0
Галина Стоянова е родена в село Козяк, община Дулово. Средното си образвание завършва в „Професионална гимназия по облекло, обслужване и транспорт” в Дулово. Диплома по медицина и специализация по кардиология получава от университета в Букурещ „Карол Давила”. От 2019 година работи в Общинската болница в Гюргево. Семейна е, има две деца. Фамилията живее в Ново село, община Русе.
За това, че български лекар спасява отделението по кардиология в общинската болница в Гюргево, разбрахме през март от репортаж в новините на румънския телевизионен канал Pro Tv. Новината беше прелюбопитна и затова решихме да се срещнем с българския медик и да разберем защо е избрала съседния на Русе румънски град за професионална реализация. Искахме да научим повече за д-р Галина Стоянова, както и за сходните проблеми в здравеопазването в двете държави. Оказа се, че младата жена работи не само в болницата, а има и кабинет за извънболнична помощ, но въпреки натоварения си график се съгласи да се видим за разговор.
***
Галина Стоянова е родена в дуловското село Козяк, баща й е лекар. След като завършила гимназията в Дулово, решила да тръгне
по стъпките на баща си и брат си в медицинската професия.
„Родителите ми, по-спецално баща ми, имаше очаквания от брат ми да стане лекар. Аз исках да стана детска учителка. В основното училище имах класна, която обожавах, беше страхотна с нас и от там обикнах тази професия. Много се замислях по какъв път да поема, но брат ми замина да учи медицина в Румъния и аз просто го последвах. Много сме близки.”, разказа Галина Стоянова. И си спомня, че като деца с брат си били като куче и котка, но родителите им ги напътствали със съвети да се грижат и да се дръжат близо един до друг.
Родителските съвети явно са дали резултат, защото към днешна дата Галина и брат й продължават да са близо един до друг и да си помагат, дори работят в една и съща болница. Той също е лекар, специалист по гастроентерология и заедно със съпругата си, която е медицинска сестра, работят в отделението по вътрешни болести в Общинската болница в Гюргево. И за да е завършена професионално-семейната хармония,
съпругът на Галина вече учи за медицинска сестра в Гюргево
и плановете му са също да се присъедини към екипа на тамошната болница.
Когато се срещнах с младата лекарка, първият ми въпрос беше дали няма румънски корени и защо за нея не съществува езикова бариера. Оказа се, че някъде далеч в родословието й има баба-румънка, но не това е причината да знае езика. Когато решила да учи в Румъния, прекарала една подотвителна година в село близо до Букурещ. „Бяхме много колеги от България, от различни градове, голяма група. След тази една подготвителна година по румънски език започнах в университа по медисцина „Карол Давила” в Букурещ. След шест години завърших обща медицина и след това пет години специализация по кардиология. През 2019 година се явих на конкурс в общинската болница в Гюргево, но се наложи да бъда в неплатен отпуск до 2020 година, докато завърша специализация и получа диплома. След това излязох по майчинство.”, обясни д-р Стоянова. Тя
има две деца, момченцето й е на осем години, а момиченцето на четири.
Говорим си за това, че както и в България, така и в Румъния, за да функционира многопрофилна болница, тя трябва да отговаря на критерии за брой и вид отделения и наличие на поне един лекар-специалист в съответната за отделението област. Затова се оказва, че българката спасява болницата, тъй като е единственият кардиолог там.
От три години д-р Стоянова
пътува ежедневно през Дунав мост - от Ново село до Гюргево.
Когато започнала работа в отделението по кардиология в Гюргево, екипът се състоял от четирима кардиолози. Постепенно обаче ситуацията се променила драматично. "Когато дойдох, бяхме четирима кардиолози, моите колеги бяха на връзраст. За съжаление едната почина, другият ми колега преди година и половина реши да се пенсионира, защото и той имаше здравословни проблеми. Другата ми колежка предпочете да работи в кабинет. Така в отделението останах само аз.”, допълни д-р Стоянова. И въпреки, че цялата работа се стоварила на нейните ръце, казва, че не иска да смени нито здравното заведение, нито държавата и въпреки предизвикателствата остава в румънската болница.
