0
Художниците Атанас Владимиров и Ростислава Владимирова – житейски свързани като баща и дъщеря, откриха своя обща изложба в малката художествена галерия на ул. Борисова 6 в Русе.
Ето какво каза в словото си при откриването журналистът Александър Недков, чието познанство с артистичната фамилия датира от години.
Уважаеми дами и господа,
Красив повод ни събира тази вечер в залата на „Борисова“ 6 с допълнителен двоен подтекст: 75–ата годишнина на „Рака“ Атанас Владимиров/роден на 9 юли/, споделян с първата изложба на дъщеря му Ростислава. Симптоматиката за онаследяване е явна: за таткото това е 10-та изложба в Русе, наред с няколко в страната и в чужбина. За дъщерята е първа. Ростислава е възпитаничка на Националното училище по изкуствата в родния Русе.
Твърдението „Нежността е мъдрост“ се налага още от снимката на корицата на каталога, издаден по повод изложбата, продължава с успоредно подреждане на творбите им и засиява в своеобразния изказ на всеки от тях.Обединяващ за двамата творци е постулатът: „.. начално е скицирането на общото и чак след това съсредоточаване в детайлите. Така че картината да не остане недовършена… И после следват боите“.
Двамата са еднакви в близостта, както еднакви и в различията. Това се отнася и до влизането им в хармонията или дори в дисхармонията. Ростислава както че ли епо–съсредоточена в дисхармонията, белег не на припряност, а на осъзнатостта на младия човек.
Едно е ясно и явно: двамата творци – баща и дъщеря, не са натуршчици, не пресъздават с опитна ръка и зорко око природните красоти, а ги осмислят. В търсенето на нещо ново не са отрицатели на досегашното в битието ни. Откриват „скритото в забравеното“. За да се случи попадението в изказа, за да проработи усетът за осъзнаване и перспективност. Не е ли това елемент от дарбата Божия?
Съзнателно не се взирам в представените картини, не се опитвам да ги анализирам. Оставям това на вниманието на по–просветените в пластичния изказ. И на Вашите собствени възприятия. Няма да се стърпя да не отбележа, обаче, че Атанас Владимиров извисява представа за живота с елегантно ситуирани препратки към миналото, насищайки я с познати, но и със загадъчни образи. Дръзкият му колорит не по–малко елегантно е придобил умъдряваща завършеност, с явни обещания за тълкуване. Времето е в него, животът му е хармонично осмислян.
Младата Ростислава, която вече живее във Варна,с неочаквани обрати в интересите сивнася ново звучене при вглеждането в родния Русе с тоналността на старите майстори. И тогава страховитият бик, или някаква хищна птица привличат вниманието по друг, хуманен начин. Не й убягва и владеенето на монохромната живопис. Доста отдавна портретната живопис като че ли няма сериозни изяви в града ни. Ростислава обаче успешно се представя с автопортрет, портрет на баща си, както и на оновамалко слънчице племенницата й. Обичам тези състояния на синовност...
Има ли „...изми” в нейните творческите превъплъщения? Може и да има, подражание обаче няма. Посвещението й е забележимо, и надявам се, трайно.
Атанас Владимиров и Ростислава Владимирова – житейски свързани като баща и дъщеря, еднакво посветени на красотата, без която не можем. На добър час на изложбата им!
Напиши коментар