Логопедът Нели Златева за езика на децата и на… депутатите

Нели Златева е родена в гр. Русе. По-голямата част от дългия ѝ професионален път преминава като начален учител. Завършила е Олигофренопедагогика и дълги години се е занимавала с деца с интелектуални и поведенчески нарушения. Работила е и в училище за слепи деца. Завършила е Логопедия в Софийския университет, след това начална педагогика, а също има и няколко психо-терапевтични квалификации. В момента работи като специалист логопед в ОУ „Отец Паисий“в Русе. Нели е омъжена и има една дъщеря и внучка.

***

- Здравейте, г-жо Златева! Как решихте да се занимавате с обучението на деца и какво Ви мотивира да работите като логопед след години работа като начален педагог?

Дете съм на начална учителка и съм закърмена с обичта към децата и към професията учител. Моята дъщеря е вече трето поколение учител, а внучката ми е студентка по Психология в Бургаския университет. Фамилията ни е отдадена на образованието и общуването с хората, което продължава да ни обогатява и учи.Доставя ми удоволствие да съм сред децата, така човек не остарява! Децата са чисти същества и работата с тях носи много радост. Бях начален учител около 40 години. Сега, като погледна назад, си давам сметка, че пътят, който съм избрала, е бил верният. Все още имам ученици, които ми се обаждат и поддържаме връзка. Случва се мои възпитаници да водят децата си, за да им помагам в подготовката им за матурите. Една от мечтите ми като малка беше да стана артистка. Майка ми обаче ме посъветва да стана учител и да изявявам артистичните си способности пред децата, да се представям в различни роли като техен преподавател. Е, послушах я! В началото исках да стана учител по Български език, но наблюдавайки майка ми, която беше начален учител, виждах любовта на учениците ѝ към нея, топлите спомени на всяко дете за първият му учител. Реших да последвам пътя ѝ. Успях да предам това усещане и на дъщеря ми, защото и тя стана начален учител. Логопедията ми беше много интересна наука, с която се запознах, докато изучавах дефектология, която е клон на педагогиката, посветен на обучението на деца със специални нужди. След това я изучих по-задълбочено по време на магистратурата ми в Софийския университет. Логопедията е свързана много с българския език и освен да се поправят артикулационните нарушения, помага също и в устната и писмената реч и в правилното произношение, в правилната постановка на звуковете, както и за правилното конструиране на изречения.

- Какви трудности срещате в работата си?

Българският език е изключително богат, но поради по-оскъдното общуване на децата напоследък, се старая да ги подтиквам освен да четат, но и да разказват и говорят повече. Речевата комуникация, която ние навремето имахме по подразбиране, днес вече е нужно да провокираме. Английският език в последно време навлезе много силно, но аз се старая да уча децата да говорят и да се изразяват на нашия български език, който е много звънък и с изключително богата лексика. Трудностите идват също от това, че не всеки родител осъзнава, че детето му има потребност от логопедична помощ. Някои от тях, в стремежа да запазят по-дълго младостта си, не изискват от детето да говори правилно, а го оставят да се изразява по-дълго време с бебешки думи и наричат предметите с некнижовни или умалителни имена. Това се оказва пречка след това в правилното и навременно овладяване на езика.

Много родители не виждат, че детето им има проблем с говора. Ако се забележи такъв проблем, трябва да се потърсят съвети също от невролог, от физиолог, от психиатър. Има деца, които се раждат с различни увреждания – както на говорния апарат - неврофизиологични, също така и ментални. Физиологичните белези, по които може да се види, че детето има нужда от специалист, са вълча устна, цепнато небце, недоразвити органи на говорния апарат. Те се определят още при раждането на детето. Ние, логопедите, използваме в работата с децата различни игри, защото чрез игра, детето усвоява по-бързо и лесно, а когато участват повече сетива, знанието е по-трайно. Ако включим в терапията за говора и ръцете, очите, главата и мозъчната дейност, създаването на невронни връзки в различните дялове на мозъка става по-трайно.

- Някои родители насърчават малкото си дете да гледа филми и да слуша песни на чужд език. Споделяте ли като специалист мнението, че по този начин децата научават още един език, освен майчиния, още от невръстна възраст?

Проблемът идва от това, че младите родители са много ангажирани в забързаното съвременно ежедневие. Но все пак, те трябва да отделят време и на децата си. Време, в което да седнат и да говорят, а не да дадат в ръцете им телефон или да им пуснат телевизор, пък било то и филм на английски. Вярно е, че гледането на филмчета на английски добавя думи в речника на децата, чиято мозъчна кора е много невропластична и те запаметяват бързо. Но това, че е овладяло 20-30 английски думи, не означава, че то говори на този език и че може да проведе разговор. Телефоните, телевизията и липсата на реална комуникация създават така наречените „дигитални деца“ – проблем, за който се говори много, а последствията вече са на лице.

- Кога да потърсим помощта на логопед за децата ни и може ли да се поправят артикулационни нарушения при възрастни?

