0
/Интервюто е публикувано първо в русенския вестник "Бряг"/
Енчо Енчев е директор на ОУ "Ангел Кънчев" - Русе, има дългогодишен управленски опит в сферата на средното образование. Смята, че фокусът за неговото високо качество е непрекъснатата квалификация на директора и учителите, и после всичко останало.
- Господин Енчев, вие имате втора професионално-квалификационна степен по БЕЛ (български език и литература), а в момента готвите дипломна работа за първа; притежавате едногодишни специализации по педагогика и по психология. През 2015 г. завършихте и Академия за училищни лидери - директори на училища; усвоявахте практически опит в… Ню Йорк! Необходимо ли е това чак в такъв размер?
- …Дори е задължително. Образованието eконсервативна система, с дълбоки традиции, утвърждавана от поколения педагози, според спецификата на всяка държава. Но 21-и век ни поставя в условията на изключителна динамика и всеобхватни обществени промени. Това налага и училищните директори да са на висотата на своето време - носители на новаторски дух, което се постига с повишаване на собствените знания, умения и компетентности. И всичко това да се „присажда” катадневно в училището, като мая за развитие на подрастващите!
- Преди няколко години практиката ви беше да запознавате „своите” учители с „чуждоземен” опит, водехте ги по близки и далечни земи…
- Много е важно учителите да са информирани и запознати по какъв начин работят днес техните колеги у нас, в чужбина. Обикновено се смята, че промяната към нещо по-добро зависи от някой друг. Аз съм убеден, че не е така. Затова през годините разменяхме посещения с колеги от побратимения на Русе Сент Уан (община в Париж), от училища в Испания, Португалия, Турция, Прибалтика. Изпълнявахме проекти от секторните програми „Коменски“ и „Еразъм“. След тези контакти придобивахме задълбочен личен капацитет, широкомащабен обзор от „А” до „Я” – стратегия и тактики за постигане на целите: изграждане на училищната общност, формиране на екипи с конкретни задачи за учителите, училищното настоятелство и спонсорите, ученическите групи… По-остър става фокусът, предизвикват се нови устреми…
- Вие май не можете да търпите нещо, което го знаете, да не го споделите и с други колеги?
- В продължение на няколко години бях лектор-обучител по проекти „Делегирани бюджети“ и „Целодневна организация на учебния процес“, с бенефициент Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ на МОН. Кръстосах областите Добрич, Бургас, Видин, Кърджали и Русе. За мене това не беше само вълнуващо преживяване от нови запознанства и приятелства. Натрупах много знания и опит, иначе как ще се изправиш пред аудиторията!…
- Днес много се говори за стратегически периоди. Когато бяхте директор на Дирекция „Култура и образование“, изработихте първата „Стратегия за развитие на образованието в гр. Русе до 2015 г.”. Защо тя остана… "далечен спомен" в русенската просвета?
- Този период беше много динамичен и труден, но аз съм доволен; имах и подкрепата на Сдружението на директорите, по чието настояване приех длъжността. „Стратегията…” направихме съвместно със специалистите от Клуб „Отворено общество“. Но на Общината може би тогава не й беше до това; а и ние, „създателите”, не конкретизирахме съдържанието по години и приоритети, с форми за отчет на постиженията, разчети за финансиране… Някои други общини взеха нашия образец и отидоха далече. Но и в русенското образование се случиха немалко хубави неща.
- Г-н Енчев, прощавайте за каламбура, ала „нерде Ямбол - нерде Стамбул”! Във вашия случай от родното Горско Абланово та чак до специализация в Ню Йорк! Как се преминава по това трасе?
- Стъпка по стъпка и с убеждението, че времето за осъществяване на замислените прогресивни образователни идеи определено няма да ми стигне; затова не пропусках (и сега също) обявени курсове за повишаване на квалификацията. А (с извинение - малко самохвалба), ръководителите ме одобряваха и ми предлагаха участия и в други по-наситени програми… Не съм и очаквал, че пътеката на иновациите ще ме отведе в Ню Йорк…
- … Какво „купихте” от там?
- О! Много работи, но това е друга тема… Ще кажа само, че с учителите на ОУ „Ангел Кънчев” предприемаме разгъната програма (с цялата стратегия и тактики) за усвояване в близките няколко години на новостите, които прилагат колегите ни по света. Не е грешка – по света! Но никак няма да ни бъде леко, защото изоставането е голямо. Надникнете в германското образование и ще се хванете за главата колко всичко е в съзвучие с днешния ден. А ние за десетилетия не можем да приемем един закон, който вече е остарял!
- И все пак нещо за връзката на един „американец” с родното село?
- О!... Прекрасно е моето Горско Абланово! Всяко свободно време цялото ми семейство (и много често с приятели) сме в родната ми къща, която обновихме като китка! Там започнах трудовия си път като млад учител. След двайсет години директор в русенското ОУ „Алеко Константинов” се връщам в школото, в което завърших осми клас – моето училище „Ангел Кънчев”! А връзката са учителите ми – селските и градските, прекрасни, отговорни, които ме обучаваха, възпитаваха, градиха като личност, запалваха духа ми и дъха ми!... Сега искам и моите„подвластни” учители да са сред първите! Ако трябва, за това ще докарам от девет извора вода!
Георги КИРОВ
Напиши коментар