0
В редакцията получихме писмо от русенката Галя Тапай. Тя и съпругът й Мик се завърнали в Русе след 10 години работа в Англия. Семейството пристигнало на 19 март и било под карантина до 2 април. Русенката споделя как са преминали през границата и как са преживели 14-дневния задължителен престой вкъщи.
Галя Тапай:
14-дневната карантина, на която подлагат всички прибиращи се от чужбина българи, както и гражданите на други държави, пристигащи у нас, е необходима и задължителна мярка за предотвратяване на разпространението на корона вируса. Аз и съпругът ми, след четиридневно пътуване с кола през Европа, завръщайки се от Великобритания, също бяхме поставени под такава. При влизане в България на граничния пункт на Дунав мост медицински екип, настанен в импровизиран кабинет, проверява температурата на всички влизащи в страната.
Процедурата е бърза, но самото попълване на формуляра, обработката на документите във връзка с това и поставянето под карантина отнема доста часове. Ние случихме на много студено време и чакането отвън ме притесни, че може да ни разболее и да вдигнем температура от обикновена простуда, което би усложнило ситуацията ни. За щастие това не се случи и с нас нещата протекоха благополучно.
Бяхме без температура и в добро здраве. Така сме и до днес. Посочения от нас адрес на пребиваване в Русе – нашият дом, не трябваше да напускаме през целия 14-дневен период, такива бяха указанията на медиците. Дадоха ни разрешение на път за вкъщи, преди да започне същинската карантина, да си напазаруваме. Обясниха ни още, че ако няма кой да пазарува вместо нас, можем да ползваме услугите на Община Русе и доброволците, които след заявка доставят храна и лекарства в домовете не само на самотните хора, а дори и на такива като нас, под карантина, на които няма кой да напазарува. Но ние нямахме нужда от това, тъй като майка ми, която ни чакаше у дома, се бе погрижила за всичко.
Първото нещо, когато се прибрахме, бе да се обадим на джипито на майка ми, тъй като нямахме наше все още, и да попитаме изисква ли се нещо друго от нас. Докторът отговори, че ако се почувстваме зле или вдигнем температура, да му се обадим и той ще организира преглед и изследвания. Двете седмици без излизане навън не ми тежаха, тъй като имах достатъчно неща за вършене. Съпругът ми също се отдаде на проучванията си в интернет на теми, които го занимават. За пазаруването отговаряше майка ми, което бе като ирония, тъй като една от причините да се приберем, бе да се грижим за нея и да не е сама в тревожната обстановка. Бяхме изключително стриктни с карантината си, осъзнавайки сериозността и чувствайки се отговорни. Няколко дни преди изтичането на срока, на вратата се позвъни. Бяха двама полицаи, които питаха за нас поименно и поискаха документа за самоличност на съпруга ми, като си записаха данните от него. Попитаха ни как се чувстваме и дали имаме температура. Като разбраха, че сме добре, (което бе и видимо - б.а.) си тръгнаха. Два дена преди изтичане на карантината получихме обаждане по телефона рано сутринта. Беше жена от Общината, която ме предупреди, че след малко ще имаме проверка и да се подготвим. Само след около 10 минути дойдоха тя и двама полицаи. Същите въпроси, но този път поискаха моята лична карта и си записаха данните. Проверяващите винаги бяха с предпазни средства, любезни, уважителни и пожелаваха добро здраве. На което се радваме и до момента, когато вече не сме под карантина. Вече дори излязохме на разходка из града, разбира се с маски и предпазни средства.
dp
Напиши коментар