0
Вече писахме за оригиналния експеримент на експозицията „Цветовете на Дунав” в Художествената галерия на „Борисова” 39. Припомняме телеграфно, че изложбата е творчески продукт/колаборация на трима художници - Марияна Соколова от Русе, румънката Михаела Илие и моторът на идеята – испанецът Едуардо Диез, почти натурализиран обитател на Балканите, защото съпругата му е румънка. След откриването на изложбата направихме ексклузивно интервю, или по-точно, непринуден разговор с Едуардо Диез за стойността на едно триизмерно творческо приятелство, за онова, което събира хората около една идея. Стана дума и за изкушенията на модерния свят и за все по-оскъдния ни навик да влизаме в галериите, в музеите, да се интересуваме от общата си съдба като европейци и като хора, които са носители на определен тип социализация и цивилизация в планетарните измерения на понятието „цивилизованост”. Специални благодарности и на Орлин Неделчев, с когото заедно направихме по-смислен превода на казаното от Едуардо - един идалго на модерното художество, с мисия да събира хората и да ги прави може би по-добри. А иначе, идалго е благородническа титла. Получава се по наследство и само по мъжка линия. За доказателство на притежанието на титлата се ползват петима свидетели, като поне трима от тях също трябва да бъдат hidalgo.
Едуардо ДИЕЗ:
Не можем да спрем дигиталното човечество. Прекрасно е, че има подобна дилема
Пламен КАЛИНОВ
- Едуардо, защо избра тези две художнички, за да направите заедно експозицията „Цветовете на Дунав”?
- О, кей, хубаво е, че почваме именно с този въпрос. В него е същността на експозицията, на нашата творческа симбиоза, така да се каже. Това беше една хубава идея, просто реализираме едно придвижване на творческа енергия от Румъния към България. В процеса на „избистряне” на първоначалната идея трябваше да се определи и човекът, който ще направи колаборацията, т.е., важно е винаги кой е моторът на събитията, на мен се падна да „канализирам” трите енергии в едно общо, творческо русло, но това, разбира се е много схематично и нагледно казано.
- Кажи повече за началото на експеримента, откъде започна всичко?
- Първата връзка беше румънско-испанска. Аз започнах най- напред творчески контакти с Михаела Илие. Но това се случи в Испания, на моя територия. По-късно видях картини на Марияна Соколова, които много ми харесаха. Направих връзката с българската художничка, с румънката вече имахме контакта - и така осъществихме тази колаборация.
- Дотук уточнихме „технологията” на връзката помежду Ви. При комуникативните възможности на съвремието това не е трудно. И все пак, тези две момичета допадат ли ти като творчески усещания, вибрират ли на твоята честота, пасват ли на твоята палитра? Иначе би било несъстоятелно да работиш с тях, нали?
- О, разбира се, това е на първо място. Само че подобни усещания за честотата на трептенето и възприемането ни един с друг са просто необясними. Те или се случват, или изобщо нямаше да имаме този артефакт-изложбата „Цветовете на Дунав”.
- Кажи ми тогава, кое е обединителното в експеримента, в изложбата?
- Безспорно, търсили сме именно нашата обща линия на преживяване на Дунав. В изложбата обединяващата тема, нишката на общия поглед, е поречието на Долен Дунав. Тук обаче няма игнориране, а напротив, откроява се именно индивидуалният поглед. Всичко надолу от Тулча - картини, пейзажи, усещания, вибрациите, за които ти говориш. Защото Долен Дунав, както и цялата река, са един необятен свят - със свои цветови характеристики, със свои въздействия върху хората, които населяват бреговете на реката, с особено очарование през различните годишни времена, преливания от един сезон в друг. Така че около тази неизмерима същност, винаги нова и винаги непозната, е обединена творческата енергия на тримата. Според мен именно неизмеримостта и съвършената необятност на реката са като отражение върху платната в експозицията „Цветовете на Дунав”.
- Какво мислиш за възможностите на модерните технологии в сблъсъка им с творческата технология на индивидуалния рисунък. Човечеството вече формира нови гледни точки към точността на линията, към съвършенството на едно рисувано произведение, независимо от стилистиката и жанра му. Компютрите ще наложат ли своя хегемония над света на изяществото?
- Да, действително има своеобразна технологична революция и в художествено отношение. Всъщност знаеш ли, добре е, че започна промяна, има движение на света и на неговите възприятия, усещания за хармония, красота. Застоят не е приятно нещо, руши хармонията. Хубаво е, че има подобно съприкосновение на технологиите, на компютрите с майсторството на художниците, което е не по-малко вълнуващо, дори е по-завладяващо като технология от класическото рисуване, да речем, но дотам. Иначе в истинското изкуство става дума за изява на таланта и на духа, на мисълта, докато в един компютър също има извисен търсещ дух на човека, но без пространствената фантазия на индивида. Ако е компютърно пипнато, произведението върху платното става нещо като футуристична фотографска снимка, може би, не съм сигурен, че е точно така, но това е моето усещане. Ние не можем да спрем развитието на дигиталното човечество, прекрасно е, че има подобна дилема. Според мен, нещата се наместват едно върху друго, без да се съобразяват много-много с нашите желания и предпочитания. Светът се променя, надявам се за добро. И трябва да се търсят начини за съвместна и поносима доза приемственост между твореца и онова, което технологията му предлага в допълнение към неговото съвършенство. Не мога да отрека модерното израстване на човека, не мога да го отхвърля, би било наивно и глупаво, не е оправдано да се мисли прекалено сериозно именно в тази посока.
- Е, кажи ми сега, защо ти харесва толкова Русе, ти си гостувал и друг път на тукашната публика и на почитателите на изобразителното изкуство?
- Градът ми прилича на един „малък Париж”, прекрасно разположен на брега на Дунав - един от най-красивите градове, без конкуренция в Долен Дунав, мисля, че няма друг подобен град - с европейско излъчване, с модерни и слънчеви хора, с много талантливи творци - аз не случайно избрах Марияна Соколова за партньор в тази изложба (усмихва се към двете художнички). Когато преди две години полюбопитствах да узная повече неща за Вашия град, си направих труда да попрочета интересни неща за неговата история, за духа на неговите хора, за съвремието и да се замисля върху това как вие и съседите ви - румънците, все пак имате освен собствената си история, и общо движение напред. Българите и румънците по своя си начин се отнасят към реката и в същото време са подвластни на нейната обща посока, разбира се, със свои индивидуални житейски и творчески хоризонти. Харесва ми Русе - нито е много голям, нито пък е прекалено малък, просто един град на мястото си, в своето време и в свое духовно темпо, а това е прекрасно.
- Искаш да кажеш, че Дунав задава един общочовешки, общоевропейски код на хората, които са вдигнали градовете и къщите си на двата му бряга?
- Да, точно това - от Германия до Черно море - два бряга имат страхотна връзка, няма друга такава река в света, на която да са разположени толкова много държави. Това прави територията от двете страни на реката много пъстра и много жива. Струва ми се, че Дунав е нещо като сърдечна, захранваща артерия на европейската и общочовешката извисеност на духа. И тук говорим за една естествена, природна връзка между държавите-реката, но в невидимото й течение, в дълбокото са закодирани именно тези пространствено-духовни измерения, за които говорим, и които сме оставили по някакъв начин и върху нашите картини.
Напиши коментар