Международният фестивал "Мартенски музикални дни" тази година започва на 15 март от 19 часа в Доходно здание. На откриването ще прозвучи Симфония №5 на Густав Малер в изпълнение на Русенската филхармония. Диригент ще е световно известният творец Йордан Камджалов, който е е дирижирал водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и др., съосновател е и член на Съюза на генералните музикални директори и главни диригенти на Германия. При пристигането си за репетициите за Мартенските, Йордан Камджалов е дал интервю на журналистката Пламенка АНГЕЛОВА за читателите на русенския вестник "Бряг", което днес публикуваме.
Кой е Йордан Камджалов
Световно известният диригент Йордан Камджалов е учил дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров" при проф. Васил Казанджиев и в Музикалната академия "Ханс Айслер" – Берлин. Усъвършенства се в международни майсторски класове и академии в цяла Европа при диригенти като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм. Той е първият българин, чужденец, избран единодушно едва на 30-годишна възраст за Генерален музикален директор и Главен диригент на град Хайделберг.
Реализираните в неговия мандат концептуални сезони са най-касовите в историята на операта и оркестъра на града и до момента е единственият чужденец, заемал този пост. От 2018 година е Музикален директор и главен диригент на Хърватската национална опера и филхармония в Риека – Европейска столица на културата 2020. Българският диригент има зашеметяваща кариера. Дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и др. Той е съосновател и член на Съюза на генералните музикални директори и главни диригенти на Германия. Избран от Deutschland Radio за един от тримата най-добри диригенти на Германия за 2011 година.
Определен е от Лондонска Филхармония за един от тримата най-добри диригенти на своята генерация, а в България е избран за Музикант на годината в класацията на Българското национално радио. Има над 10 престижни международни отличия. През 2017 година Йордан Камджалов е удостоен с най-престижната награда за класическа музика в Германия Echo Klassik заедно с клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров в категория “Запис на концерти от 20/21 век”.
На 29-годишна възраст Йордан Камджалов създава фондация за подпомагане на млади български творци. Посланик е на българската култура по света – Superbrands International, а авторитетното издателство „Kubon & Sagner” отпечатва книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов” на немски език с резюме на 7 езика, представяща уникалните му търсения на единение между музика, философия и наука.
През 2014 година Йордан Камджалов създава Нова концептуална платформа в лицето на GENESIS ORCHESTRA, Музикална лаборатория за човека (хор и ансамбъл) и България пее. През изминалия творчески сезон Русенската филхармония започна сътрудничеството си и с маестро Йордан Камджалов, когото прие за свой почетен гост-диригент.
Йордан Камжалов е роден в Търговище, на 37 години е и има пет деца.
В редакцията на „Бряг“ се срещам с уникалния диригент Маестро Йордан Камджалов. Красив, естествен, усмихнат, но и леко притеснен. Сподели, че за пръв път му се е наложило да дирижира репетицията с палто, защото грипът го е „нападнал“. Не съблече палтото си и при нас, макар навън да бе 23 градуса. Така не можахме да направим планираните снимки. Все пак звездите са суетни. Но му прощаваме, защото е толкова чаровен и подкупващ, харизматичен, колкото и гениален.
- Г-н Камджалов, не сте за първи път сте в Русе, но за пръв път ще дирижирате на "Мартенски музикални дни". Тази година фестивалът ще започне с концерта на Русенска филхармония. Вие ли избрахте творбата (Симфония №5) на Густав Малер? С какво ще изненадате почитателите на Малер?
- Да, така е, за първи път съм на фестивалната сцена. Самият избор на Симфония №5 е огромен подвиг за всяка филхармония. Това са титанични усилия за всеки участник. С какво ще изненадам? Да споделя - с много мисъл, много сърце и много всеотдайност от страна на целия оркестър.
- През 2010 г. печелите трета награда на Третия международен конкурс за диригенти "Gustav Mahler" в Бамберг, Германия. Което говори, че за Вас тази програма съвсем не е случайна.
- Аз винаги, когато мога предлагам Брукнер, Малер, Вагнер - това са автори, с които съм дълбоко свързан.
И се радвам, че от моя страна, така и от страна на организаторите, има тази свръхвзискателност. Симфонията беше избрана, защото това е музикално- психологически и физически маратон, който ни докарва отвъд границите. Ние се готвим за един подвиг. Вярвам, че ще се справим.
Малер е толкова свързан на някакво особено ниво с българската психика. Музика на огромни преживявания, на драматично напрежение, на контрасти, а българинът знае какво е трудност и подвиг. Ние от хиляди години живеем при тези условия.
- Кои са любимите Ви композитори?
- Вагнер, Брукнер, Малер, но освен тях Шостакович, Скрябин, Лист. От бароковите - Бах, Вивалди, а преди тях - Палестрина. Предкласиците са нещо недостижимо, върховно, те не се дирижират. Както знаете, тогава е нямало диригенти.
- А трудна ли е съвременната музикална интерпретация на класическите произведения? Къде и какво търсите в това?
- Когато човек има вътрешна концепция за нещата, тогава е въпрос на професионализъм и на страст тази интериоризация да се екстериоризира и да се сподели с хората. Творецът, диригентът без концепция, е безпомощен.
- Вие сте почетен гост-диригент на Русенската филхармония. Как създавате атмосфера в оркестъра, като не сте всеки ден тук?
- Отговорност, професионализъм, човечност, отдаденост и уважение към всеки един по отделно. Но същевременно не се примирявам с огромните обективни противоречия, които има нашата съвременна културна реалност. Диригентът трябва да не се изкушава да прави компромиси, заради много тежката за България музикална среда.
