0
Татяна Трифонова и Йордан Кръстев са младо семейство агрономи. Живеят в русенското село Бабово и се занимават активно със земеделие. Имат момченце на 4 години – Валентин, а това лято очакват втората си рожба. Татяна е родом от Видин, където завършва средното си образование в природо - математическа гимназия с профил математика, а Йордан е роден в Русе, където учи за корабен механик в Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоплаване. Двамата се срещат и запознават във Видин, където той е командирован по работа през 2011 година. По-късно заедно завършват Аграрния университет в Пловдив и придобиват специалност
„Агроном“.
За себе си казват, че са непоправими оптимисти и това лесно се вижда в начина им на живот. Изоставили големия град, където могат да практикуват успешно професията си, те са решили да изберат един труден, но благодарен път, като прилагат знанията и опита си в собствените си градини. Отглеждат различни култури и животни и непрекъснато кроят планове за нови и нови растения, които да засадят. Редовно споделят със съселяните си продукцията си, която освен че е чиста от излишни химикали и подобрители, е отгледана с много любов.
- Благодаря Ви, че приехте да разкажем Вашата история. Вярвам, че ще бъде интересна и вдъхновяваща за читателите на вестник "Бряг". Нека започнем оттук: как решихте да се занимавате със земеделие и да станете агрономи?
Татяна: Аз съм израснала в семейство, в което винаги се е произвеждала растителна продукция, с много любов и трудолюбие. Може да се каже, че съм закърмена с това от малка. Още преди 1944 г. моят прадядо е бил един от най-големите земеделски производители на грозде, плодове, зеленчуци и зърно в област Видин. Предполагам, че все пак това е една от причините да избера този път, кръвта вода не става. Въпреки трудностите през годините и открадната им лична земя, моите роднини винаги са намирали начин да произвеждат, а аз съм четвърто поколение, което професионално се занимава със земеделие.
Йордан: Двамата заедно решихме да учим, от интерес и любов към растенията, тъй като това е коренно различно от това, което сме завършили в средното си образование. А и всички знаем, че в повечето случаи любовта определя посоката, по която ще тръгнем.
- Може ли да споделите с няколко думи как се запознахте. Каква е вашата романтична история?
Татяна: Данчо беше започнал работа като моряк – моторист на ферибота Видин - Калафат. Баща ми, който по това време беше капитан на кораба, го доведе вкъщи един ден да пият по кафе и да обсъдят работата за предстоящия зимен сезон. Така, ставам си аз една сутрин и сънена виждам непознат мъж на дивана в хола… Бързо излязох от стаята и малко по-късно попитах баща ми кой е този човек вкъщи. Той ми обясни, че е негов колега и ни запозна. И така започна всичко..
Йордан: Още като я видях за първи път, почувствах нещо, естествено я поканих на кафе под претекст, че не познавам града, а тя за щастие прие…
- Как избрахте да живеете в с. Бабово? С какво Ви спечели селото и околността?
Татяна: Близо 3 години търсихме къща извън гр. Русе. Когато забременях през 2020 г., поради ограниченията и рисковете от вируса взехме категорично решение, както и други млади семейства, че не можем да живеем затворени между четири стени. Къщата намерихме благодарение на кмета на селото Пламен Пенков, на когото сме много благодарни. Той е човек, отдаден на работата си и винаги е готов да помага, когато някой има нужда. Бабово ни спечели също с чистотата и хубавите хора. Селото е разположено на главен път, в близост е до гр. Сливо поле, където можеш да намериш всичко необходимо, а също така има детска градина и училище. Най- важното е, че въздухът, който диша детето ми е чист.
Йордан: Може да се каже, че сме поредните Covid селяни, избягали от града. Избрахме с. Бабово, защото околността има много потенциални възможности за развитие, което ми харесва, хората са отворени и добри.
- Какви култури отглеждате днес? Имате оранжерия. Какви животни гледате?
Татяна: В оранжерията си имаме най-разпространените - домати, краставици, пипер., подправки - босилек, магданоз и копър. Т.е. всичко, което е необходимо през летните месеци. Навън отглеждаме картофи, лозя, овошки и други зеленчуци. С производство се занимаваме, защото държа да ядем чиста храна, а също така това е част от възпитанието на детето ми. Искам да го науча на труд и че всичко се постига, ако си упорит и любознателен за света около теб.
Йордан: Като всички селяни и ние решихме да отглеждаме животинки, защото нашият син е влюбен в тях. Засега са само зайчета, кокошки и пчели.
- В живота си на село сигурно срещате и трудности. Разкажете ми за тях и как ги преодолявате?
Татяна: Трудностите идват, ако ги приемеш като такива. Не казвам, че всичко е перфектно, но за мен няма проблем без решение.
Бих казала, че трудностите идват през зимния период, но живеем в един съвременен свят, където, например, за отопление има много варианти. Пътищата се поддържат доста чисти, както в селото така и извън него. Но дори и да се случи нещо непредвидено, хубавото да живееш на село е, че произвеждайки храната си през лятото, имаш достатъчно през зимата, гладен няма да останеш.
Йордан: Трудности има всеки ден, но те са част от живота. Независимо дали си в града или на село, въпросът е да бъдеш достатъчно упорит да се справиш с тях.
- Какво бихте посъветвали други млади хора като вас, които сега се чудят дали да тръгнат по Вашия път и да заживеят на село и им е трудно да се решат да го направят?
Татяна: Всяко ново начало е трудно, всяка промяна, която се случва, е с някаква причина, но когато теглиш чертата и видиш ползите за себе си и семейството си, няма да съжаляваш.
Йордан: Бих им казал: Смело на село, ако искате децата ви да израснат щастливи, безгрижни и здрави!
- Тъй като вие сте родени и израснали в градове, следвали сте в голям град - Пловдив, а днес избирате да живеете в малко русенско село, може ли всеки от вас да продължи изречението: Животът на село е…
Татяна: …труден, но си заслужава усилията, които полагаме всеки ден.
Йордан: …свобода от стреса в града.
- Имате ли хоби и други интреси извън земеделието?
Татяна: Като цяло нямам време за хоби, ежедневието ни е изпълнено със задачи, но моята страст винаги е била фотографията. Когато имам възможност, винаги снимам, най-вече природата.
Йордан: Аз обичам да майсторя различни неща - най-вече от рециклирани материали. А също така, както повечето мъже, да се занимавам с колите, по които все има нещо да се прави.
- А какви са най-смелите Ви мечти за бъдещето във връзка с живота на село? Какво искате да направите още, да посадите, да отгледате?
Татяна: Мечтая децата ми да растат свободни, безгрижни и здрави, но и да знаят, че нищо на този свят не се получава даром, а трябва да се потрудиш за него.
Искам да организирам лятно училище за деца, където те да видят различните растения и техните плодове, както и как се произвеждат. Също така имам планове за догодина да отглеждаме нетрадиционни зеленчуци за нашия район - аспержи, батати, артишок и др.
Йордан: Моята мечта се сбъдна - чакаме нашата принцеса да се появи другия месец.
Напиши коментар