Фронтменът на "Сигнал" Йордан Караджов: В Русе сме като във Виена

Превърналата се в легенда българска рок група "Сигнал" ще взриви сцената на Летния театър във Военния клуб в Русе утре, 24 юли, от 20 часа. Дойде моментът, който месеци наред очакват с нетърпение феновете им - бандата да "стопи китари" и в Русе в рамките на турнето по повод 35-годишния си живот на сцената. За това време в биографията на "Сигнал" са записани 18 албума и над 6000 концерта у нас и в чужбина. Музикантите пристигнаха в Русе още в понеделник вечерта и започнаха трескава подготовка за изявата си. Въпреки оскъдното си време, лидерът на група „Сигнал“ от самото създаване на групата Йордан Караджов откликна на поканата за интервю във вестник "Бряг". Той не се нуждае от представяне, защото се радва на голяма популярност. Роден е в София, на 61 години е и вече повече от 30 години е отдаден на музиката. За състоянието на родното музикално изкуство,  за  хода на турнето на групата и за политическата ситуация в България с автора на едни от най-романтичните рок парчета разговаря Ели МИНКОВА.

 

 

- Господин Караджов, вече 35 години "Сигнал" е на сцената, дойде ли време за равносметка? Какво ви донесоха и какво ви отнеха тези 35 години?

- Рано ни е за равносметка, защото сме най-активната банда в българския рок, което ни прави много горди и ни дава импулс за нови неща, които публиката очаква. Какво ни отнеха ли? Най-вече цената, която плащаме за тези 35 години, ние и нашите семейства. Защото за да съществува тази банда 35 години, нас 35 години ни е нямало вкъщи. Не сме отделяли нужното внимание на семействата си и още много други неща, с които те са се съгласявали. Ние обаче никога не сме имали проблеми с близките си, които продължават да ни подкрепят.

- Как върви турнето ви към момента?

- Турнето върви прекрасно. Като казвам прекрасно, това си говориме с моите колеги, че има нещо общо с онези турнета, с които "Сигнал" започна в началото, преди 35 години. Летните театри, залите и всички места, където сме на гости в съответните градове, са пълни. Виждаме няколко поколения българи като публика и това ни прави наистина горди. Едно такова име продължава да бъде свежо в съзнанието на хората, които ни подкрепят.

- Какво да очакват русенци утре вечер на концерта? Ще има ли изненада?

- Е, чак изненада! С тези 35 години, в една много, много малка България, трудно можеш да изненадаш хората, с каквото и да е, но те ще бъдат отново възнаградени с нашата коректност, ангажимент и разбира се "Сигнал" ще бъдат верни на това, което са създавали през всичките тези години. Ако бяхме Русия и Щатите и нямаме ежегодно концерти, във всеки един от градовете в България бихме могли да имаме време за изненади. Тук нещата са локални, тъй като в България има едно 50-60 хил. активна публика. Повечето от тях слушат чалга и някак си няма с какво да ги изненадаме. Но пак казвам, те ще чуят едни песни, които харесват и ще ги чуят отново по различен начин, тъй като ние свириме на живо и не пускаме тарикатлъци, само и само да залъгваме хората. Ще прозвучат нови парчета от моя солов проект "C'est la vie", който направих по случай моите 60 години преди една година.

 - Не сте за първи път в Русе. Кои са най-ярките ви спомени, свързани с града?

 - Да не звучи куртоазно, но винаги когато сме били при вас, сме идвали с една нагласа, че сме на гости може би на един от най-интелигентните, да не казвам най-интелигентния град, в България, съдейки по сградите, по всичко онова, което Русе има като история. Винаги съм казвал, че на моменти когато съм в Русе, се чувствам, все едно съм във Виена.

- Коя е най-голямата награда за вас - и в личен, и в професионален план?

