0
И на осемдесет години Любомир Джипов не е скъсал с историята. Това му е гъдел – нали близо четири десетилетия от живота си й е дал. Завършва Софийският университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история. Паралелно с това изучава пълния кур по библиотекознание. Точно преди 55 години на 23 септември постъпва на работа в Дирекция „Военноисторически музеи“ - Плевен. Пенсионира се през 1998 г., извървявайки цялата професионална стълбица от уредник до директор. Животът му и професионалната реализация преминават през многобройни препятствия и трудности, но те не го отчайват и отказват от избраната посока. Цитира мисълта на Осман паша при пленяването му край Плевен, че не всички дни си приличат – едните са победоносни, другите провала.
Уволняван, след това отново назначаван, целият живот на Джипов е свързан с дейността на Военните музеи. Участва в изграждането на Плевенската панорама и редица инициативи, отнасящи се до миналото на Плевен.
- Г-н Джипов, Вие дълбоко сте свързан с историята като професионалист. Какъв е Вашият извод за ролята на историческата практика?
- Трудно ми е да направя някакво обобщение, защото, както казва и Осман паша - не всички дни си приличат и не са еднакви. Не можеш да бъдеш категоричен, защото понякога нещата така непредвидимо се променят, че… Аз съм бил винаги безпартиен, но бях работохолик. Обичах историята и работата си. Мисля, че мен ме ценяха затова, че винаги съм имал инициатива и голямо желание за работа. Аз много преживях, но съжалявам затова, че не успяхме да бъдем нещо повече като музеи, ако не бяха тези борби и катаклизми. И още не е затихнало. Жалко, че още се намират хора, които тесногръдо разсъждават и не могат да отсеят плявата от зърното.
- От какво се ръководехте в живота си и в работата?
- Ако можеш помогни, но не вреди. В живота, ако искащ да има успех, да има развитие, трябва да се правят компромис и да има постоянство.
- Историята като че ли не дава много възможност за компромиси?
- Историята е нещо относително, тя е конюнктурна наука.
- А фактите?
- Фактите са си факти, но зависи как ще ги интерпретираш. И на каква кауза служат. Свидетели сме като съвременици на исторически събития, които вече имат историческа стойност, защото времето ги е отдалечило. И въпреки всичко пак са уязвими. Трябва много време да мине и все пак зависи кой как ще ги интерпретира. Историята е маша на политиката. Може да звучи и силно, но е истина. Аз съжалявам за едно, че имах много замисли идеи, които останах в мен като една нереализирана мечта. „Ръчно, огнестрелно и хладно оръжие от Руско-турската война 1877-1878“ е книгата, която направих преди години за трите армии. Една идея, която можеше да се развие заедно с другите.
- Кое Ви изкуши за тази професия?
- Аз имам още едно друго, техническо образование – жепе транспорт. Но баща ми много искаше да имам висше образование. Имах увлечение към литературата, дори и стихове съм писал някога, и към историята. Кандидатствах и ме приеха българска филология и история. Избрах историята, защото е по-широко строена, а филологията носи сантименталност според мен. Баща ми пряко моята воля отива в София и ме записва.
- Г-н Джипов какво нещо е живота?
- Животът е едно себедоказване. Един кръговъртеж, в който, – раждаш се, пъхат ти в ръцете един кръст и ти викат няма да го изпускаш, а ще го носиш цял живот тоя кръст. В живота има повече мъки и страдания, отколкото радости и романтика. Той е един ребус, който сам ще си сътвориш, и сам ще се мъчиш да го решиш.
Напиши коментар