0
Проф., д.т.н. Евгений Гиндев и проф. Румен Воденичаров представиха днес новите си книги. Срещата на двамата професори с плевенчани бе организирана от ПП „Нова зора“ в галерия „Дарение на Светлин Русев“.
Проф. Гиндев е завършил три военни училища и Военната академия "Г. С. Раковски". Бил е заместник-директор и директор на институт към БАН. Преподавател е в Генералщабния факултет на ВА, в Техническия университет, УНСС и др. Има над 160 научни труда. Член е на Атлантическия клуб, Българското дипломатическо дружество, Националната асоциация за международни отношения и др. Научната му специалност е “Теория на надеждността“. Той представи на аудиторията своята книга „Евразия и България“. „От 5-6 г. упорито се шуми за създаването на Евразийски съюз по повод на някои политически инициативи, свързани с Руската федерация. Непрекъснато се спекулира с това какво е Европа, какво е Евразия, какви са ценностите на народите, които ги населяват и др. Затова реших да се поровя в науката и да потърся отговори на тези въпроси“, обясни авторът. Той допълни, че Евразия е най-големият и най-заселен континент на планетата. Площта й е 54 759 000 кв. км, населението е 4 618 000 000 души. От гледна точка на науката тя е един континент, но по исторически и политически причини е прието северозападната й част да е Европа, а останалата – Азия, твърди проф. Гиндев. В книгата си професорът проследява още природата на българското русофилство и причините за българското русофобство, прави анализ на обявения нов руски евразийски проект, какво трябва да бъде българското отношение към него и др.
Депутатът от Седмото велико народно събрание и един от основателите на СДС Румен Воденичаров говори за книгата си „Самотно пътешествие до Канч“. В нея авторът, който е и алпинист, описва преживяванията си в Хималаите през април 1989 г. Тогава той прави необичаен трекинг до връх Канченджьонга /Канч/. На страниците разказва и за участието си в първата проучвателна експедиция в Непал за изкачването на осемхилядника Лхоце през 1980 г. заедно легендарните ни алпинисти Христо Проданов и Методи Савов.
„Книгата излиза чак сега, защото след 1989 г. събитията, свързани с промените в страната, ни завъртяха. Дневникът, в който си водех подборни бележки за всичко, което ми се е случило в Хималаите, беше изчезнал някъде. Намерих го доста по-късно, прочетох го, стана ми интересно и реших да го предоставя на българските любители на планината“, обясни Воденичаров.
Напиши коментар