1
Откриването
Снощи гайдари, артисти, танцьори и екипът на Русенската опера представиха грандиозен спектакъл, с който официално бе открит реновираният мост на Колю Фичето край Бяла. Хор и оркестър на Русенската опера представиха емблематични възрожденски песни, църковни песнопения и арии от исторически оперни заглавия. Вечерта завърши с 3D-мапинг прожекция, като върху моста на Колю Фичето оживяха картини от миналото.
Тази вечер тържествата продължават с концерт на певицата Дара, а специален гост се очаква да бъде и легендата на българския футбол Христо Стоичков.
Поради големия интерес към събитието, местата за настаняване в региона бяха заети за дните на официалното откриване на моста месец напред.
Историята говори
Един шедьовър на възрожденската ни архитектура живее нов живот. Мостът на Колю Фичето край град Бяла, който беше пред срутване, вече е реставриран. Той ще бъде център на един нов туристически обект в Русенска област. Припомняме, че години наред усилия отнеха на местната общност да събере пари чрез дарителски кампании или пък на общината да осигури собствени средства, но безуспешно. В крайна сметка над 2 години труд и малко над 13 милиона лева по програма „Региони в растеж” направиха възможно това уникално съоръжение да бъде напълно възстановено.
„И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров извън Цариград”, това казва Феликс Каниц за прочудия майстор Колю Фичето. Първото равно платно на Балканския полуостров с дължина 276 метра и близо 9 метра и половина ширина и сега впечатлява, а за времето си е шедьовър. Колю Фичето изгражда моста над Янтра за две години и за сумата от 700 хиляди гроша, по заповед на Мидхат паша, във време, в което френски инженери поискали 2 милиона граша за построяването му. Всички знаем историята за прословутия пазарлък с Мидхат паша, в който майстор Колю Фичето казва, че залага главата си, ако не построи моста за 700 хиляди гроша. Точно тази сцена изключително реалистично е пресъздадена с восъчни фигури в дома на Уста Колю Фичето.
Но за това ще разкажа по-късно. Защото, докато пиша тази история, в паметта ми изплува една легенда. Тя пък разказва, че майсторът заложил живота си, като застанал под завършения мост, докато по него преминавали волски каруци, като даказателство, че е здрав и ще издържи. Дали е било така или не, няма голямо значение, защото 157 години по-късно съоръжението устоява на времето. Част от моста обаче не устоява на напора на огромна вълна по Янтра. През 1897 година водата отнесла част от съоръжението.Чак през 1922-1923 г. мостът е реконструиран, но първоначалният облик бил променен. Кметът на Бяла Димитър Славов припомня: „ Били са следвоенни, бедни години, направили една камара пръст”. Имало и опит за укрепване с бетон, но без араматура в него, а оригиналната настилка била заменена с павета. Славов връща лентата назад, разказвайки, че когато бил избран за кмет на Бяла първи мандат, медиите писали: „ трябва да се спаси моста, мостът ще рухне, трябва да се спаси моста на Колю Фичето”. Тогава разбрал, че нито с дарения от хората, нито с общински пари ще може да се спаси тази историческа постройка.
Днес
Мостът е възстановен, като една част от него е напълно автентична с украсените сводове с релефни изображения. А другата, така както била реконструирана.”Най-добрите четири първи арки, запазени от автентичния мост на Колю Фичето, ги виждате в пълния им блясък. Преди бяха буквално на места катранено черни, не се виждаше в тия скулпутрни орнаменти кое е нимфа, кое е лъв, грифон, имаше изпочупени первази, беше в трагично състояние. Вече виждате, всичко е реставрирано”, разказва Димитър Славов. Възстановени почти като истинските са и настилката и парапетите, скулптурните елементи и белокаменната фасада, а настилката на моста е от калдаръм. „Хубавото е, че бетоновата част от 1922-23 година, която беше най компрометирана, най-слабата, пред падане, бе укрепена с нов бетон, с нова арматура, изгради се 80 метра абсолютно нова част от моста”, добавя още кметът на Бяла. И казва, че другата добра новина с реализацията на този проект, е изграждането на посетителски център.
Домът на Уста Колю Фичето
Центъра вече го наричат домът на Колю Фичето. Атмосферата там потапя посетителите в света на възрожденския строител, като връща лентата преди повече от 157 години и разказва моменти от строителството на моста. Сцената от восъчни фигури изглежда досущ като жива. Майсторът чете чертежите, строители на скеле вдигат градежа, волска каруца пренася материалите, а каменоделецът и неговият ученик дялат камъните. „Толкова образно, с тия изключително майсторски направени фигури от екипа на Борис Борисов от Велико Търново се връщаме ме във времето повече от век и половина назад. Присъстваме на градежа, как ври и кипи. Всички, които вече са видели експозицията, казват, че настръхват при вида на тази картина”, казва още Димитър Славов.
Туризъм
Реставрираният мост на Кольо Фичето ще посреща туристи със светлинно-визуални ефекти. „На бележити дати, национални, местни празници ние винаги ще проектираме подходящи филми върху моста, а самото място между посетителския център и моста се оформя като едно много добро културно пространство за събития - рок фестивали, фолклорни събития, за кулинарни шоута, пленери на скулптури, за изобразително изкуство”, обяснява Славов. И добавя, че се надява икономическият и туристически облик на Бяла да се промени, на моста на Колю Фичето да идват много туристи. Той ще бъде отворен за пешеходно разглеждане безплатно, а експо центърът ще предлага платени експозиции, сувенири, има и ресторант с панорамни тераси. Посетителите ще бъдат насочвани за разходки и до други интересни исторически места в Русенско - Ивановските скални църкви, до пещерата Орлова чука. „Аз се надявам, че този туристически, културен продукт ще помогне не само на Бяла, а на целия регион. Тук хората в един разширен уикенд да има какво да разгледат”, казва още Славов.
Ф.Котленски
26.08.2024 • 11:07 ч.Пищната церемония във връзка с мостът на Колю Фичето,беше своебразен целофан,който скри грозната реставрация,за която се произнесоха спелиалисти в това направление.Кой вмъкна в устата думата шедьовар, на този беден в мисловно отношение субект,назначаван много години подред, от герберската партия за кмет на гр. Бяла?