0
Пламен КАЛИНОВ
На високосния си рожден ден – 29 февруари 2016 г. Йоаний обеща на приятелите си, че през есента, в първите дни на септември ще открие поредна самостоятелна изложба. Съвсем неусетно, почти невидимо, почти като в приказките огнедишащото лято се отърка като бивол в септемврийски прошарения десен бряг на Дунав. Дойде време за обещаната изложба, а в прошарените слепоочия на Иван, през диоптрите на очилата все така ми намига съучастнически и по момчешки заразително пламъчето на любопитството към света. Към упорството на този вече улегнал мъж и творец да надмогне дълбоките си съмнения, да огъне по свой специфичен начин чрез рисунъка философските пружини, които са движили и продължават да движат човека от Сътворението до днес. Това си мислех вчера, докато разглеждам предварително, с разрешението на моя добър приятел, поредната му самостоятелна изложба, току на прага на откриването на експозицията, буквално броени часове преди Йоаний да събере в малката зала на „Борисова” 6, както винаги, много приятели, почитатели и ценители на изящното му художество.
Обеща и го направи! Йоаний отново постигна пореден връх от развитието си като мъдър и много ярък творец, който много добре знае цената на изстраданите видения, пресъздадени, може би едно към едно, от огнения ад на душата му върху платното/канавата (canvas). Уловени след дълго и търпеливо наслагване на пластовете масло (oil) и „втъкаването” на мисълта и усещането за полет или пропадане в пространствените измерения на неговите изключително интересни и нови творчески открития. Понякога, когато гледам картините му, имам усещането, че наистина съм като в приказките за „горната” или „долната” земя, че орлите на мисълта започват да ме ръфат безмилостно с препратки към прочетени или предусетени състояния на собствената ми емоционална или общата ни - българска, планетарна съдба.
Да, и новите му картини са ужасяващо безпокойни, много дълбоки и страховити дори, ако искате да погледнете през тях към отвъдното на „отвъдното” бъдеще, после към следващото „бъдеще” и така - пласт подир пласт, спирала подир спирала, да откриете някакъв свой смисъл и своя подредба в алхимията на това несъмнено изпипано Изящество.
Докато говорим за латинския прочит на метафорите в заглавията на творбите, спираме пред картина, озаглавена „Вяра, Надежда, Любов”. Йоаний подхваща издълбоко темата за трите добродетелности, които обаче зависят от още 12 други християнски и общочовешки жалони на мирозданието. Питам го съвсем искрено, не му ли е трудно точно по този начин да съпреживява пак и пак, и пак творческия акт с изрисуваните лица, тела и движения в картините си, а той ми отвръща съвсем непринудено: „Не, това ме забавлява, но художеството е игра, в която трябва да се играе много сериозно”.
При предишната му самостоятелна изява, пак на „Борисова” 6, някои по-взискателни ценители поискаха най-после да видят и негови пейзажи. Запомнил е тази препоръка (макар че, на него никой нищо и по никакъв повод не може да му препоръча, особено пък да го съветва в занаята) и затова е решил този път да ни изненада приятно и интригуващо с малки, но изящни пейзажи в много особена стилистика и графично изпълнение (като рисунък и цветове), за които, признавам, ми е доста трудно да пиша. Имам обаче в личната си колекция почти миниатюрна творба на маестро Дечко Узунов (завещана ми е от бай Теньо Тончев, легендарен колекционер и софийски интелектуалец, Мир на праха му) - именно в стилизираните и огромни като пространственост иначе малки пейзажи на Йоаний откривам като че ли нещо близко с титаничния Дечко Узунов, но това е мое хрумване, нищо повече от успоредица за размисъл. И може би, споделено усещане, че между големите творци във Времето и Пространството, заради озарението им от Бог, все пак съществува някаква неведома връзка, приемственост, аура, алхимична обвързаност на индивидуалното упорство, докато имат сили да се борят/танцуват с четка в ръка върху самодивската жарава на разлетите по палитрата бои.
И все пак, защо изложбата се казва „За царственото изкуство”? Може би защото: Началото на Царственото изкуство (алхимията) е идентичен стожер на Началото на Собствения си край. Може би защото това изкуство започва винаги оттам, където свършва. Може би защото това изкуство винаги е различно и винаги е точно копие на движението "OUROBORUS". Т.е. чрез неговата пречистваща сила ние следваме упорито онези слоеве от познанието и незнанието, които ни имплантират/вписват в безкрайния, бинарен ритъм от Възраждания на Космоса.
В края на тези, признавам си, трудни писания, искам да Ви споделя, че поредната самостоятелна изложба на Иван Иванов - Йоаний е в талвега на неговото индивидуално, много българско и много световно движение по спиралата на Времето. Експозицията притежава специфичен вкус и цвят, дори ако щете и мирис на Ада и на Рая едновременно, тя е като повторяемост на психологични и знакови системи в невидимия палимпсест на корелацията Битие - Небитие. Затова си струва да се видят картините на Йоаний и да се „прежали” малко време от несъществуващата в космогонията категория „Време”, за да си подарите, уверявам Ви, едно наистина невероятно преживяване.
.jpg)
Напиши коментар