0
Читателски истории
Прочетете тази трогателна история, разказана от един млад човек - Georgi Garelov, във Фейсбук. Ако не се трогнете и не видите поуката в нея, значи не е имало нужда да я четете...
Здравейте приятели,
Искам да ви разкажа една кратка история.
Днес по обяд, вървейки по тротоара, съдбата реши да ме срещне с тази мила, възрастна жена от снимката.
Малко преди да се разминем и всеки да продължи по пътя си, тя реши да ме спре и да ме заговори. По най-възпитаният и тактичен възможен начин ми сподели, че не е яла нищо от вчера сутринта и ме помоли за левче-два за храна…. В мига, в който чух тези думи, ме побиха тръпки и сякаш буца заседна в гърлото ми. Без да се замисля, предложих да ме придружи до Кауфланд, тъй като бяхме съвсем близо и да й купя нещо от там. Докато вървяхме, ми разказа набързо и историята си.
Казва се Мария, също като Дева Мария. Случайност? Не мисля!
Баба Мария е на 75 години. Изключително интелигентна, възпитана и учтива жена. Завършила е химия и цял живот е работила като лаборант, в бившия вече завод Петър Караминчев в гр. Русе. Пенсионирала се е с пенсия от 214 лв. Преди 4 месеца е подала документи за ТЕЛК, но все още чака становище от там. Съпругът й е починал преди 11 години. Има един син, който преди няколко години се е опитал да продаде гарсониерата на майка си, но за щастие не е успял. Оттогава не го е виждала, нито е идвал при нея, нито й се е обаждал. Та тази жена, си няма никой. Останала е сама да се бори с несгодите на живота. Което очевидно е изключително непосилна задача за нея.
Докато ми разказваше всичко това плачеше, аз също не успях да се сдържа. Сподели ми, че колкото и да я е срам, понякога се налагало да рови по кофите и да проси пари от непознати. За да се нахрани…
Междувременно стигнахме до Кауфланд. Каза ми, че няма никакви претенции, парче пица, питка с кебапче, каквото ми се откъснело от сърцето. Моето сърце обаче имаше други планове. Казах й, че искам да влезем в магазина и да й напазарувам за вкъщи, каквото пожелае. През цялото време баба Мария не спря да плаче, да ми благодари и да ме благославя. На раздяла ми каза, че никой никога не е правил такова нещо за нея. Каза, че днес Бог ме е изпратил при нея като ангел и че благодарение на мен, отново е повярвало в доброто у хората.
И така, скъпи приятели,
Докато ние се чудим с какви по-нови и по-скъпи дрехи, телефони и автомобили да си угодим, там, навън, има хора, които просто искат да са сити. Звучи изключително жестоко нали? За съжаление това е горчивата истина и това е действителността, в която живеем.
Не качвам този пост, за да се правя на филантроп. Не търся одобрение или похвала от никой. Качвам го с един апел, към всички мои приятели и познати в социалната мрежа. Когато утре, срещнете на улицата човек, който е във видимо затруднено положение, МОЛЯ ВИ, не го подминавайте. Спрете за минутка, поговорете с него, поинтересувайте се от какво има нужда и помогнете по някакъв начин. И помнете, че добрите дела, никога не остават “ненаказани”!
Напиши коментар