Мая Нешкова: Професията не ми е занаят, тя е душата ми

Една неочаквана, изненадваща среднощна среща с легендата Мая Нешкова, която ме изкуши да направя това интервю. За младите хора, които не познават тази певица, ще кажа, че тя е от малкото истински звезди на популярната музика у нас. През 80-те години на м.в. тя става единствената певица, която прави концертите си на стадиони, първа вплита в песните си фолклорни мотиви, а песента й „Рожден ден“, без която не минава нито един личен празник, ще надживее и нас. Поводът за идването на Мая Нешкова и нейния съпруг в Русе, бе рожденият ден на солиста на Русенската опера Иван Пенчев, който той празнува с роднини, приятели и колеги в ресторант „Чарлино“.

- Г-жо Нешкова, чест и почитания. Откога не сте идвали в Русе?

- О, много отдавна. Вероятно преди 5 години, когато имах концерт в Канев център, който беше част голямото ми юбилейно турне, което направих тогава.

- Как стана така, че дойдохте чак до Русе, само за да поздравите Иван?

- Запознахме се в интернет. Той ме потърси във Фейсбук. Те ( Дует „Аморе“) помолиха да им продадем една наша песен, за да я включат в албума си. Ние решихме, че е хубаво да й се вдъхне нов живот и им я подарихме. Така станахме приятели и като че ли ги орисахме след време и те да имат две близначки като нас. Песента ни свърза. Сега се виждаме за пръв път на живо и им пожелавам да са все така щастливи, пълни с енергия, с ентусиазъм и да радват с музиката си. Аз ги наричам Дует „Любов“, защото са изтъкани от любов, при тях всичко с любов.

- Не Ви виждаме често, то и времето беше такова. Предстои ли нещо ново, с което да зарадвате почитателите си?

- Разбира се, ако един артист не е творец, защото аз не се броя само за изпълнител, ако не прави нещо ново, той не е жив.

Тези две години застой заради ковид пандемията засегнаха най-вече артистите. Творчески той не се е отразил в душите ни, но няколко пъти отлагаме концерти. Това много демотивира човек и сега с нови сили започваме нови организации. Естествено, искам да пътувам, но колкото и пъти да ходя по страната, се отчайвам колко много е обедняла България – от страна на хора, на атмосфера, на ентусиазъм, може би и на духовност. Но в същото време, когато виждам такива хубави неща, които се случват – и снощният концерт, тук, в Русе („Да живее оперетата“ – Един тенор на 30“) и класически концерти, всичко това ми дава някаква надежда, че животът е жив в културно отношение. Явно Господ така е решил, в такива времена да живеем, с такива изпитания, за да се събудят други усещания, други камбани да забият. Но ми е мъчно, че такива градове като Русе гъмжаха от хора, от ентусиазъм, от живот, енергия. Хората имаха усещане, че владеят живота, че го живеят истински. Докато сега има едно такова индиректно усещане, че някак си мимолетно минава всичко, не зависи от тебе, преживяваш го, но не по твоя начин, по който го искаш, с онзи възторг, с онази енергия. Всичко това много ме измъчва, защото аз съм човек на чувствата, на емоциите – да ги виждам у хората, да ги възбуждам у тях, да ги отразявам след това, в онова, което правя. Но такъв е животът и така ще го живеем. Важното е ние какви сме в него!

- Въпреки толкова негативизъм около нас, имате ли нещо, с което да зарадвате публиката, което да е ново, да вдъхнете надежда и кураж?

- Разбира се, че имам и то много нови неща. От кое да започна? Правя нов албум, с нови песни. Ще издам една от тях, върху която работя сега и която за пръв път читателите на в. „Бряг“ ще чуят като заглавие: „Кажи, любов ли е това?“

- Предполагам, че музиката е на Вашия съпруг, композиторът Кирил Икономов?

- Естествено! Аз не съм се ограничила да пея само негови песни, но те са моите песни, те са написани за мен, те са моята душевност, те са изтъкани от моето присъствие. Така се е получила симбиозата между нас. Той най-добре може да ме усети и да напише онова, от което имам нужда да изпея.

- Какво правят Вашите две близначки? Имаше период, когато също се занимаваха с музика.

- Да, музикални са, едната завърши ударни инструменти в НБУ, но работят само в моя проект. Но някакси загубиха интерес за солови кариери, макар че едната прави албум в момента. Имат други интересни, учат, работят, имат по едно-две образования, по една-две работи и не им е интересно да ходят по клубове и пр.

- Доволни ли сте от песните, които чухте в изпълнение на Глория и Иван и особено Вашата песен. Те са изпълнители, които запазват шлагерното звучене и не се впускат в тези „модерни“ жанрове?

- Те на практика селектират шлагерна музика. Това е истината в забавната музика. Ако влезете в една дискотека, ще видите как диджеите са подбрали музика от 60-70-80-те години, защото хората това харесват, това искат. На всички тържества публиката иска и пее златните хитове. Светът е зациклил за шлагерна музика. А нашата песен я изпълняват прекрасно и са й вдъхнали нов живот с един различен от нашия аранжимент.

- Възприемате ли се като успешна певица, като звезда! Удовлетворена ли сте от кариерата си?

- Възприемам се като човек, който е реализирал намеренията си, мечтите си, желанията си. В България е много относително да кажеш, че си успешен. Но моят успех е на друго място – че песните живеят с хората, те са в тяхното ежедневие, те си ги търсят, имат необходимост от тях, което значи че съм си свършила добре работата. Професията не ми е занаят, тя е душата ми!

- Ще зарадвате ли русенци с нов концерт в скоро време?

- Планирам през есента да тръгна на турне. Лятото не е моя сезон. И ако Русе не е включен в програмата, обещавам да го включа!

Пламенка АНГЕЛОВА