0
Божествена музика звуча в Доходното здание в заключителната неделна вечер на 64-то издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“. В тайните на италианския шедьовър „Реквием“ на Джузепе Верди ни потопиха уникалният Фестивален оркестър под диригентството на маестро Емил Табаков, Фестивален хор с диригент Стелияна Димитрова – Хернани, световноизвестните солисти Красимира Стоянова – сопран, Виолета Радомирска – мецосопран, Мауро Сечи – тенор и Пит Танапат – бас баритон.
Фестивалният оркестър, който няма аналог в света, съставен основно от музиканти от различни поколения, възпитаници на русенското училище по изкуствата, празнува на сцената
15 години от основаването си и десетото си участие в „Мартенски музикални дни“.
80 музиканти от 19 държави от четири континента всяка година се връщат (бройката винаги е различна). Връща ги приятелството, удоволствието да са сцената на фестивала, за който като ученици са мечтали, връща ги в Русе уникалната общност с марка НУИ. Заупокойната меса на Верди е една от най-разтърсващите музикални творби и имаше своето премиерно изпълнение пред публика в рамките на ММД, като изключим миналогодишното изпълнение на Фестивалния оркестър в празна зала.
Внушителна сцена – над сто изпълнители в една изключителна симбиоза – солисти, инструменталисти и певци в завладяващи хорови сцени, мелодични солистични партии и впечатляващи оркестрови изпълнения покориха взискателната фестивална публика. Тази крупна, грандиозна творба, каквато е Вердиевият „Реквием“, предполага цялостно отдаване, висок професионализъм и брилянтно изпълнение.
Може би ще си помислите, че това е лесно, защото музикантите с русенска закваска, работещи в реномирани ансамбли по света, могат всичко. Да! Това е вярно, но не е само това. Защото човекът, който успява с две-три репетиции да ги превърне в единно цяло, свирещо в завиден синхрон и вдъхновение, е
чародеецът, харизматичният наш съгражданин – маестро Емил Табаков.
Цели 15 години той е начело на този невероятен оркестър и заедно с директорката на Училището по изкуствата Мария Дуканова (създател на оркестъра) пазят и развиват идеята за неповторимостта му, превръщайки го в истински музикален феномен. А изпълнението на Реквиемната меса е тяхната10-годишна сбъдната мечта.
Русенското изпълнение се случи 151 години след първото изпълнение на творбата в църквата Сан Марко в Милано на 22 май 1874 г. Реквиемът на Верди много бързо започва своето триумфално шествие из концертните зали на Европа. И до сега продължава да възвеличава душите на всички, които се докосват до него. Това е молитвата на човека в краката на своя Бог, очакващ изкупление и изцеление. „Requiem aeternam dona eis, Domine“ („Вечен покой дай им, Господи!“). Драма, отчаяние, интимност и изкупление, живот и смърт, страх от смъртта, смисълът на нашето съществуване – гениално претворени теми в творбата.
Изключително бе присъствието и на
Фестивалния хор, който включва певци от оперния ни хор и от хор „Дунавски звуци“.
Хормайсторът Стелияна Димитрова – Хернани на това толкова трудно за изпълнение произведение е успяла да изработи чудесно хоровите партии, да се справи с всички технически, вокални и интерпретационни проблеми.
Соловите партии бяха майсторски поднесени – красиво, силно и вълнуващо.. Сопраното Красимира Стоянова, изработва фразите си с изключително внимание. Двете с мецосопраното Виолета Радомирска пяха в хармония, двата гласа се сляха почти в едно. Роденият в Каляри Мауро Сечи и Пит Танапат от Банкок, Тайланд, също заслужиха не по-малко похвали. Интересно е, че Пит е завършил магистърска степен при Красимира Стоянова. Трябва да похвалим и
чудесното изпълнение на концертмайстора, русенката Яна Готхайл.
В духа на благодарностите, както се полага на такова емблематично за Русе събитие, бяха и поздравите на заместник-кмета Енчо Енчев в началото на концерта към артистичния директор Ива Чавдарова и всички, които сътвориха този музикален маратон. С почетен плакет на Община Русе той отличи проф. Георги Спасов като признание за неговия принос към утвърждаването на българската флейтова школа, развитието на музикалната култура и вдъхновяването на поколения млади таланти.
Два часа минаха като миг. Залата беше притихнала, затаила дъх, възвишеността на творбата бе я омагьосала.
Публиката е невероятен барометър, тя оценява безпогрешно.
Фестивалният оркестър, хор, солисти и диригенти в отлично взаимодействие сътвориха една незабравима вечер, която отново демонстрира качество от европейска класа.
Впечатляващото изпълнение, дълбоко вълнуващо, прочувствено трогна и изчисти душата ми. Щастлива съм, че и аз бях сред публиката, запленена от изкуството и сценичната харизма на тези невероятни музиканти и от божествената музика на Верди.
Миг тишина и .. взрив от аплодисменти! Маестро Табаков вдигна за поклон всяка една от секциите в състава, всеки един солиращ оркестрант.
Искрен възторг и повече от 10 минути нестихващи аплодисменти!
Заключителният концерт бе един своеобразен апотеоз на 64-я Международен фестивал „Мартенски музикални дни “. Това, което ние приемаме за даденост, е нещо, за което много културни ентусиасти по света биха копнели. Едно повече от впечатляващо и запомнящо се събитие, което още веднъж показа колко сме щастливи, че имаме този оркестър и този фестивал, тук в Русе.
Вместо равносметка/ За довиждане
Последни акорди, последни вълнения, последни възпламеняващи аплодисменти, последен поклон!
Неописуемо опиянение от звуци, от музикални предизвикателства, провокиращи възприятията, невероятни срещи с уникални артисти от световна величина – всичко това ни се случи само за 17 дни в пролетното опиянение на мартенските дни на брега на голямата река. Там, където в продължение на 64 години Големият взрив, в контекста на космологичната музикална концепция, показваше развитието и еволюцията на този забележителен музикален феномен. В единството на звуците ние откриваме усещане за принадлежност към града и към музикалните му традиции.
Разделяме се с Фестивала, препълнени с възторг, любов и преклонение към Нейно величество Музиката. Без тъга! Защото ще сме в очакване на следващия взрив наречен „Мартенски музикални дни 2026“.
Напиши коментар