0
Пламен КАЛИНОВ
Трима млади и затова „световно неизвестни” художници от Русе - Веселина Камбурова, Илияна Ошахова и Добрин Георгиев, се осмелиха и направиха първата си обща изложба за русенската публика. Експозицията на „тримата мускетари” и четвъртият им подгласник - смелостта да експериментират (!) е намерила топъл и слънчев прием в едно от русенските читалища „Христо Ботев 1908 Русе”, което е на ул. „Плиска” №43. Няма как да сбъркате мястото, защото това е една от най-оживените транспортни артерии на града, която отвежда към бул. „Тутракан”, а самото духовно средище е в съседство с пощенската станция 7004 в кв. „Възраждане”. Пиша тези неща подробно, защото тази изложба ми попадна в полезрението съвсем (не)преднамерено, докато гледах как тримата художници прилежно носеха картините си, за да ги подредят в деня преди откриването. Заговорихме се, видях нещата буквално в движение и след като разменихме координати и телефони, намерих време да „общувам” вече по-отблизо с онова, което бяха изложили във фоайето на читалището тримата творци.
Първото и най-важно условие да се направи една изложба е налице - това са техните картини, рисувани в различни нюанси и настроения, смело подложени на експерименти в техниката на рисунъка и колаборацията с особено интересни текстове, очевидно транслитерирани (вписани) в усещането за художественост от най-великата книга- Библията. Очевидно е също така, че тази подредба е търсена съвсем целенасочено, но пък не дразни претенциозния вкус на познавача, ако изобщо мога да се нарека познавач на художественото изящество. Смело обаче мога да го напиша - в пространството на читалищното фоайе картините имат особена ритмика и свой специфичен живот и съвсем не изглеждат хаотично събрани под един покрив, защото повече от очевидно е, че те са рисувани от различни като светоглед и дарование художници.
Има почти всичко, за което можете да се сетите, но най-добре е да видите на място този невероятен калейдоскоп от натюрморти, фрески с туш, акрилни бои, маслени портрети, екзотични пейзажи и вградени в есенни листа образи на момичета и момчета, големи папагали, платноходи, реки и водопади. Тримата млади художници са успели да постигнат и второто важно условие за една изложба - без претенции за величие и „изкълчен” артистизъм, без дори да прекаляват, те са обединили картините си в тоналността на светлината, която винаги побеждава мрака. 80 картини в преобладаващо ярки нюанси и може би милиони разновидности на онова природно, оптично и метеорологично явление, творение на Бог, което ние човеците наричаме „дъга”. Забележете, дъгата е подредена в особена ритмика - червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, тъмносиньо (индиго) и виолетово. Разбира се, теоретиците твърдят, че е възможно в нея да има и розово, но това е оптическа измама, защото цветовете са точно 7 и както е известно 7-цата е божествено число.
Мислих си за тези неща, докато правя снимки на Веселина и Добрин, и докато си говорим за трудното начало на всяко едно престрашаване. Тези млади хора вече са го направили и са преминали под дъгата, нека да им пожелаем „На добър път”. И както каза Добрин: „Другото лято, живот и здраве, ще се видим на алеята в Созопол, в „морето” от кавалетни художници, които събират слънце и продават картините си, за да живеят от това.”
В края на представянето на тази много странна, но много искрена изложба се сещам за нещо, споделено от испанския французин Пабло Пикасо: "Художникът е един човек, който рисува това, което продава, но от друга страна е човек, който продава това, което рисува". Останалото ще откриете под „дъгата”, в изложбата на Веселина, Илиана и Добрин, която ще остане в читалище „Христо Ботев 1908 Русе” до края на октомври.
.jpg)
Напиши коментар