0
Р усенският университет като едното нищо ще „умие очите“ на родната просвета след подигравателните каламбури около религиозно–нравствено – образователните концепции, натъпкани в препълнената с какво ли не ученическа раница на питомците ни.
Третата национална научно–практическа конференция в университета предложи сериозен дискурс: „ Дигитална трансформация на образованието – проблеми и решения“. Каквото и да означава това „дигитализиране“, то е категорично нова конотация /споделяне на челен опит с модерно мислеща аудитория и ангажирани с образованието участници.
Имам усещането и дано да не съм емоционално доверчив, че в нашия университет открай време подреждат стратегии, така както предците са подреждали дяланите камъни в старите пристани на Конския плаж. Тези градежи – на пристаните, вече са в миналото. С колосална по обем работа, работа и пак работа, ги „изтрихме“ от крайбрежния пейзаж, за да вдигнем непригодната грамада на сегашното си гостоприемство.
И още нещо от обезличеното крайбрежие – в една от меандрите на корабните стоянки с бетонни траверси(@!) е подсилено, вероятно подмито от реката пропадане на част от съоръжението. Неизбежни са подобни доизкусурявания – „плод“ на инженерна находчивост подир калпаво строителство по социалистически маниер: Дайте да дадем, пък после ще видим!
А кадемичните русенски приноси не свършват само с по–горе щрихираната конференция. Емблематичната новина от Русенския университет беше отбелязана по достойнство в местните медии, докато за националните рупори на демократическата пропаганда събитието остана някак в периферията на новинарските им обзори. Може би защото колегите в столицата са подложени на неимоверен стрес. И се сещам как господин Тръмп- Младши/Trump Jr. не излезе от аероплана си, докато не „ометоха“ репортерите, за да не стресират височайшия му бизнес десант.
З атова пък емблематичен български политик и новатор в библейските тълкувания, един-единствен от политическата ни „фауна“ намери сгода за индивидуална среща в сгъстения график на президентския син. Според процедила се оскъдна информация двамата повече от час, на дружески обяд са обсъждали геополитика, стратегии и бизнес проблеми в региона.
Без повече отклонения ще ви „приземя“ от тези алабализми към съвсем истинската, гореща новина: Русенският университет и Държавният университет в гр. Тараклия, Молдова, са в практическа/академическа колаборация/съешаване.
По български учебни програми в Тараклия ще се обучават бакалаври в специалностите: "Предучилищна и начална училищна педагогика"; "Педагогика на обучението по музика"; "Български език и история" ; "Български език и чужд език", както и по новите направления "Бизнес мениджмънт"; "Компютърни науки" и "Земеделска и автотранспортна техника".
Ето така се правят смислени проекти, с мозъчен, а не с ракетен обстрел към бъдещето. А иначе, както е известно, безплатни обеди няма (вж. по–горе) …
П овече от сигурно е, че в Русе също стратегически и отдалече се подготвяме за поредно домакинство на световното първенство по …драконови лодки. Да видиш ти, пак сме първи сред първите! Надпреварата ще се проведе през есента на езерото „Липник“. За два кметски мандата бяхме гостолюбиви домакини на скулптурни фестивали от пясък и лед. Сега отглеждаме „драконовото семе“ на поредна уникалност / ново 20 под небето. Какво ли още ни чака?
А рхитектурата на мира в Украйна все тъй се мержелее отвъд неясни хоризонти и недоизказани намерения. Конфликтът е затънал в тресавище от неистова омраза. И се дави във въртопите на братоубийствена война между славяни. Кога ще свърши касапницата – това е прогноза за $1 милион.
Д оналд Тръмп- Старши-президентът на USA, вероятно ще направи отново своята страна велика (MAGA!). Стажантът пет пари не дава нито за украинците, нито за руснаците, нито за православните ни бакии.
Като едното нищо, ако няма сделка, от която да спечели, ще му омръзне да се разправя с някаква война – тя и без това не е негова. „Страшното“ ще настъпи тогава, когато конфликтът се трансформира в (не)решителен отпор на европейските елити срещу руската агресия.
Неподражаемите в култа си към войната руснаци презират, както обичат да го наричат, „колективния запад“. Затова по–разумно е, без да ги обичаме или мразим, и без фатализъм, да си гледаме в нашата лодка. И да не сеем бури във ветровития делник. За да не “жънем“ после, както напоследък се случва, неуправляеми природни бедствия и (не)предвидени сривове в електриката или в мобилните оператори.
Напиши коментар