Освен като директор на Еврорегион „Данубиус Русе – Гюргево“, Лили Ганчева е известна и с широките си познания върху историческите, културните и природни забележителности на съседна Румъния.
Отношението към северната ни съседка е нещо като фамилно призвание за семейството й. Преди години, заедно с покойния си съпруг Румян Ганчев, издават пътеводител за Букурещ - „Букурещ – близък и непознат”, заради което Ганчева е приета за член на Асоциацията на писателите и журналистите в областта на туризма в Румъния. Дъщеря им Мартина, известна като талантлив журналист от ефира на „България Он Еър” и Нова телевизия, а днес заема висок пост в БТА, също има отношение към Румъния и румънския език и го владее академично, тъй като е учила румънска филология в Софийския университет.
Самата Лили Ганчева научава румънски език, докато преди много години работи по проект на Отворено общество и Букурещката столична библиотека „Михай Садовяну”. Наред с другите си задачи полага изпит по румънски език и получава сертификат за използването му. Покрай непрекъснатите си контакти с групи от българи и румънци „усвоява” и екскурзоводството.
Първият железопътен музей в Румъния /Букурещ/ MUZEUL CFR DIN BUCURESTI/. Целенасочено избрах тази тема за днешното ни „пътуване”. Сигурна съм, че ще породи емоции и размисли, особено у русенци. Провокира ме и запознанството ми с директора на музея г-н Мирча Доробанту по повод изложба, посветена на 150 години от ж.п.линията Букурещ - Гюргево, която се състоя в Окръжния исторически музей „Теохари Антонеску” в Гюргево.
Създаден на 10 юни 1939 г., Първият железопътен музей в Румъния /Букурещ/, е наричан по това време и Музей на железничарите. Свързва се с т.н. Чефериада - грандиозно събитие, проведено в столицата, на стадион Гулещи, в чест на 70 години от откриването на първата ж.п. линия в Румъния - Букурещ-Гюргево. Чефериада е истински парад, сравним с този, организиран на 1 май или 23 август по времето на Чаушеску.
ИДЕЯТА за създаване на Музей на румънските железници принадлежи на генерал Михаил Йонеску, бивш генерален директор и председател на Съвета на директорите на румънските железници, както и на инж. Йон Маковей, генерален директор на CFR.
На 4 април 1944 г. сградата на музея е сериозно повредена от американски въздушни удари по железопътния комплекс Гара Север /Gara de Nord/. Отворен е отново за посещения на 1 май 1953 г. в сградата, където се помещава и днес, в непосредствена близост до гара Север /Gara de Nord/. В този сталинистки период той се е помещавал в 5 зали. Тогавашните експонати не са отразявали историята на железниците на румънска територия, а по-скоро постиженията на Съветския съюз и аспектите на класовата борба. През 1966 г. музеят е затворен за преустройство, продължило до 1969 г. Тогава, по случай 100-годишнината на линията Букурещ-Гюргево, за пореден път е отворен и се връща към музейната дейност в истинския смисъл на думата. С течение на времето търпи промени, налагащи ограничения върху изложбената площ. През 2004 г. преминава на подчинение на Националния център за железопътна квалификация и обучение - CENAFER. Многобройни ценни и интересни експонати се присъединяват към колекцията на музея, включително плочата, поставена в основата на ж.п.л. Чернавода-Констанца (1860 г.), офисът на инженер Ангел Салиньи, платформени часовници, различни модели локомотиви, вагони, железопътно оборудване.
В главната зала се помещават макети на съществуващи локомотиви и вагони в мащаб 1:20, направени през 50-те и 60-те години и напълно реставрирани. На преден план е моделът на прочутия тихоокеански парен локомотив. И още: маса на чиновника за движение от 19-ти век, окомплектована с цялото специфично оборудване; завод за часовникови механизми на Siemens-Halske, стари железопътни работни инструменти и механична триколка (количка), която е била използвана между двете световни войни за управление от инспектора на железопътния път.
В друга мини зала се прожектират железопътни филми от Фотобиблиотеката на музея, като железопътно кино.
В други две пък са възпроизведени съществуващите влакови отделения във вагоните на CFR от междувоенния период. А в прозореца на купето /като на екран/ видеоклипове възпроизвеждат атмосферата от прозорците на влака.
В двата вътрешни двора на музея може да се полюбувате на теснолинейни парни локомотиви.
Може да видите и първата реконструирана композиция на влака, осъществила първия курс в Румъния по железопътна линия, с локомотива Кълугърени /Calugareni/. Тя се е движила между 1869 и 1900 г. по линията Букурещ-Гюргево, използвана по-късно само за изпълнение на различни маневри. Освен това тук ще намерите нови неща за началото на това приключение на човешкия дух. Започвайки от първия вагон в света, на дървен коловоз, използван в мините на Трансилвания през 16 век, след това преминете през периода на интензивни железопътни конструкции на територията на румънските княжества през 19 век, направете романтично въобръжаемо пътешествие с първото пътуване на прочутия Ориент Експрес, през 1883 г., след което се върнете в страната, за да преминете Дунава по внушителния мост Карол I при Чернавода. Ще бъдете очаровани от многобройните модели парни локомотиви /37/ - от прародителя Calugăreni от 1869г., с 3-те ретро вагона, до известните тихоокеански локомотиви, построени от германската компания J.A.Maffei през 1922 г., чиято „максимална скорост“ достига 130 км / час. Някои от тях могат да бъдат посетени в депото в Сибиу и в депото в Клуж. В допълнение към парните локомотиви, музеят разполага и с електрически локомотив AEG 20, дизелов локомотив EL 241-242, построен от швейцарската компания Sultzer през 1932 г., снегорин от 1924 г. и 65-тонен парен кран, както и с колекция от модели на товарни вагони.
Опорна точка тук, по всеобщо мнение, е Железопътната диорама - най-голямата в страната, открита 2011 г. Разположена в основната зала, с дължина 14 м и ширина 4 м, 260 m релси (H0 + H0e), на 3 нива, напълно автоматизирана. С въвеждането й в експлоатация броят на посетителите се увеличава значително и става основната атракция на музея.
Проектирана е в съответствие с най-модерните принципи на изпълнение в областта и представлява мащабно възпроизвеждане на възможно най-много ситуации и аспекти на железопътната линия. Железопътният маршрут е направен по такъв начин, че да пресича равнинни и хълмисти райони, както и особено трудни части от планинския маршрут. Така от главната станция линията пресича тунел, преминава по висок насип, следва мост, зона с широки извивки, красив метален виадукт и след това влиза в тунел, за да стигне до най-горната станция в планината. Маршрутът на линиите включва двойна и електрифицирана основна линия, проста и неелектрифицирана вторична линия, но също така и маршрут по теснолинейка.
Диорамата разполага и с локомотивно депо, зала за ремонт на локомотиви, идентична със залата на локомотивното депо Букурещ Călători, ремонтни канали, хидравлични колони и др.
От гледна точка на сигнализирането и електрификацията, Диорамата също е оригинално произведение, тъй като всички сигнали, както и стълбовете и гредите за електрификация, са изпълнени по румънски проекти, като предават достоверно копия на функционалната железопътна система в Румъния.
По този начин можем да се възхищаваме на нощен влак с вагони, персонален влак с многоетажни вагони, влак за танкери, товарен влак с различни вагони, влак с вагони за въглища и т.н.
Автор: Лили ГАНЧЕВА
Напиши коментар