„Това, което най-много ме задържа тук, са хората, с който работя в това отделение. Ние сме като семейство.
Представете си, ако и аз си тръгна, те ще бъдат разпределени в други отделения, защото кардиологията ще се закрие. Може би това , което ме задържа да не се махна досега, са сестрите. Въпреки, че нямам лична база за сравнение, съм чувала, че и заплатите на лекарите в Румъния са малко по-високи от тези в България.” , мотивира се младата лекарка. Но не отрича , че понякога е трудно.
Работата й в отделението започва в 8.30 часа с визитация, отделя специално внимание на всеки пациент. „Често казано след три години работа, от които година половина вече аз съм единственият лекар в отделението, някак свикнах със ситуацията. Вярно е, че има дни, в които е много натоварено. Имаме повече пациенти, повече консултации.
Понякога съм преглеждала по 30-40 човека от осем сутринта до 14 часа,
но има и дни, които са по-спокойни", разказва още д-р Стоянова. В разговора не можем да избегнем сравнението на системата на здравеопазването в България и Румъния, макар младата лекарка да няма професионален опит в родната си страна. И в България сме чували за отлично организираната спешна помощ в северната ни съседка, но пък се оказва, че кризата за кадри в болниците, особено в по-малките градове там е идентична с тази у нас. „Има градове с болници, където имат лекари и специализанти и там нещата се случват, но също така има и градове с по-малки болници, където има липса на персонал, това е трудно не само за лекарите, но и за пациентите.”, обясни д-р Галина Стоянова.
Въпреки трудностите, българският кардиолог има амбициозни планове за бъдещето си, които отново са свързани със съседния румънски град. "Не бих избрала друга държава, замисляла съм се да работя в Русе, но преди почти две години отворих собствен кабинет в Гюргево. Искам да го развия с времето, имам си мечта, план, който искам да усъвършенствам, и по тази причина ще остана тук", сподели д-р Стоянова. Оказва се, че и ежедневното пресичане по два пъти на Дунав мост не може да откаже българката от амбициозните й планове. С времето
граничните полицаи са я запомнили и често й оказват съдействие за по-бързо пресичане на Дунав мост.
„Лятото винаги движението е по-натоварено. Пролетта и зимата са по-спокойни. С голямо нетърпение очаквах да влезем в Шенген и нещата да се случват по-бързо. За жалост, това, което още затруднява пътуването, е ремонтът на Дунав мост. С още по-голямо нетърпение очаквам да завърши, но честно казано, докато чакам на опашката си почивам.”, каза д-р Стоянова.
В цялото това натоварено ежедневие на младата жена почти не й остава време за хоби. Разкрива, че обича да плете. „Научи ме баба ми, мога да плета и на една, и на две куки, но заради задълженията след работа с децата, домакинството, рядко ми остава време. Харесвам много цветята. Имам и цветна градина у дома в Ново село, имам и много саксийни цветя”, разкрива част от личния си живот Галина Стоянова. През смях добавя, че най-много обича да гледа анимационни филми. Сред любимите не само за нея, но и за цялото семейство, са „Шрек” и „Ледена епоха”. „Особено, когато времето е мрачно, дъждовно,
обичам да си направя чаща топло кафе и да гледам анимация, това много ме зарежда”,
добави още младата лекарка. Свободните дни посвещава изцяло на семейството си, при всяка възможност пътуват до родното й село Козяк, за да прекарват повече време с родителите й. Обича разходките в Дулово, в Русе, но любимият й български град е Арбанаси. „Обожавам този град с неговата атмосфера, с усещането, което носят улиците и къщите там”, добавя д-р Стоянова. Разговорът с Галина Стоянова завършваме с обещание да се видим отново. Срещата ни ще бъде в момента, в който и съпругът й започне работа в Общинската болница в Гюргево, за да разкажем вече за цялата фамилия, която се реализира професионално в съседния на Русе румънски град.
Напиши коментар