- В личен план най-голямата ми награда е моята внучка, която се роди преди година и половина. Безкрайно щастлив дядо съм наистина. Ние в групата не делиме личния живот и работата, не ги дистанцираме, защото просто няма как. Това, че нашите семейства продължават да живеят с тази идея, наречена "Сигнал", ни кара да бъдем верни на едното и на другото.

- Предполагам, че сте имали възможност да емигрирате някъде. Защо не го направихте и съжалявате ли?

- Имали сме много пъти възможност, много пъти, но винаги сме се чувствали българи. Не ни е срам никъде по света, където и да сме били, да казваме, че сме българи, въпреки забележките и подмятанията, че сме държава от Третия свят. Тези, които дойдат в България и видят, че имаме една история от 1300 години, далече, далече преди това те да бъдат образувани като държави, малко или много започват да се чувстват притеснени. Винаги сме вярвали, че тежим най-много тук, в родината си и на никое друго място.

- Участвахте ли в протестите в София?

- Няколко пъти бях на протестите в порядъка на тези 40 дни, но тъй като сме на турне, няма как да съм един от активните участници. Но подкрепям с две ръце протестите, защото те нямат нищо общо с февруарските бунтове. Тук говорим за доста по-интелигентна ситуация.

- Очаквате ли, че те ще променят нещо?

- Има нещо, което ме кара да не вярвам в успеха на тези протести, а именно това, че правителството и парламентът искат властта на всяка цена, а тя единствено може да падне с кръв. Не ми се ще да се стига до радикализиране на този проблем. Дано да си дадат някаква сметка и да кажат, че си отиват. Не подкрепям това, бих казал и то без кавички, нахално правителство.

- Ако падне кабинетът "Орешарски" има ли алтернатива?

- Не. Тук има едно противоречие от тази гледна точка, но въпреки че няма алтернатива, защо да не се смени това, което не желаят хората. Ама нови избори, добре де, но една Италия сменя министерски съвети, президенти и премиери през два месеца, и е една от най-завършените държави, както в Европейския съюз, така и в света. А в момента не са толкова по-богати от нас.

- Да Ви върна отново към темата за музиката и към събитието за русенци утре вечер. Интересно е как преодолявате сценичната треска?

 - Не я преодолявам, защото тя съществува и до ден днешен, и дано да съществува, докато съм на сцената.

- Как поддържате във форма гласа си?

 - Единствено с много сън. Това го препоръчвам и на моите млади колеги, които не е лошо, когато свършат своите участия, да отидат и да заспят веднага, а не да затварят заведенията. Гласът иска единствено и само сън.  Гласът не се интересува дали ще му дадеш топло, газирано, люто или нещо друго.

- Музикант къща храни ли в днешно време?

 - Нямам идея, но аз моята къща я храня.

- Има ли според Вас напоследък възраждане на българския рок и българската естрада?

 - За този, на който му се работи, има място на сцената. Този, който го мързи и само говори, че няма шанс, няма късмет, просто не му вярвам. На фона на  цялата тази обстановка ние правим национално турне. Звучи парадоксално, но е така.

- Напоследък има доста риалити формати, които са създадени с цел да търсят млади таланти. Дават ли те добър старт на един певец, за да направи кариера?

-Те дават старт доколкото трае самият формат. Оттам нататък всичко е в ръцете на тези, които са влезли и са положили всичко. Никой не е длъжен да прави каквото и да е по отношение на един артист. Той трябва сам да гради.

- Прави ли се достатъчно в България, за да се защитят авторските права върху музикалните произведения?

- Нищо не се прави. Говорим си с мои приятели и колеги и те ми казват - "За тези 35 години да си 35-и в света по богатство от авторски права" /смее се/.  Голяма измама е там и не случайно пазя групата, защото само един Господ знае как се правят отчисленията на малки, средни, големи и други авторски права.

- Какво ще пожелаете на почитателите на "Сигнал" в Русе?

- Да са така интелигентни, както винаги са били! Това ще ни направи още по-ангажирани този концерт да мине както трябва. /Виж Фотогалерия/

 

 

 

       

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори