Сутринта след президентските избори в САЩ започва с пронизващо разочарование. За мен в тази сутрин започва с едно чувство на безнадеждност, което независимо от емоционалния си характер се усеща и като физическо неудобство. Започвам да приемам идеята, че ще живея с това неудобство в следващите четири години.
Ще започна от там, че живея в САЩ от 10 години. Това е втората президентска надпревара, в която се включвам като гласоподавател. Много неща се промениха от 2020 до сега за мен, както и много ще се променят до 2028. През 2020, независимо че имах роля и глас, някак усещах нещата малко по-чужди.
Четири години по-късно се намирам извън групата на „млади гласоподаватели“, с дете в училищна възраст, с обществена принадлежност и много повече отговорности и все пак със същите възгледи. Разликата: сега наистина ми пука какво става. Сега тези проблеми „на американците“ са и мои проблеми. Сега атаките и предразсъдъците към запада, общият знаменател, който слагаме на тази нация, всъщност са насочени и обхващат мен.
Искам да вмъкна нещо, което според мен масово грешим, когато говорим за Американците - а именно да ги обобщаваме като определен манталитет. Няма по-пъстра и различна извадка от раси, класи, религии, човешки истории, образователно ниво и произход. Тук има от всичко по много и единствената причина, поради която и в САЩ няма три дузини партии като в България, е двупартийната система. Сега си представете над 300 милиона души с толкова неща, които да ги различават, да стигнат до някакъв консенсус.
Нещото, което милиони гласоподаватели пропускат на тези президентски избори, е да погледнат зад техният личен интерес. Как ще бъда АЗ през следващите 4 години. Точно затова нискообразованите, единаците, хората, търсещи хаос или тези, при които АЗ-ът надделява, се припознават с Тръмп. Другите, които се припознават с него, са алчните капиталисти. На всички ни се приповдига от време навреме, като се сетим колко капиталистическа е тази страна. Тези хора, които изкарват повече пари, отколкото могат да изхарчат, и диктуват правилата с банковата си сметка, са също за Д. Тръмп. Нека не забравяме и хората, които смятат, че да притежаваш оръжие е преди всяко друго човешко право и една единствена мотивация да гласуват, нищо, че досега нито един демократичен президент не им е отнел това право.
Има и още една група - крайно радикалните републиканци, които смятат че библията трябва да се учи в училище, че жените не трябва да имат право на избор, дори когато това засяга тяхното здраве, че мъжът е по-висшият индивид и никога не трябва да се провокира свободното мислене и образовният избор. Питате се защо парите и енергията на Републиканската партия са насочени към тези групи хора? Защото така по-лесно се контролират масите. Погледнете картата на света и някои от най-горещите райони на света и ще се досетите, защо диктаторството е успешен режим на много места.
И въпреки, че тези гореспоменати групи от хора не са еднакви, обединяващото между тях е силата на АЗ-а и ниското образование. Доналд Тръмп е модерният Хитлер. Той казва това, което хората искат да чуят, дори и да си противоречи. Той прави обещания, които не може да изпълни. Той прави лични, грозни и обидни нападки към всеки, който не е част от неговия Райх. Той не иска да е президент на всички хора, а само на тези, които следват неговите насоки и са лоялни към него. Тръмп е импулсивен, необразован, недипломатичен, груб, радикален нарцисист. Едно от по-големите му постижения в резюмето му е, че е доказан престъпник. Не знам дали това ще впечатли българският читател, защото нашите политици всичките са престъпници, ние просто не смеем да им го кажем.
Страхувам се за следващите четири години и Европа никога не е изглеждала по-атрактивно.
Елеонора Цанкова
Напиши коментар