0
Юбилейна изложба на троянския керамик Енчо Ганковски (70 г.) бе открита на 2 ноември в София в една от залите на "Шипка" 6.
Изложбата откри лично председателят на СБХ Любен Генов. Словото му развълнува огромната публика, тъй като припомня времето, когато Любен е бил ученик в Троян при учителя Ганковски. Неотдавна, на празника на града, художникът-керамик бе удостоен с почетен знак „Златен герб-Троян“. „От корените си не се деля“, това е житейската философия, която художникът следва и не променя през годините.
Предлагаме ви част от словото на Любен Генов при откриването на изложбата в София.
„Творческата биография на Енчо е изключително богата. Животът му е абсолютно посветен на изкуството, доказано с участия в повече от 70 изложби, като поне 20 от тях - самостоятелни. Художникът работи и за множество събития с приложен характер – аранжиране на изложби в цялата страна, проектиране на експозиции, и декоративно-монументални фасадни, и интериорни пана. Те красят представителни и обществени сгради в София, Плевен, Панагюрище, Ловеч, Троян, Луковит, Летница, Голяма Желязна. С изведения стил и характерните пластични качества на своето изкуство, Енчо Ганковски е разпознаваем и в много отношения знаков автор.
Той беше учителят на една от четирите групи на нашия малък и сплотен випуск. Задружни във всяко отношение, емоции и преживявания, ние от групата по керамика на Поля Нанова тайничко завиждахме на другата група за това, че са имали късмета да са при Енчо – в нашите тийнейджърски очи най авторът измежду учителите ни по керамика. Освен това и видът му беше някак притегателен, а присъствието му - магнетично. Имахме чувството, че в неговото ателие царстваше истински свободният творчески дух. В юношеството всички сме склонни да митологизираме, а за нас в ССХУПИ-то Енчо беше събирателен образ (може би заради дългата коса, характерните мустаци и широките от коленете надолу джинси), който визуално асоциирахме с наши музикални кумири, нещо средно между Ник Мейсън и Рик Райт от „Пинк Флойд” и Джон Лорд от „Пърпъл”… Не се смейте… Говоря за нещо много важно – за авторитета, завидния авторитет, който творецът и учителят Енчо Ганковски действително имаше сред нас, учениците, макар и доукрасен от подобни алюзии на тийнейджърските ни страсти и разбирания… Най-интересното е, че зад идеализираната маска стоеше един изключителен мълчаливец, много скромен (в най-хубавия смисъл на думата) и добър, ама наистина добър човек. А оставяйки назад асоциациите, родени в епохата на рокендрол културата, днес на фона на навършените 70, натрупания опит и творческата му зрялост, към описанието по-горе бих добавил и чертите, излъчващи едновременно кротост и смирение, но и твърдост, и упоритост. По мъдрия и вглъбен израз на лицето му, често напомнящо лика на светец, на моменти сякаш неотменно проблясва и характерната му тънка усмивка, усмивката на съмнението или може би самоиронията…
За художниците визията е от особено значение, дори и в тези нейни сантиментални измерения. Но в случая няма разминаване между външната симпатия и отношението ни към по-сериозната и истински значима видима същност – творчеството на Ганковски. Безспорни са художествено-пластичните резултати в експонираната внушителна (и всъщност малка) част от новото творчество на Енчо Ганковски. Абсолютен професионализъм и в методологично-технологичната страна на това нелеко изкуство, и по отношение на качествени стойности, експеримент и новаторство. Верен на традициите, но и освободен и смел импровизатор и интерпретатор… Знаков, абстрактен, изчистен и лаконичен изказ. Процес на втвърдяване на форма и материя, но същевременно с това и омекотяване, „сладкодумно” импровизиране, разказване на приказки, влюбено унасяне във ваенето на аморфни пространства, овали, меки форми и обтекаеми повърхности и плуващи в тях фантазии, обогатени от багрите и живописния авторски усет, придаващ една допълнителна съвременна звучност, вплетена в древната същност и традициите в това изкуство.
Големият художник, керамикът Енчо Ганковски, посвети повече от половината си съзнателен творчески и житейски път и на учителството като свое призвание, а не само професия. Наскоро прочетох един кратък цитат от Учителя Дънов: "Един ангел е крайно внимателен, когато събужда една душа. Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее с нито една милионна част от секундата".
Напиши коментар