Изкуството е най-добрият начин да се пребориш със смъртта

Тази изложба на Юри не е разплащане. Тя е изстрадана и той се отдаде изцяло на тази идея, на тази мечта да покаже себе си като художник, който се вълнува от живота, от страстите и амбициите на хората, с които се среща и които наблюдава с проницателното око на художник и философ. Всяка картина на Юри Буков е повод за философско размишление, казваше за работите му Христо Бояджиев. Няма друг художник в Плевен, който така всеобхватно и майсторски да представи картините си - било то композиции, сюжети от живота, пейзажи и етюди от градската ни среда, портрети, та дори и натюрморти, които заедно с естетически заряд да носят много дълбок и философски размисъл. Защото като художник е разпознаваем, а творческият му натюрел - незаменим.

- В тази изложба съм вложил не едногодишен, а многогодишен труд, а аз уважавам труда си, защото трудът на художника трябва да се уважава.

И в тази ретроспекция Буков предлага картини и рисунки от най-ранните години на своето богато художническо творчество. Тя показва неговото израстване, неговото стремление да защити това, което е приел като максима още от студентските си години в академията „Павлович“. Още от самото начало той има знакови ориентири. Като знаменитата реплика на своя учител проф. Ненко Балкански, че „парното в академията работи за един-двама, но не се знае кои ще са“. Е, той е един от тях във випуска си. Максималист в своите експресии, той постоянно си повтаря, че на художника му е отредена задача да нарисува живота. И знае как да стане! Вече сме наясно, защото Юри го е направил. Той има една безпощадна клетва: Аз ще нарисувам Плевен. И го прави, защото и по този начин показа какво е за него живописта.

– Аз рисувам, защото нямам врагове.

След тези стотици картини и рисунки той чертае нови хоризонти. Защищава безпощадно правилото, че дарбата, за да се превърне в талант, се защитава с неистов и непрекъснат труд... И каквото Господ е дал. Изкуството за него е и начин за оцеляване, инстинкт за самосъхранение - такъв е изборът му по пътя. Казвайки през смях, че изкуството е най-добрият начин да се пребориш със смъртта. Всъщност какъв е смисълът на човешкия живот – това е борбата за него, а не в крайния резултат. Като го извървиш, то е ясно. Борбата е важна, това е истинският смисъл. Това е признанието.

Юри постоянно разговаря със себе си. И не е казал последната си дума. А какво ще му донесе тази есен в Париж? Ще направи изложба там, след като приключи творческата си командировка. Това е новата му амбиция и той не само мечтае, той действа. Като истински художник, освободен от комплекси и всякакъв род ограничения. За него това е стремление и никой не може да спре този порив. Това е неговото истинско аз. И го защитава в картините си. Преди да станат истински, той търси логиката в предварителните наброски. Рисунката, а после картината населява с емоцията и колорит, както той чувства пространството, заковано в една рамка..

Юри Буков много дълбоко е осъзнал мястото на изкуството в живота. Нито е забавление, нито е засищане на личното его в живописването. Затова жената е най-истински обект за вдъхновение.

„Изкуството е най-голямата политика“, обича да цитира приятеля си Генко Генков. И като абсолютен индивидуалист прибавя още една мисъл за мястото на художника и на обикновения човек в обществото.

– Всеки трябва да се стреми към индивидуализъм, да се бори, защото колкото повече индивидуалисти, толкова по-съвършено общество. Това е гаранция за развитие. Груповщината не я признавам. Не е нужно хората да са подстригани като канадска ливада и подредени с един аршин.

Юри Буков не се страхува от това, което е направил. Вярва, че творчеството му ще продължи живота на своя майстор. Има и силата да се пребори с безкрайните страхове и изкушения на този живот. Художникът трябва да си знае мястото. Буков вече е извоювал своето място, независимо от всички мнения по въпроса.

Димитър СТОЙКОВ