0
Колко да са ваканциите, кой да ги разписва и колко да продължава училищното междучасие. Ако се съди по активността на висшата просветна администрация, това явно са китовете, на които се опира образователната реформа и, докато тези фундаментални въпроси не бъдат изчистени, няма как двойките на матурата и външните оценявания да станат тройки. Едва след като бъдат въплътени в живот корекциите в мениджмънта на ваканциите и в хронографията на междучасията, реформаторите в образованието могат да направят и следващата стъпка - например фън шуй в класната стая.
Като родител на бъдеща седмокласничка възприемам дискутираните като важни проблеми с ваканциите и междучасията като несериозен опит за имитиране на активност. Отстрани цялата дискусия и участниците в нея ми и изглеждат като консилиум на неопитни лекари, които са се събрали около тежко болен пациент. Не знаят какво точно му е, не знаят какво лекарство би го спасило, но пък имат идеи за експериментиране. Как да свалим температурата? Ами да му отрежем бретона. Ако не помогне пък това, ще му дадем аспирин. В универсалния случай най-безобидна е клизмата - ако не помогне, поне няма да навреди. В случая междучасията и ваканцията са в ролята на лечебна клизма - ако не подобрят положението, поне не се очаква да го усложнят. Но пък се вижда, че "лекарите" не стоят със скръстени ръце.
Децентрализацията на взимането на решението за дървени, грипни и прочие екстремни ваканции не внася никакъв принос в управлението на учебния процес. Нормално е при блокиран градски или междуградски транспорт и при тежка епидемиологична обстановка решението за разпускане на училищата да се вземе от кмета или шефа на РЗИ. Когато трябва да се обяви епидемия, е важно не само колко деца отсъстват от една класна стая и отделно училище, защото социалният живот на ученика преминава не само в класната му стая, а в киното, центровете за работа с деца и младежките домове, а мерките при грипни ваканции са комплексни и не засягат само едно учебно заведение. Пара в свирката е и обсъждането и потенциалното решение дали външното оценяване да е седмица-две-три по-рано или по-късно. Само по себе си меренето на температурата не е вид лечение и в този смисъл няма абсолютно никакво значение кога ще бъде приложено на "пациента".
В просветното министерство изчислили някак си, че 5 минути били достатъчни за междучасие в учебните заведения с около 1100 деца. Да имате да взимате. В училище със 1300 деца в сграда на три етажа има 6 тоалетни - 3 мъжки и 3 дамски. С по 4 кабинки. Ако в една смяна учат 650 деца само за освобождаване на пикочния си мехур (извинете за прозаичността, но стискането е вредно за здравето) на едно дете е нужно между 2 и 3 минути. 1625 минути. Разделени на 24 кабинки и така ще излезе, че трябват 67 минути, ама хайде, не ходят всички наведнъж. Ама и в пет минути, г-жо министър, децата да се изпикаят не могат. Оставям на втори план проблема на горните класове. Според "Космополитен" една цигара не бива да се изпушва за по-малко от 7 минути. Бързото смукане за пет минути е сигурен рак на белите дробове. Пък и даскалиците ще влизат задъхани в клас и ще миришат и те на цигари. Разбира се, последните ми аргументи са изключително несериозни. Както несериозно е и обсъждането на парче и със специален фокус на темите с ваканциите и училищните междучасия. Оставете ми детето намира.
monitor.bg
КРАСИМИР КРУМОВ
Напиши коментар