Гневни тийнейджъри със сълзи в очите: От концерти пари не се събират!

"Ще се откажете ли да ни помагате да си върнем училището?" Това беше въпросът на децата от Бъзън пред общото събрание на селото. Това попита и кметицата Василена Цанкова. В салона на читалището жителите на селото се събраха по покана на своята кметица и на децата инициатори от сдружение "Децата на Бъзън". След многобройните детски акции като майсторене и продаване на мартеници, картички и честитки, след дарителската SMS акция, кутии за дарения, след многото благотворителни концерти, събраните средства са само около 4000 лв. Но от концерти пари не се събират. До този извод бяха стигнали всички, които с толкова желание, сърце и амбиция се втурнаха в тази за някои "безумна идея". А идеята е прекрасна. И тя заля цяла България. Едно село иска да купи училище! Медиен шум, стотици поздравления, десетки надежди. Легендарните "Трамвай №5", Тони Димитрова и Део, Васко Кръпката, рок група "Фаворит", децата от Шоуто на Слави пяха и бяха съпричастни към желанието на бъзънските деца да имат свое място за обучение, игри, различни творчески и спортни занимания, зелено училище, с една дума - Детски център. Защото компютърните и фитнес зали, школите по интереси са в Русе. За децата от Бъзън остават поляните и то само през лятото. На събранието видях гневни момчета тийнейджъри, които със сълзи на очи обвиняваха възрастните в бездействие.

Ако има такива, които са забравили от къде започна всичко, припомняме, че преди година време децата и жителите на село Бъзън подеха инициатива за откупуване на училището, след като Община Ветово продаде на безценица сградата, въпреки пълното с деца училище. Собственикът е готов да продаде обратно на селото сградата за същите пари, за които то е купено преди десетина години. Т.е. на цената на една двустайна панелка. Това той потвърди лично пред присъстващите. Самият той е дарител в акциите, проведени досега в селото.

Едно училище, което помни толкова детски смях, мечти и лудории днес стои необитаемо, руши се и не е пощадено от вандали.

На събранието се чуха различни мнения, имаше много горчилка у хората, които вече не вярваха, че властимащите работят в тяхна полза. Все още недоумяваха как така "под масата" е била продадена сградата. И бяха твърдо решени този път да не отстъпват. Сигурно си даваха сметка за урока, който предават на своите деца. Урокът по доблест. Това се чу и от една млада майка: "Ако се откажем и от училището, тогава кой ще остане в село? И с какво нашите деца са по-лоши от градските? Нека им покажем не как едно нещо не може да стане, а точно обратното - как може. Те трябва да знаят да се борят за идеите и мечтите си".