещане за липса на път, на посока. Когато човек загуби своята цел, своята ориентация (особено творческите личности) те не знаят къде да вложат потенциала, който имат, и това, което напира в тях като творческа енергия. Работейки като драматург, контактувам с всички звена и виждам каква е ситуацията. Отлагането на спектакли, отменянето на концерти, промени в програмата просто объркват хората. За да преодолеят този дискомфорт, те трябва да бъдат обгрижени, да им бъде оказано нужното внимание и съчувствие, да им се дадат хубави творчески посоки.
- Какъв е най-близкият ви хоризонт за Русенска опера?
- Най-близкият хоризонт е в положителна светлина. Това означава отново във фоайетата на операта, които сега са затворени, да прозвучи този младежки и детски глъч на Детската опера. На спектаклите и концертите, които предвиждам да се случат на открито пред Операта, и надявам се, на сцената на Летния театър. Да дойде най-разнородна публика в добро настроение и да съпреживее това, което представяме. Очаквам музикантите от оркестъра и солистите да открият нови малки в началото пътеки, а може и по-широки пътища на индивидуална изява в концерти в камерните формации от оркестъра, очаквам отново да се появим в аулите и актовите зали в училищата с нашите образователни програми.
Искам да изградим стратегия, да обявим официално каузата „Аз обичам Русенската опера“ и тя не би трябвало да бъде свързана само с набиране на средства. Трябва да събуди интереса на хората, те да видят, че това не е една празна сграда, която чака да се ремонтира и не се знае кога ще се влезе вътре. А да почувстват, че това е жив организъм, да бъдат насочени към това да си купуват билети и да идват на спектакли.
Георги Чендов ми е идеал за отношение, за градителство, за интелект, уникална личност. Ето начинът, по който са действали като ентусиасти – искам нещо такова да се запали сега. Хората имат нужда от каузи. Тази пандемия някак ни върна към ценностите.
- Как ще привлечете и още по-важно, как ще задържите младите кадри?
- Задържането на младите артисти в икономическата ситуация генерално може да бъде само по един начин. Те да изпитват много силен интерес към творческите задачи, които получават и към работата, която вършат. Повече средства не могат да се осигурят, дори и да могат, няма да са достатъчни да ги задържим. Единствено остава да ги задържи любовта към изкуството. Оказва се, че това не е невъзможно – балетната трупа е с доста чужденци и това, че имат възможност да танцуват, ги задържа. Оркестрантите, като Роберто Карневале например, започнаха да правят малки ансамбли, да се изявяват като солисти. Няма в България друг симфоничен оркестър, освен Софийска филхармония, където почти всеки един от оркестрантите да е готов да излезе като солист с концертна програма.
- Имате ли нещо, с което ще изненадате любителите на класическата музика - нещо, което не е правено или е правено много, много отдавна?
- Познавам Ви като почитател на Русенската опера и разбирам, че от ранно детство сте привлечена като публика на нашия театър. Ето, сега мога да Ви изненадам с две заглавия, които сте гледали сигурно много отдавна. Ще изненадаме и русенци.
Едното заглавие е операта от Парашкев Хаджиев „Лето 893“. За първи път е поставена на русенска сцена и догодина ще я посветим на 1300 години от покръстването в България.
Второто заглавие - „Еленово царство“, е свързано със 100-годишния юбилей на Константин Илиев, един от създателите на Русенската филхармония и операта. Тази творба също за първи път се среща с публика на сцената на Русенската опера. Това са двете големи цели, свързани с българската музика.
Благодаря! Пожелавам Ви нови предизвикателства, устойчивост и сила да продължите да развивате оперния ни театър и вдъхновяващи творби за публиката, за да може със силата на изкуството да утвърдите марката Русенска опера!
.jpg)
Напиши коментар