0
Все повече земеделци в Русенско и Силистренско се отказват от овощарството. Равносметката в края на сезона за бране на плодове показва, че изкупните цени са ниски, не са променяни от миналата година, вносът подбива родното производство, а субсидиите са недостатъчни. Това разказа председателят на Съюза на Дунавските овощари Николай Колев. И за пореден път възниква въпросът - ще имаме ли догодина български плодове на пазара?
Колев и брат му отглеждат близо 400 декара овощни насаждения. От тях 200 декара са ябълки, 100 дка круши, 50 дка ягоди и около 30 декара праскови. След началото на войната в Украйна се повишили цените на торовете и препаратите за растителна защита. Към това се прибавят и високите цени на горивата и електроенергията, необходима за съхранение на продукцията. Овощарят обяснява, че себестойността на продукцията се е увеличила многократно.
„Увеличенията са между 50 и 300 процента на отделните пера и себестойността се е увеличила 100 процента. Цените обаче не могат да компенсират разходите. Гърция диктува цената на прасковите и тази година тя беше по-ниска от миналата, въпреки повишените разходи. Полша диктува цената на ябълките. Също не можем да вдигнем цените, внасят се големи количества. В другите страни от Европейския съюз овощарите са много по-субсидирани и имат големи производства, затова могат да си позволят да продават на много ниска цена”, разказа Николай Колев.
Тъй като не могат да реализират плодовете и имат големи разходи, много овощари унищожават градините си. „Нашите цени са по-ниски или същите като миналата година, но заради увеличените разходи във всички сфери на икономиката търговците вдигнаха много цените. Цялата печалба отиде в търговците. За съжаление ние сме най-ощетени. Масово има сигнали, че колеги унищожават овощни градини и то не само такива които са стари и амортизирани, а просто колегите приключват с този бизнес, защото не виждат перспектива. Всяка година ситуацията стават все по-зле”, обясни председателят на Дунавските овощари.
Заместикът му в браншовата организация Димитър Рачев гледа овошки в района на Тутракан. Той е един от хората, които вече са премахнали част от насажденията си. „В нашия регион по първоначални данни около 500 декара овошки вече са премахнати. Имам колеги, които фалират. Аз самият наскоро завърших унижощаването на 50 дка черешови насаждения”, разказа Димитър Рачев. Той има идея в национален регистър да се обобщи информацията от какво се нуждае пазарът и така да се решава с какво да се засаждат масивите. По този начин години напред ще е ясно какви са изискванията на пазара и овощарите няма да садят хаотично, а ще имат информация за видовете търсени плодове.
Според местните производители цената на сезонните плодове, които сега са ябълки и круши, не трябва да излиза от градината на цена под един лев и двадесет стотинки. Но цената на крушите се определя от вноса от Гърция. Това принуждава българските производители да продават независимо от цената, а не да съхраняват в хладилни камери крушите и ябълките, които ще поскъпнат още повече заради високата цена на електроенергията, смята Николай Колев. Той заяви, че българските плодове са на изчезване. Едва 20 процента от плодовете на пазара са български. „Много скоро те ще свършат и ще ядем само вносни ябълки и круши", добави Колев. Или държавата ще трябва да субсидира родното производство, или клиентите трябва да са подготвени, че ще плащат много по-скъпо за българско производство, коментира Николай Колев.
Проверка на стоковото тържище „Плодекс” показа, че и в сектора на производителите, и в този на търговците стоката е с повишена цена. Производители обясняват това с по-високите си разходи. Търговците пък казват, че от производителя се определя цената. В крайна сметка по-голямата част от предлаганата от тях продукция е вносна. Даниел Барбов е продавач. Разказва, че вносните плодове имат много по-добър търговски вид от българските и това привлича клиентите. „Хората държат на качеството, не ги интересува много дали стоката е вносна или българска. На този етап повечето стока е вносна. Българинът не изкарва качествена стока, защото няма кой да го подпомогне”, казва търговецът. Той дава пример с Румъния, където производителите имали големи субсидии, затова и стоката им била добра и с не много висока цена. „Като червената чушка, например. На тарабите румънските чушки си личат по това, че са прави и добре подредени, а българските са криви и в не много добър вид – уточнява Барбов. - След периода на туршиите, сега се очаква кампанията за приготвяне на киселото зеле. Все още цената му е висока, а и търсенето не е голямо“. Търговецът показва, че зелето от Плевен в момента се продава на едро за 90 стотинки на килограм. Очаква се в пика на продажбите да спадне до около 60-70 ститинки на килограм.
Но при производителите цените се запазват високи, въпреки че там пазарлъкът върви. Хората, които сами продават стоката си на тарабите на зеленчуковата борса, не са склонни на отстъпки, защото разходите им са високи. Общото мнение е, че без помощ от държавата, така както се прави в останалите европейски страни, е въпрос на време българските плодове и зеленчуци да се превърнат в изчезващ вид.
Напиши коментар