0
Надежда Руменин е родена на 19 август 1941 г. в Кюстендил, но от малка живее с родителите си в София. Баща й е военен, а майка й, прекрасен мецосопран, пее в Хоровата капела. Те й вдъхват любов към изкуството. Учи балет при Живко Бисеров, а през 1960 г. завършва Държавното хореографско училище при Нина Кираджиева. След това специализира в Ленинград (днес Санкт Петербург). Завършва Френска филология в Софийския университет. От 1960 г. до края на 1980-те години е примабалерина на Русенската опера. Преподава класически балет в балетни школи и в Национално училище по изкуствата „Веселин Стоянов“ – Русе.
Наградена е с орден „Кирил и Методий“ II степен; „1300 години България”; Бронзова лира от СМТД за цялостна творческа дейност -1981 г. През 1982 г. ѝ е присъдено званието „заслужил артист“. Награда за най-добра женска роля през 1985 г. на прегледите на оперетните театри в Стара Загора за ролята на Черната кралица от «Лешникотрошачката».
Руменин има дъщеря, която е преподавател по музика в София. Синът, снахата и двама внуци живеят в Австрия. Съпругът й почива през 2010 г.
На 21 декември Държавна опера Русе ще отбележи 80-ата годишнина на примабалерината Надя Руменин с балета „Снежанка и седемте джуджета“. Изкушените от магията на танца русенци още помнят нежната, крехка и деликатна Надя като Жизел, като Одета и Одилия от „Лебедово езеро“, Маша от „Лешникотрошачката“, Румяна от „Хайдушка песен“, Демна от „Нестинарка“ и др. Истинска звезда!
Представлението, посветено на забележителния юбилей, е великолепен жест от ръководството на оперния ни театър. Това е и поводът да гостувам в дома на балерината.
Посреща ме на дворната врата, а в краката й се умилкват четири котки – две черни и две бели – алюзия с Белия и Черния лебед. Храни ги на двора, но вкъщи царствено се е излегнал на дивана Бенджи. Огромен и достолепен сив котарак, който не натрапва присъствието си, сякаш разбира, че днес друг е звездата.
И на 80 години Надя Руменин излъчва елегантност, изящност, доброта и някаква приглушена смиреност.
- Повече от 30 години не сте на сцената. Предстои Ви юбилей. Вълнувате ли се? – питам и гледам как очите й се насълзяват.
- Голяма изненада беше, страхотно вълнение, а за самото събитие изобщо не ми се мисли. Вълнувам се повече, отколкото преди спектакъл. Някакси не съм свикнала и не обичам да бъда център на внимание. Вълнувам се, притеснявам се, благодарна съм за това внимание.
- Играла ли сте в „Снежанка и седемте джуджета“ - балетът, който са избрали, за да Ви почетат?
- Не! Този балет не беше в репертоара някога. Разбрах, че ще ме поканят на репетицията. И пак се вълнувам! Веселка е толкова мила. (б.а. Весела Василева е художествен ръководител на балета)
- За забележителната Ви кариера знаем, за множеството роли и награди се е писало неведнъж. Но има ли Ваш ученик или ученичка, за когото да кажете, че е най-големият Ви успех като преподавател?.
- Не мога да отлича едно име. Но се гордея, че им вдъхнах обич към балета, учех ги да се стремят към съвършенство, да преодоляват несгодите. Говорихме си, че няма малки и големи и роли, важно е присъствието на сцената. И още - в балетния колектив трябва да са като едно семейство. Стремила съм се да бъда близо до тях - е, не като приятели, но не на такова огромно разстояние, както между учител и ученици.
- Кои роли Ви носеха най-голямо удовлетворение и защо?
- Демна от „Нестинарка, Жизел, Солвейг от „Пер Гинт“. Всяка роля с много любов съм я правила и съм я танцувала с удоволствие. В „Нестинарка“ и „Жизел“ има много дълбочина и драматизъм. Изобщо драма да има, да не е еднопластово, да не е само лиричен героя. Отрицателните, конфликтните, те по-бързо се възприемат, повече се харесват от публиката.
- Партньорът на сцената - вдъхновител и коректив?
- Партньорът е твоята половинка на сцената, взаимно си помагате. Всичките партньори съм обичала. Още в началото с Димо Врубел, Тошко Тодоров, Людмил Бубов, Бисер Деянов, Иван Цанов, Ренат Имаев, Димитър Гайдаров, Бисер Деянов. Всеки ми е давал по нещо, съответно и аз на него. Вдъхновението идва и от партньора, и от музиката, от ансамбъла, атмосферата. То е нещо комплексно.