Логопедичната работа може да започне от около три-три и половина години, ако детето има артикулационни затруднения. Работата със специалист по логопедия в училище е плюс, който не всяко училище осигурява, но диагностиката и терапията, която логопедите извършват, все още не е популяризирана достатъчно. В работата ми често се случва да запишат дете в училище да посещава логопедичния кабинет, а след това да го отпишат, защото другите деца му се подигравали. Има родители, които пък ,при така нареченото френско „р“, желаят изговарянето му да остане по този начин и забравят, че има някои професии, при които говорните нарушения не съдействат, а по-скоро пречат. Имах един първокласник, с когото за кратко време поправихме неправилното произношение на „р“, което се дължи на т.нар. тромав език. После дълго време, когато се срещнехме, ме поздравяваше с удължено и звучно „рррр“. Разбира се, няма невъзможни неща и когато човек е упорит и си го постави за цел, може да поправи говорни дефекти и като възрастен. Това обаче става много по-бавно и с много упорита работа и упражнения.

- Все повече деца са част от двуезични семейства, или родителите се местят да живеят извън България, докато децата са малки. Какво може да ни кажете за ранното проговаряне на език, различен от майчиния?

Светът е отворен и много хора намират свои партньори в друга държава. Случва се не само двамата да говорят различни езици, но и да живеят на място, в което се говори трети език. За детето това е доста объркващо и понякога езиковото развитие се забавя, но забавянето се наблюдава само в началото. От друга страна е полезно за детето да чува различни езици, защото то обогатявасвоя активен речеви речник. Доказано е, че до 5-та година у детето се оформят пластични връзки в мозъчната кора и ако до тогава то усвои няколко езика, но само говоримо, без да се учи да пише на тях, то произношението му ще бъде чудесно, без да се усеща, че езикът не е майчин.

- Какъв е Вашият опит, свързан с ранното чуждоезиково обучение вобразователната ни система?

Езиково-говорното развитие е най-активно между 3 и 5 години. В научната литература не се препоръчва да се започва интензивно изучаване на няколко езика преди навършване на 5-тата година. Първият език трябва да бъде майчиният. Работила съм в училище, в което въведоха ранно чуждоезиково обучение. В паралелката, в която преподавах, започнаха да ограмотяват децата в първи клас с английската азбука, още преди да са научили българската. Оказа се неудачно - първо, че децата бяха първокласници и тепърва се срещаха с прекалено много нови неща в училището като институция, второ, че все още не бяха научили майчиния си език. Усвояването на английските букви изпреварваше научаването на българските и първокласниците, вместо българската буква „Г“, пишеха английската „S“, вместо „Б“, пишеха „d“.

- Какво ще кажете като специалист относно правоговорните правила, както и отклоненията от тях в района, в който живеем. Правилно ли говорим в Североизточна България?

България е малка държава, но с богат език и с много диалекти. Слушайки, говорейки, виждайки се с хора от други региони, узнаваме значението на непознати за нас думи, усвояваме ги и ги включваме в своя активен речник. Освен на диалектни групи, българската територия се разделя на две езикови части от я-товата граница, според изговора на я-товата гласна. Това са източните и западните говори. При източните говори, в които попада и Русе, изговарянето на широките гласни се стеснява. Говорът в източния регион е значително по-ясен, въпреки че е нарочен за „мек“. В западните говори се наблюдава използване на думи, които не са книжовни и често са неразбираеми за хора, живеещи в други райони на страната.

Книжовният говор е въведен по време на Възраждането. Заслуга за това имат книжовниците и писателите в градовете от двете страни на Стара планина - земите между Пловдив и Велико Търново, които творят активно по това време и се стараят да пишат книжовно вярно. Чрез техните литературни произведения се утвърждават съвременните книжовни правила. Разбира се, няма как, живеейки в един район, в който се използват диалектни думи, да не ги усвоим и използваме в ежедневието. И все пак, ако професията го изисква, както например при нас, учителите, е въпрос на лично решение и старание, човек да говори, спазвайки книжовните правила. Важно е правилният български език да се усвои още в семейната среда, в детската градина и в училище. Бих казала, че е неприемливо глаголите в 1л. ед. число, завършващи на „–а“ и „–я“, в 1л. мн. число спрежението да се образува с окончание „-ме“ (например ходиме, правиме). Това е характерно за западните региони. Много хора на високи длъжности го правят непрекъснато и то в официални изказвания, претендирайки да говорят правилно. Един логопед би имал изключително много работа за вършене в Народното събрание.

Според Вас какво трябва да се промени, за да бъде работата на логопедите в България по-успешна и да се случва с лекота?

Може би е нужно най-вече да се популяризира работата на логопеда, за да стане ясно, че нуждата от логопед не трябва да е само някакво заболяване. Логопедът не е доктор, а логопедията е наука, която е на границата между педагогиката и медицината. Говорните затруднения не са болест, а състояние. Логопедията е интердисциплинарна наука, която обединява знания от медицината, педагогиката, лингвистиката и психологията. Често в нашата работа с деца е нужна намесата на психолог, защото много от говорните нарушение са предизвикани от психологични проблеми. Например, така е при заекването или пък при невъзможността да се изрази плавно и разбираемо мисълта. Хубаво е логопедът да работи в екип, защото има случаи, в които детето или възрастният се нуждаят от медицинска намеса – от психолог, от ерготерапевт, ортодонт или друг специалист и съвместната работа би довела до по-бързи и всеобхватни резултати.

Не всяко училище има възможността да предостави услугите на логопед на учениците, затова има много частни логопедични кабинети. При всички случаи е важно да се започне работа по диагностика и терапия на артикулационните и говорните нарушения възможно най-рано, преди да са изградени грешни навици.