0
Александър II (1818-1881) е най-големият син на Николай I Романов, на когото съдбата отрежда трудно реформаторско управление и трагичен край. Той встъпва на руския престол на 3 март 1855 г. в тежко за страната си време, когато тя търпи поражение в Кримската война и е принуден да сключи унизителен за Русия мирен договор. Войната показва много вътрешни язви на руската държава, която сериозно изостава от модерния свят. Руският монарх е убеден, че са необходими бързи и радикални реформи във всички области на обществено икономическия живот.
Най-важната стъпка е направена на 3 март 1861 г. Отмяната на позорното крепостно право го превръща в Цар Освободител за 30 милиона селяни на огромната империя. Въпреки добрите намерения реформата не решава докрай селския въпрос в Русия, той остава остър и болезнен чак до началото на ХХ в.
След големия реформатор Петър І, проведените от Александър ІІ преобразования са най-мащабни в цялата история на Руската империя. Но липсата на бързи видими резултати е разочарование за голяма част от руското общество и в крайна сметка води до неговата смърт. Така възникват и първите тайни организации, които искат задълбочаване на реформите и открито се противопоставят на правителството. Те намират социална база сред най-младите в руското общество и се разпространяват в градовете. Членовете им издигат лозунг за завръщането на безработните селяни, представляващи заплаха за обществения мир в градовете. Опитите на организацията „Земя и Воля” да вдигнат народа на борба завършва с неуспех. Царят става обвиняем за всички проблеми в страната и за смъртта на много от техните съмишленици.
Към 1870 г. положението в Руската империя става неконтролируемо. Централната власт в Петербург се оказва неспособна да се противопостави на анархията и вълната от политически убийства, заляла страната. Така се стига до организирането на няколко опита за покушение срещу Александър ІІ.
Първият опит за убийство на руския цар е от 4 април 1866 г.
На този ден той е на разходка с племенниците си в Лятната градина. Почти от упор в него стреля 26-годишният Дмитрий Каракозов. По щастлива случайност на това място се озовава и селянинът Осип Комисаров, който отбива ръката на убиеца.
На 6-и юни следващата 1867 г. Александър ІІ е в Париж по покана на Наполеон ІІІ. Когато двамата императори се разхождат в Болонския лес с карета след поредния преглед на войските, полякът Антон Березовски произвежда поредния неуспешен изстрел срещу Александър ІІ. Причината за нападението е кървавото потушаване на Полското въстание от 1863 година.
На 2 април 1879 г. революционерът Александър Соловьов стреля 5 пъти срещу императора, но без успех.
През юни 1879 г. привържениците на организацията „Земя и воля” обновяват дейността си в по-радикален вид и приемат името „Народна воля”. Народоволците поставят началото на тероризма и революционните движения в руската история. Главна мишена на терористите става императорът. Участниците в подготовката на покушението са млади, образовани хора като Николай Кибалчич, Андрей Желябов, дъщерята на петербургският военен губернатор София Перовская, революционерката Вера Фигнер. Първоначалният план е влакът на Алексдандър ІІ да бъде взривен по пътя от Ливадия (Крим) към Санкт Петербург. Определени са няколко места по линията, на които се поставят взривни устройства – Одеса, Александровск и Москва. Според предварителни проучвания царят и свитата му пътуват в различни влакове. Но на 19 ноември 1879 г. влаковете са разменени и в Москва бомбата взривява багажния вагон от трена на свитата, без човешки жертви.
На следващата година организацията започва да готви ново покушение срещу императора, този път в Санкт Петербург. Заговорниците проучват подробно плановете на Зимния дворец. Внедреният като дърводелец в двореца Степан Халтурин поставя огромно количество взрив два етажа под трапезарията на императора. Избрана е датата 5 февруари 1880 г, когато в трапезарията на Зимния дворец трябва да се проведе официална вечеря в чест на брата на императрицата принц Хесенски и неговия син българския княз Александър І Батенберг. В уречения ден той взривява бомбата и убива 10 войници и ранява тежко 80 души от лейбгвардейски Финландски полк, който по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. се сражава в боевете при Горни Дъбник. Царят отново остава невредим, поради закъснението на влака на гостите му с половин час.
Липсата на успех дава още повече сили на заговорниците. Те избират ново място за покушение – каменния мост, по който Александър ІІ минава на връщане от Царское село. На 17 август 1880 г. нелеп инцидент попречва на участниците в заговора навреме да стигнат до мястото на атаката и царят преминава моста без последици.
В тази обстановка на постоянни терористични актове правителството е принудено да завърши започнатите през 1861 г. промени. Александър ІІ одобрява предложения му от граф Лорис-Меликов проект за реформиране на империята. Но докато протичат обсъжданията, е организиран 7-и пореден опит за покушение срещу императора, този път успешен.
Планът на съзаклятниците е да се поставят взривни устройства в центъра на Санкт Петербург, за да се взриви царският превоз. Внимателно е проучен маршрутът и за по-голяма сигурност взривни устройства са поставени в специално изградени тунели на две различни места. За дата на покушението е избран 1 март 1881 г, но подготовката не минава гладко. Няколко дни преди атентата е арестуван ръководителят на заговора Желябов и за негов заместник е избрана София Перовская. В уречения ден императорът не минава по обичайния си маршрут и в действие се включва специална група за бързо реагиране от четирима души доброволци със задача да хвърлят бомби, ако взривните устройства не се задействат. Младежът Рисаков хвърля бомба, която избива много хора от ескорта на монарха, но той остава невредим. Когато Александър ІІ слиза от каретата, от тълпата излиза студентът Игнатий Гриневицкий, който хвърля втора бомба в краката на императора. Тя разкъсва долната част от тялото му, поразява смъртоносно и самия атентатор. Царят е откаран в Зимния дворец, където умира след няколко часа в адски мъки.
На лобното място на Александър II е издигната църквата „Възкресение Христово”, която е популярна с името „Спас на Крови“ (Храм на Спасителя, издигнат върху кръв), тържествено осветена на 19 август 1907 г. Единадесет дни по-късно на 30 август 1907 г. е открит и паметникът „Цар Освободител Александър ІІ” в гр. София.
Ценни реликви, които напомнят за това трагично събитие, се пазят в Къща музей „Цар Освободител Александър II” в гр. Плевен. Оригинални стъкълца от взривената карета на императора, както и част от пълнежа на възглавницата са предоставени на комитет „Цар Освободител Александър II” през 1906 г. от граф Пфайл-Клайн, който е бил в царската лейбгвардия, охраняваща императора. Експонирана е оригиналната хусарска униформа на Александър II, с която е облечен в деня на влизането му в Плевен, след капитулацията на турската армия на 11 декември 1877 г. Униформата е постъпила в музея като дарение от Руското военно министерство през 1903 г.
Нели Станева
зам.-директор на РВИМ - Плевен
Напиши коментар