- Играхте в едни много силни години за русенския балет. Сега следите ли какво представя Русенска опера, посещавате ли спектакли, харесвате ли ги? Има ли разлика в балета сега и в балета някога?
- В последно време повече ги следя във фейсбук. Преди ходех. Сега и заради пандемията не ходя. Разлика винаги има. Поколенията се смениха. Техниката се повишава. В едно отношение е по-добре, но емоцията може би е по-малко.
- На кого сте се възхищавали през годините?
- Аз се възхищавам на всичко хубаво, което видя. Може артистът да е много млад, може да е много по-възрастен. Когато виждаш, че обичат танца - то си личи, че се раздават, че танцуват с душа – не може да не се възхитиш! Но персонално, много ми е трудно. Даже, ако ме питат коя ти е любимата книга, кой филм или образ – не мога да кажа. Не мога да избера от всичките. Дребнички работи ми правят силно впечатление – например, когато мъж подава ръка на жена да слезе от трамвая, аз се възхищавам.
Но като бях стажантка в Софийска опера Валя Вербева, Люба Колчакова и Лили Берон танцуваха Одета в „Лебедово езеро“ в София. Валя Вербева – страхотна техничка, раздава се, Люба и Лили пък се стремяха повече към класическото изпълнение. Всеки ти дава повод да му се възхитиш.
Възхищавам се на таланта и енергията на чудесни хореографи, с които съм работила – Асен Манолов – изключителен, оригинален, Петър Луканов, Маргарита Арнаудова, Хикмет Мехмедов, Богдан Ковачев.
- Какво бихте посъветвали една съвременна балерина, за да има успехи и поне част от Вашата бляскава кариера?
- Освен любовта към балета, много са важни дисциплината, колегиалните отношения, да умее да попива онова, което балетмайсторът изисква и показва. Но дисциплината е най-важна. В преподаването си съм учила моите ученици на отношение към партньора, на грация, на красиви ръце. Балетът е труд, постоянство, музика и красота.
- Вашият съпруг ревнуваше ли ви?
Не. Никога. Даже и приятели са го закачали, но той не ме ревнуваше. Казваше им „Тя е на сцената, вижда я целия салон“…
Съпругът и Любомир – от 11 години покойник, е нейната голяма любов. Инженер е бил в Корабостроителницата. Разказва ми, че два пъти са правили сватба – едната за роднините, а седмица по-късно, организирана от операта - и комсомолска, в ресторант „Дунав“.
- Понякога сънувате ли балет, сцена?
- О, да! И все съм в драмата – че ми се развързала връзката на палеца, че съм забравила защо излизам, какво ще танцувам. Все трагични неща.. през смях разказва примата.
Понякога се връщам в спомените си, не в сънищата, към Ленинград. (специализира в „Малий театър“) Ярък е споменът, че на живо гледах Мая Плисецкая в „Кармен“, постановка на Бернандо Алонсо. Шест месеца почти всеки ден ходих в Ермитажа по час-два и не можах да го обиколя целия. Там балетът има големи традиции и това, което отличава руската публика е, че се отнася с голям респект към изкуството и страхотно уважение към артиста.
- Какво Ви държи днес в кондиция, свежа и с толкова бодър дух!
- То е натура. Най-често стоя пред компютъра, има един сайт с игри – с карти, със зарове, най-различни. Играя, дори имам печалби, участвала съм в турнири. Внучето ми във Виена се хвали с баба си. Допреди ковида се събирахме с приятелки. Винаги съм търсила доброто, разбирането между хората.
И сега ми се танцува. Зная, сега не мога да танцувам балет, но валс, танго…
- От висотата на годините си, разбрахте ли коя е Надя? Коя е тази жена, на която хората се възхищаваха на сцената?
- Една жена, която си обича семейството, обича децата, обича внуците, обича приятелите си, обичаше колегите. Не съм наранявала никого, дори и без да искам. Ценя чувството за мярка, ценя чувството за хумор у хората, способността всичко да обичат – хората, животните, природата, небето, цветята. Разбира се, безкрайно обичаща танца.
Нашата среща приключва. Пожелавам на Надя Руменин да изживее един незабравим празник, окъпан от емоции, аплодисменти, цветя и любовта на публиката!
А аз разбрах, че Надя е един изключително скромен и деликатен човек. Надя е просто обич!
Пламенка АНГЕЛОВА
.jpg)
Напиши коментар