0
Ловешките художници успешно порят морето на фигуративното и абстрактното визуално изкуство, имат постижения и в пейзажа, графиката и пластиката. Това става ясно от анализа на изкуствоведа Румен Серафимов, направен на традиционната годишна изложба на местните художници.
Такъв детайлен „прочит“ на експозицията рядко се прави, затова ви представяме неговите бележки. За отбелязване е, че роденият в Ловеч Серафимов дойде специално от Варна, където живее, по повод изложбата.
Експозицията представя над 50 автори с близо 180 творби. Това са произведения от всички раздели на изобразителното изкуство – живопис, графика, скулптура и приложни изкуства. Могат да се видят до края на тази година в галерия „Вароша“.
Предпочитам да разделя представените тук автори и произведения в няколко групи. Първо ще се спра на сферата на фигуративното изразяване, където човешката фигура е основният знак, чрез който художниците изразяват своите композиции и духовни послания.
Трябва да се посочат картините на известния не само в Ловеч Теофан Сокеров - изложените тук неговите творби са камерни, интимни, поетични творби. Виждаме метафизични пространствени отношения, фигури, които плуват и общуват.
Графиките на известния Юлиан Йорданов – той е изумителен с феноменалното си въображение и способности на виртуозен рисувач. Свръхсложните му надреални композиции отново в сферата на една неоготическа образност на катедрали, рицари, ангели, сложни образни метаморфози и завладяваща поетична и философска атмосфера.
Румен Нисторов впечатлява с великолепни композиции в графика, живопис, рисунка. Метафизичното, фантазното и тук има силно присъствие в отношенията между персонажите.
Живописецът Владимир Киров представя изящни, аристократични, нежни, поетични женски образи, включени в някакви разграфени пространства. Тук са и кристално ясните портрети на Светлана Кирова, вглъбени и сериозни.
Камен Кисимов също силно присъства в тази фигуративна стилова посока – той представя един събирателен портрет на ловешки художници.
Елица Спасова ни предлага две качествени естетски, колажирани творби, а Ана Тихонова прави впечатление с изящните си образни фрагменти, носещи в себе си човешки и митологични мотиви.
Искам да изкажа съжаление от ранната кончина на Едуард Пенков. Той беше много талантлив художник, със силно въображение, високо професионално изграждане на сцените. Неговите образи отново са в метафизичното надреално мислене.
Втората тенденция можем да я наречем сфера на абстрактното визуално изразяване. Тук основното средство е чистата, автономна живопис, композирането чрез абстрактни, петна, линии и структури, изразяването не на някакъв разказ, а на чисти емоционални състояния.
Безспорният авторитет тук е Валентин Узунов, с едно много изразително и силно представяне на настоящата изложба.Той прави феноменологична живопис, която показва живописния език като феномен, като тъкан, структура. Показва ни пътищата, жестовете и ритуалите, според които е изградена. В неговата живопис е важна основата и повърхността на картината, те внасят силна сетивност. Грубото платно с отвори в краищата носи движение, пулсация. Хармониите са великолепни и безупречни. Виждаме едно „издраскване“ на платното, свидетели сме на чувствено преживяване на акта на живописване.
Тук са и нещата на Веско Велев, той също твори в тази зона на материалната, сетивна живопис, в която смело и успешно включва автентичната дървена плоскост.
Тихомир Витков е много впечатляващ с поредицата картини, интерпретиращи клавиатурата на пианото. В тях има ритъм и музикално осмисляне на една полуабстрактна среда, едно търсене на трудно постижимата хармония.
Димитър Минков се представя много успешно три културни абстрактни работи, където търси своеобразна подредба на знаците и пространството.
Магдалена Йотова показва качествени акварели композиции, а Галя Герганова композира добре в абстрактното, но и препоръчвам да замени бронза с друга колоритна материя. Има сериозни качества и много темперамент и звучност в работата на Николай Няголов, Добромир Манев и Пламен Вълков, при които експресионистичният жест доминира. Много интелигентни, с висок вкус са работите на Валентин Стойчев, които се разполагат между реалното и абстрактното.
Стигаме до една трета група творци. След тези условно разграничени групи на фигуративното и абстрактното в изразяването на художниците, ще погледна към пейзажа, който винаги е представен достойно в тези годишни изложби.
Класикът тук е Николай Добрев със своите странни, много живописни пейзажи, в които пространството се огъва по много интересен начин, в които животните, къщите и предметите са изразителни и внасят магически живот в пространството. Много съм впечатлен този път от Тошо Михайлов, който е по-изчистен, минималистичен, с добър колорит и особена композиция на хоризонтални цветни пластове. Наситена, подкупваща атмосфера откривам в работите на Цочо Филипов, Петкан Нанков, Иван Христов, Румен Георгиев, Нина Донковска и Георги Макавеев. Добре са представени и романтиците на интимния селски пейзаж, вечно влюбените в живота и природата Найден Найденов и Тодор Тодоров.
Отделно внимание ще отделя на пластиката в тази изложба. Тук виждаме класическия реален, фигуративен образ, представен по най-добрия начин от Спас Дочев. Много културни са абстрактните форми от керамична материя на Мартин Киров. Добра е керамичната структура на Цветан Донковски. По-тотално въздействат металните пластики на Красимир Ангелов-Макраса. А пластично – живописните творби на Александър Иванов ни въвличат в някаква негова символична приказка за вселенското и земното, за човешкото и природното. Изящни, деликатни, ясни и чисти са условните фигури върху керамична основа на Марта Димитрова.
В по-наситен декоративен план, но също качествени, са орнаменталните композиции в керамика на Валя Николова.
В заключение може да кажем, че сме свидетели на една много сила годишна изложба.
Румен Серафимов
Напиши коментар