In memoriam Рано прекършен творчески порив

На снимката: Яна Стефанова-Хернани в ролята на Мария от „Михал Мишкоед” от Сава Доброплодни – 2003 г.
Яна Стефанова-Хернани

 

 

Яна Стефанова-Хернани произхождаше от русенски театрален род: дядо й – Стефан Георгиев-Хернани, е оперен певец, един от основателитена русенската опера, баща й – Георги Стефанов, е известен актьор, отдал дълги години на русенския театър, а майка й – Деяна Мусева, е дългогодишна главна счетоводителка на същия театър. Но като актриса, като поведение в живота Яна не разчиташе на тази известност на семейството си, не растеше "под крило": тя изграждаше самостоятелно и непоколебимо своята артистична кариера, влагайки в нея много амбиции и много творческа енергия. Но не скриваше гордостта и респекта от таланта на баща си и дядо си, затова и добави към фамилията си прякора на дядо си - Хернани.

В живота и на сцената тя беше много жизнена, много духовита, безпределно отдадена на сцената. Всяка роля посрещаше с ентусиазираното чувство на откривателка, защото като млада актриса с остър съвременен рефлекс в играта си, искаше час по-скоро да сподели вълнуващите я проблеми със зрителите. Затова имаше особен пиетет към роли, в които има публицистичен нерв, сатира, гротеска или остър комедиен щрих.

От началото на 90-те години, когато постъпи в трупата на Русенския драматичен театър и след завършването на Театралната академия в София през 1998 г., тя е неотменно в състава му. Изигра много роли, в които разкри умението да бъде витална, с чувство за остра характерност на персонажа, социално-правдива и остро-актуална в изграждането му. Ще я запомним с ярките й превъплъщения в образи като Бела от „Хора с куфари” на Х. Левин, Лидия Юревна от „Луди пари” на Ал. Островски, Спаска от „Живот и здраве или Кръщене” от К. Донев, Агафя Тихоновна от "Женитба" на Н. В. Гогол, Царкиня Кита от "Как Писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накичена" от Н. Русев, Мария от „Михал Мишкоед” от С. Доброплодни и още редица други. Последните й роли бяха в спектаклите "Вечеря за глупаци", "Помощ, жена ми е луда", "Майстори", "Министърът-женкар", "Ревизор". Яна Стефанова беше от ярките, интересни актриси в младата трупа на театъра.

          Когато беше на сцената, тя умееше да я насити с много смях и жизненост, с много динамична енергия и искреност. В тази динамика винаги прозираше острото чувство за достойнство на героините й, независимо дали са смешни, или драматични. Героините й се бореха с позиция в живота и оттам те не бяха безлични фигури в него.

         Особено блестеше в роли, където трябваше да се изведе трагикомичното им съществуване в живота. И именно в тях направи най-хубавите си изпълнения. Незабравима за мен беше в ролята на Агафя Тихоновна от "Женитба" на Н. В. Гогол. Много нюанси тя придаде на този образ: и смешната непохватност на героинята, и неистовият й стремеж към свиване на семейно гнездо, и потискащата я самота, и незрелостта в любовните чувства. И тъкмо от тази духовна и нравствена тромавост произтичаше и трагикомичното звучене на този знаменит образ. Яна го изпълни чудесно! Беше истинска съвременна актриса с остър артистичен рефлекс в изкуството си. И такава ще я запомнят зрителите. Колко е тъжно и несправедливо, че си отиде от този свят тъкмо в момент, когато вече навлизаше в годините на зрелостта.

         Нейната ранна смърт ни спомни за смъртта на творци от Русенския театър, които също твърде рано си отидоха от този свят – в периода на 40-те: Слави Шкаров, Стоян Камбарев, Владимир Данченко, Светлозар Ников… Яна Стефанова-Хернани увеличи този мрачен мартиролог. Затова и новината за нейната кончина ни подейства като шок, предизвиквайки много мъка и болка. Поклон пред светлата й памет!

          

Крум ГЕРГИЦОВ

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори