0
Пламен КАЛИНОВ
Заключителният концерт на 57-мия Международен фестивал „Мартенски музикални дни”, с дългоочакваното участие на т.нар. „Фестивален оркестър”, се превърна в апломб и възвишена оратория на радостта, но не в прекия музикантски (отнасящ се за класическа оратория) смисъл. Макар че в спектакъла за закриването имахме от всичко и най-вече в приблизителния аналог на ораториите- невероятен оркестър- и то какъв?!; невероятен диригент- и то какъв?!; невероятен хор- и то какъв?!, четец/актриса и, разбира се, почти митологично отдадена на празника публика, вдъхновена от онова, което финалните акорди прибавиха към цялостното звучене на музикалния празник в Града на свободния дух.
Тепърва ще се анализират отделните участия и участници във фестивала, техните послания към съвремието и приноса на събитието в културната съкровищница на България и на Русе, като град, продължител и крепител на музикални традиции, за които са работили поколения наши предци и ценители на красотата, облечена в звук и хармония.
Но нека най-напред да кажем задължителните „параметри” на програмата на финала: Е. Елгар – Концерт за виолончело, солист Александър Сомов- виолончело; Ф. Менделсон – Театрална музика „Сън в лятна нощ“; Фестивален оркестър; Хор „Проф. Васил Арнаудов– Русе, диригент Свилен Димитров и хормайстор Евгени Желязков; Дарина Линкова, сопран; Галя Симеонова, сопран; Евгения Явашева, четец. А над всичко, което се случи на този концерт и в грижа за синхрона на изпълнителите- обичаният „гуру” на десетки оркестри и музиканти по света, русенецът Емил Табаков.
Маестрото, както е известно, притежава особен чар и почти магически способности да мултиплицира вдъхновението и да го превръща в движеща сила на всяко оркестрово музициране, до което се докосва неотразимият му талант. Така беше и в тази незабравима финална вечер на 57-мите „Мартенски музикални дни”.
За уникалната неповторимост на Фестивалния оркестър вече писахме. Писахме и за това как в Русе през тази, трета поредна година от събирането на формацията за първи път в родния си град специално за фестивала отново пристигнаха наши, русенски музиканти, сред които имаше и хора, долетели дори от далечна Бразилия. Това са бивши ученици, направили първите си стъпки в голямата музика от НУИ „Проф. Веселин Стоянов”. В момента те са известни и уважавани професионалисти, които си тежат на мястото като дунавски камък, с школуван професионализъм и завидни позиции в световните оркестри, където свирят и където си изкарват хляба.
Безупречен професионализъм и свирене като „за световно”, с вдъхновение и с много обич, защото знаеха, че именно тази вечер, както и всичко останало във фестивала, е винаги неповторимо, че случващото се на сцената няма аналог и не може да има, защото се случва само веднъж, само през пролетта, само през март и само в Русе и никъде другаде по света. А във времето и пространството остават ще останат акордите от музикалната магия на тяхното общо звучене, аранжирано през камертона на времето, което отмерва просто още един годишен цикъл в музикалната пролет на Европа и на българския фестивал „Мартенски музикални дни”. Това беше красив концерт от надстройката на традицията, едновременно нов (като замисъл и звучене) и емоционално обвързан с посланието на първите участници в първото издание на Фестивалната формация. Колко музиканти бяха на сцената(?)-ето ги по групи инструменти, преброени в репортерска последователност, която не претендира за стопроцентова точност ( да ме прощават организаторите), но нека все пак да ги изредим за протокола и за историята. И така, Фестивален оркестър „Мартенски музикални дни”, финал, 2017-та, по групи инструменти: Първа цигулка- 14; Втора цигулка-12; Виола-10; Виолончело-8; Контрабас-6; Флейта-3; Обой-2; Кларинет-3; Фагот-2; Валдхорна-4; Тромпет-3; Тромбон-3; Туба-1; Ударни инструменти-3; Комендант на оркестъра- Никола Георгиев.
Както вече писах, всички бяха разучили перфектно „щимовете” (предварително разпратени по интернет ноти), затова показаха завиден синхрон, постигнат за няколко дни репетиране, като трябва да подчертая, че и двете произведения в концерта се отличават с достатъчно предизвикателна сложност, особено пък композирани по този начин- във финален концерт, с който се закрива, поставя поантата на грандиозно музикално събитие като „Мартенски музикални дни”.
Концертът за вилончело на англичанина Едуард Елгар е „…уникална дръзко-новаторска творба, внушаваща респект с мащабността на формата, съвършената оркестрация и богата скала на емоционалните състояния…” ( по Мария Дуканова, съставител на музикалните проспекти за участниците във фестивала, пряко ангажирана с формирането на Фестивалния оркестър).
Да, имаше го всичко това- и новият прочит, и дръзката концепция, и разчупването на емоционалната последователност между отделните части (по оригинала на композитора), но учетворено на виртуозен корен квадратен в залата. Да прибавим и магията на Театралната музика „Сън в лятна нощ” на Феликс Менделсон Бартолди (1809-1847). Така концертът извиси поетическата сила на Шекспировите строфи от едноименното произведение чрез музикално-сакралната поетичност на случващото се в Доходното здание.
Много аплодисменти, три биса, като обещание за обич и вричане, че фестивалът „Мартенски музикални дни” ще го има винаги във времето- винаги млад, винаги изненадващ и все повече и повече обичан от вярната си публика, в която поколенията се сменят, но любовта остава. Или както го е написал великият Шекспир в „Сън в лятна нощ”: „Да, радост, млади хора!/ Нека тя обсипва щедро дните ви с цветя!”…
Пролетната магия на 57-мия фестивал „Мартенски музикални дни” вече е отзвучала приказка. Едно приключение на сън и наяве, за което се опитвах да Ви разказвам от първо лице, но с помощта на домакините и организаторите, които бяха и този път перфектни и ефективно ефектни в осъществяването на събитието. Да живее следващият Фестивал!
Напиши коментар