0
Изложба, посветена на първата българска пътешественичка, ще бъде открита днес от 17 часа в Екомузея. Експозицията от над 20 табла, озаглавена „Мисия пътешественик – Люба Кутинчева /1910-1998/”, показва колекция от фотографии и картички, предоставени от самата нея на Държавен архив – София. Люба Кутинчева е родена през 1910 г. във Велико Търново. През 1912 г. родителите й се преселват в град Силистра, който след 1913 г. попада под румънска власт. В Силистренския архив е запазена Главна книга на учениците от Българското частно първоначално училище в града за учебната 1920-1921 г., където Люба е записана с Желева /по баща/. Документът е на румънски език и в него е посочено още, че тя е родена на 15 май 1910 г. Името на баща й е Желю Николов.
През 1928 г. Люба завършва средното си образование, но не намира бъдеще тук. За своята активна дейност срещу асимилацията на българите, Кутинчева е принудена от румънските власти да избяга в България. По-късно тя отива в Турция и в големите градове изнася лекции и беседи за България, и за положението на Добруджа под румънска власт.
За близо едно десетилетие (1929-1938) тя успява да обиколи непознати и тайнствени за времето си места из страните на Магреба, Близкия и Далечния Изток, до остров Сахалин и Япония. Авантюрист по природа, Кутинчева посещава Сирия, Палестина, Трансйордания (днешна Йордания), Египет, Абисиния (Етиопия и Еритрея), Судан, Саудитска Арабия, Ирак, Персия (Иран), Афганистан, Оман, Маскат, Индия, Бирма, островите Цейлон, Ценобе, Борнео, Суматра, Филипините, Формоза (Тайван), Сиам (Тайланд), Китай, Япония, Южен Сахалин, Алжир, Испанско Мароко, Тунис, Либия и много други страни от Азия и Африка. Тези места я привличат със своята тайнственост и мистика. Запознава се с нравите и обичаите на посетените земи, успява да прекрачи прага дори на недостъпните за чуждоверка хареми и да се запознае с незавидната съдба на мюсюлманските жени. При пътуванията си пътешественичката организира и сказки, в които разказва на местното население за България. В останалата част от времето, в което пребивава в различните държави, тя работи на полето - бере банани, лимони, смокини, портокали, какао и бахар, за да изкарва пари за своите пътешествия.
Изследователите на нейния живот твърдят, че по време на своите пътувания тя се среща с множество владетели, духовници, политици, учени и общественици като емира на Трансйордания - Абд Аллах ибн Хусайн, краля на Ирак - Файсал ибн Хусайн, султана на Маскат и Оман - Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода - Саяджирао Гаеквад III, министъра на отбраната на Ирак - Нури Саид, митрополита на Птолемаида - архиепископ Месроб, владика на арменците в Иран, Махатма Ганди и много други.
Люба Кутинчева свободно владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски и есперанто.
През 1935 г. заминава за Париж, за да учи журналистика и френска филология, работи като кореспондент на «Le Matin”. Оставя пътепис „Япония - лични впечатления, наблюдения и проучвания”, издаден в Стара Загора през 1942 г. В него Люба Кутинчева се представя като първата българка, посетила Япония. Младата жена преброжда земи и морета – останали все още блян за откривателския дух на много нейни сънароднички. Но опознава и двойствената страна на света, който й се отплаща с душевни и физически страдания. „Сблъсках се с най-суровата действителност на живота и можах да видя колко и какви видове отрицателни човешки прояви има на този свят и до где може да отиде човешката злоба, алчност, завист и проява на най-низки страсти”, ще напише тя в единствения си пътепис, посветен на Япония.
.jpg)
Напиши коментар