- Как успявате да намирате баланса между диригент, музика и оркестър от една страна и от друга - с публиката, с хората?
- Към публиката - на първо място трябва честност спрямо самите хора. Те са дошли в залата да чуят нещо ново, красиво, истинско, което да промени живота им поне в една микроскопична степен.
- Кога сте удовлетворени, че контактът с тях се е получил?
- Аз никога не съм докрай доволен от себе си, но това, което най-много ме радва и удовлетворява е, когато виждам да се случва истинска пълноценна комуникация.
- Имали ли сте някога усещането, че говорите на различни езици с музикантите? Случвало ли се е вие да имате предвид едно, а те да разбират съвсем друго?
- Разбира се. Във всеки едни колектив обикновено има едни, които разбират веднага, други - разбират бавно, трети - никога. Приел съм го. Стремежът е да извадя максимума при наличните условия. Не може да очакваме една череша да даде плод през февруари. Трябва да се знае колко може всеки.
- Диригентът трябва да успее да задейства всички сетива на своите музиканти, да ги провокира, да ги уважава. Вашата рецепта за това, за да се получи симбиозата?
- На първо място ключът е към огромната лична подготовка. Първо изисквам от себе си. Ако човек не иска 1000 % от себе си, няма право да иска 100 % от другите. На 15 март на откриването на ММД аз излизам с моите хиляда процента.
- От къде извира тази Ваша пословична енергия и мощ?
- От любовта към хората. Те заслужават най-доброто, истинското. И в свят на подмяна на ценности, нямаме право да ги заблуждаваме с неистински неща.
- Как се зареждате, когато усетите, че силите ви се изчерпват?
- Винаги имам усещането, че съм в началото и още е прекалено рано да бъда изморен. Това е една увертюра. Моето усещане за начало ме кара да имам силата - (както аз, така и другите), че можем още и още.
- Кой е любимият Ви диригент?
- Сър Саймън Ратъл приживе, а иначе огромно вдъхновение е Валери Георгиев.
- Ако музиката не беше станала ваша съдба, с какво щяхте да се занимавате?
- С всичко друго, което е хуманно. С астрономия, астрофизика, с космос, с безкрайността. Идеята за безкрайността ме занимава, както и човека - той също е космос, една безкрайност.
- Как виждате себе си след 10 години?
- След десет години - на първо място да стана по-добър човек, да продължавам да творя. Искам да напиша нещо. (Питам: Музика ли?) И букви, и ноти - отговаря.
- Приемате ли, че на земята имате специална мисия? И каква?
- От 13-годишен усещам, че животът ми трябва да е нещо повече от това. Това усещане е било горивото за всичко което ми се е случило в живота и продължава да се случва. Ако това е усещане за мисия - значи че имам. Ако не - значи нямам.
- Някъде прочетох, че харесвате една сентенция - „в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". В този смисъл коя е силата на Вашата душа?
(„Интересен въпрос?“ - замисля се, но категорично отговаря..)
- Не във вярата, а в твърдото убеждение, че има бог.
- Какво Ви даде учението на Учителя Дънов? (Камджалов е сред най-ярките му последователи)
- Мисля, че го имах в себе си преди да чуя за първи път това невероятно учение, което е свързано с нашите земи. А в повече, какво? - кураж и разбиране, че всичко е за добро.
- На къде върви светът?
- Светът върви към пълен залез в тази си форма, което създава предпоставки за нов изгрев. Няма нищо трагично в това. Приливът и отливът са неразривно свързани. Тъмната нощ ще бъде едно красиво зазоряване. Но ще има големи промени.
- Доколко е длъжна държавата на българските творци?
- Не доколко. Тя е длъжна да застане изцяло зад българската култура и образование. Докато всички не застанем зад това, няма да се променят нещата. С грешни приоритети не може да очакваме нищо добро. Трябва още няколко процента да се слезе и да се удари абсолютното дъно и след това ще се тръгне нагоре. Ние сме малко преди дъното.
- Жената до Вас - познава ли Ви изцяло, откривате ли се докрай, доколко сте истински?
- Стремя се все повече да съм истински. Но разбирам, че не може да опознаем докрай човека до нас. Той е прекалено голям и безкраен и води до това, че по някакъв начин сме обречени да останем в известни аспекти самотни на тази земя. Това е част от цената на безкрайността.
- Раним ли сте?
- Като творец съм свръхчувствителен и ранимостта е пропорционална на близостта. В този смисъл - да, мога да бъда раним.
- Децата Ви музикални ли са и полагате ли усилия да се образоват в музиката, в изкуствата изобщо?
- Да, музикални са. Полагам усилия, доколкото мога, да имат красиво отношение към хората, към живота, към природата и да могат да се радват. Останалото са подробности.
- Повече в България или повече в света? Накъде поемате след Хайделберг?
- Мисълта ми е почти постоянно е в България, но следвам моите ангажименти към Европейската столица на културата 2020. Направихме много добра програма - хем славянска страст, хем добре подредена от запад мисъл.
- Кое е произведението, което най-точно се вписва или отразява Вашата същност, вашата любов, Вашия живот?
- „Тристан и Изолда“. Това е и моята мечта в сценичен план.
В края на разговора Маестро Камджалов споделя, че през есента ще се видим отново, защото ще дирижира „Травиата“ в операта. А два дни след откриването ще гостуват заедно с Русенска филхармония в София в зала "България".
Напиши коментар