0
Четири кларнета и нищо традиционно, а напротив - почти извънземна музика, която няма друг аналог, защото е „направена” изключително музикантски и много грандиозно грамотно. Като допълнение - страхотна мултимедия, изображение в почти холограмно (много повече от триизмерен образ) повествование за човешките възможности отвъд пределите на класически приеманото разбиране за музиката като съвкупност от тонове.
Откровено казано, бях шокиран, омагьосан и едновременно с това изненадан от концерта на четиримата феноменални чехи - Индржих Павлиш, Лудек Боура, Войтех Нидъл - кларнет и вокал, и Петър Валашек.
Тези момчета наистина са ФАКТОР в многообразието от стилове, жанрови измишльотини и търсения на съвременната експериментална музика, защото имат определено оригинален и неподражаем стил, а това вече е гаранция за поне щипка „гениалност”, озарена от божествени хрумвания и невероятни звукови каскади, с които четиримата буквално „удавиха” публиката в Доходното.
От подобно свирене няма пресищане, иска ти се „приключението” да няма край, защото докато слушаш, ти вече си отвъд началото - в необозримите пространства на тези виртуозни изпълнители, които свирят с душа и наистина невероятно изтънчено, през и вътре в стилистиката на жанрове, и миксове от познати фрагменти, които звучат различно - до нетипичното, затова толкова съвършено близко до вибрациите на съвременника и 21-о столетие.
Те не просто свириха на четири кларнета, а композираха като че ли вътре в мен потока на неосъзнатото ми усещане за музиката и тоналността в обожествените характеристики на планетарното движение. Не може да се опише, дори и от най-големия специалист в нотното дешифриране (защото музиката все пак и преди всичко е математика!), какво и защо точно така го свирят виртуозните музиканти. Личи си обаче гигантската работа и трупането на опит през изминалите 10 години от основаването на формацията.
Последно, няколко думи за мултимедията. Техният инженер Инджрих Трапъл се беше постарал да „впише” изключително оригинално в миксера от образи и движения кадри, заснети от пл. „Свобода” в безмълвието на пролетната нощ - нощта преди този феноменално новаторски и разтърсващ концерт. 17 пиеси - от “Bird song” (птича песен) през „Dark Park” ( черен/нощен парк) и „L, Amour” (Любовта) –до страхотните вокални изпълнения на Войтех Нидъл, с тембър почти в стилистиката на ню-уейв бандата Depeche Mode, само че това не е synth pop, а нещо много по-различно и затова магнетично.
Беше непреодолима като усещане вечер. Спомен от незабравимо общуване с музиканти отвъд реалните измерения, с отворен финал и вътрешно пожелание за нова среща с тези гениални момчета.
Напиши коментар