Коя е жената, покорила европейските сцени с един от най- мъжките инструменти - акордеона?

Тази година летният Фестивал “Сцена под звездите” в Русе бе открит с концерт-спектакъла “Танго с Пиацола”. Публиката имаше възможност да се наслади на чувствената музика на Астор Пиацола в изпълнение на оркестъра на Русенската опера, под диригенството на маестро Димитър Косев и солистите Андреана Николова - мецосопран, Венцислав Спиров - фагот и Велизар Проданов - цигулка. Специалният гост на празничното музикално събитие бе акордеонистката Вероника Тодорова.

***

Коя е Вероника Тодорова?

Изключителен музикант и виртуозен изпълнител на акордеон, тя близо 20 години гради успешна кариера като диригент и концертиращ музикант в Германия, Австрия, Нидерландия, Финландия и други европейски сцени.

През 2006-та, на Световното първенство по акордеон в Норвегия е обявена за най-добрата акордеонистка в света. Същата година печели и титлата „Майстор на Германия“.

Самият инструмент физически е труден за жените, затова и по света повечето изявени акордеонисти са предимно мъже. За Вероника Тодорова музикалната критика у нас казва, че владее инструмента до съвършенство, а освен това може да интерпретира най-разнообразна по стил музика - от барок, класика и танго-нуево през собствени композиции до модерния етно джаз. Това я прави желан партньор на сцената от оркестрови състави и солови изпълнители.

Ето какво сподели тя пред в. „Бряг“ в навечерието на участието си на русенска сцена.

***

- Госпожо Тодорова, след гостуването си на русенска сцена през февруари, този път ще свирите Пиацола под открито небе. Какво означава за Вас преживяването да се слеете в едно с Мирозданието?

Изключително Ви благодаря за този въпрос . Той е специален за мен. Защото изкуството и природата - това са хармония и съвършенство в едно цяло. Музикалните събития под открито небе са една сбъдната мечта за мен. Осъществих я в Троянския Балкан.

Тя беше родена от желанието да дам възможност както на себе си като изпълнител и музикант, така и на публиката, да усетим това сливане между природата и изкуството. Така създадох и Международния фестивал на музиката и изкуствата “Jam on the River” в моето родно село Дебнево - различния фестивал, който всяка година, под звездите на Троянския Балкан, край ритмичния ромол на река Видима посреща множество "звездни" чуждестранни и родни музиканти.

Всичко се случва на една поляна в полите на Стара Планина и това дава едно специално усещане за свобода. Защото изкуството няма граници и под открито небе то се разгръща по един особен начин, който е неповторим... Очаквам с нетърпание да почувствам това и в Русе, на летния Фестивал “Сцена под звездите” на откритата сцена на ларгото пред Русенския оперен театър в първото събитие от програмата му - “Танго с Пиацола”.

- Какъв беше пътят Ви на творец до днешния ден, в който вече сте изтъкнат артист - акордеонист, с нетърпение очакван от публиката не само у нас, а и зад пределите на България?

Всъщност пътят ми до тук в моето кариерно развитие беше много труден. Започнах да свиря на 6 години в Ловеч. Винаги много съм обичала музиката и никога не съм си представяла, че друг ще е пътят ми…

Учила съм джаз при проф. Ренцо Руджери в Италия (негови произведения също са включени в концерта в Русе). След като 20 години живях в Германия и завърших там Музикална академия, се върнах в България. Тук пътят ми продължи неочаквано.

В Германия имах по 180 концерта на година и си мислех, че в родината това едва ли ще ми се случи. Много ми се искаше обаче да бъда полезна на това общество. В селото, в което израснах, Дебнево, създадох музикална иновация.

Всички ученици в местното училище от първи до четвърти клас започнаха да изучават музикален инструмент. Това постигнах на основата на опита ми в Германия. Създадох и фестивал на музиката и изкуствата “Jam on the River “в Дебнево, Троянско, както вече Ви споделих.

- - Какво е отношението Ви към аржентинския композитор Астор Пиацола, толкова много изпълняван и предпочитан в последните години?

Мога смело да Ви призная, че той е един от любимите ми композитори, на който съм посветила много години от личностното си развитие. Акордеонът трябва да звучи като бандонеон, за да пресъздава това, което Пиацола е написал, което съм се стремяла да постигна, разбира се. Изключително съм щастлива, че маестро Косев е избрал точно мен за този концерт и много се вълнувам.

- - А каква е връзката Ви с акордеона? Вие прекарвате насаме с него по няколко часа на ден, още от детските си години...

Това е въпрос, който никой преди Вас не се е сещал да ми зададе. Преди доста години казвах за акордеона, че той е моят изключително добър приятел. Но сега вече твърдя, че той е част от мен, защото това е инструмент, който може да бъде прегърнат. Всъщност с него аз изразявам моята най-дълбока душевност. Очаквам с нетърпение да се срещна точно с русенската публика под звездите, за да запалим тази искра на страстта и любовта в сърцата си, която ни извисява.

- - Вие сте човек също така обществено ангажиран - заместник - кмет сте на Община Троян по “Образование, култура, социални и младежки дейности”. Как съвместявате призванието си на музикант с обществено полезната работа?

До голяма степен музикалната иновация в родното ми село Дебнево с учениците от началния курс и начинанието ми да създам Международен фестивал сред природата, който се оказа много успешен, предопределиха пътя ми в родината.

Стремглавото развитие на Фестивала показа на обществеността, че аз съм се върнала да работя “На ползу роду”. Двете съществени начинания в моята дейност бяха да се занимавам с деца, които да свирят на инструменти, и да реализирам мечтата си за музикални събития сред природата. Това работи и до ден днешен.

Децата в тези малки населени места са от малцинствата, а заниманието с музикален инструмент ги интегрира и създава една общност. Всичко е искрено и толкова чисто. Кметът на община Троян, госпожа Донка Михайлова ме покани за заместник - кмет в ресорите, които вече споменах, и аз поех предизвикателството.

Харесва ми да работя за просперитета на Троян. Не съм от хората, които коментират какво не се случва, а се опитвам да случвам нещата. В един такъв добър екип имам усещането, че наистина мога да бъда полезна. Той работи с мисъл за развитието на тази община. Това е огромна мотивация да продължавам и да сбъдвам хубави неща тук.

- - Имало ли е моменти, в които да съжалявате, че сте се върнали в България? Все пак кариерата Ви в Европа е била доста успешна...

- Никога! Всеки ден тук, в България, ми доказва, че съм взела правилното решение. Тези 20 години зад граница са важни и аз съм благодарна за всичко, което съм усвоила и научила, което съм натрупала като опит там...Но отново ще кажа – изборът да се върна в родината си, е най-добрият за мен!

акордеон Вероника Тодорова виртуозен изпълнител