0
Диригентът:
Арто Чифчиян е роден в Пловдив. Учил е при едни от най-добрите български музиканти – Иван Спасов и Константин Илиев. Работил е в Русенската опера и е дирижирал повечето от българските симфонични оркестри. В чужбина е концертирал в САЩ, Франция, Армения, Гърция и Турция. За него известният американски диригент Борис Брот пише: „Арто Чифчиян е диригент, който може да моделира всеки голям ансамбъл”.
Солистът:
Александър Хинчев – пианист, е роден през 1945 в София. Произхожда от известно музикално семейство – син е на известния в близкото минало тенор Георги Хинчев и е по-малък брат на диригента Борис Хинчев. Те са и първите му учители по музика – правят за него петолиние и ноти в различен цвят от пластелин. Учи в Държавната консерватория в София при проф. Константин Ганев, след което заминава по лична покана на Винченцо Витале да продължи образованието си в музикалната академия „Санта Чечилия” в Рим. Дълги години работи в Неапол, където преподава. Изнася самостоятелни концерти в цяла Италия, Франция, Англия, Австрия, САЩ, Япония.
Александър Хинчев е имал концерти със знаменития бас Борис Христов в много европейски страни, редица спектакли с Райна Кабаиванска, Гена Димитрова и Николай Гяуров. Пресата по цял свят дава ласкави отзиви за неговите изяви, описвайки го като „уникално явление – пианист с богата душевност и неповторим талант”.
С концерт на 26 януари Плевенската филхармония започна новата 2018 година. Под палката на гост-диригента Арто Чифчиян на плевенска сцена се представи Александър Хинчев – пиано. В програмата бяха включени произведения от Григ, Брамс и Веселин Стоянов.
След повече от 20 години в зала „Катя Попова” бе изпълнена Рапсодия за симфоничен оркестър на един от най-изявените български композитори - Веселин Стоянов. Александър Хинчев, когото музикалната критика определя като „блестящ виртуоз с тънка чувствителност", се изяви за първи път в Плевен с Концерта за пиано и оркестър на Едвард Григ. Концертът завърши с Четвърта симфония от Йоханес Брамс.
- Уважаеми господа, как се чувствате на плевенска сцена?
Александър Хинчев: - Щастлив съм, защото този концерт ме срещна с маестро Чифчиян. От 46 години живея в Неапол, но винаги се връщам да свиря в България с голяма радост.
Арто Чифчиян: - Плевенският оркестър винаги е бил един много добър професионален състав. След като се ориентирах, още на първата репетиция си поставих задача да „изчистя патината”, насложена от времето, за да „заблести златото”. Първата ми среща с плевенския оркестър беше още през студентските ми години. Завършвайки дирижиране, имах стаж и затова в Плевен бяха моите два концерта: абсолвентският и стажантският, така че тук се дипломирах.
- Вашата връзка с музиката наследствена ли е, или не?
A. Х.: - Връзката ми с музиката започна на 5-годишна възраст, защото баща ми Георги Хинчев беше певец в Софийската опера, брат ми Борис Хинчев учеше дирижиране, майка ми Люба Хинчева беше във Виенската опера. Слушах музиката, която витаеше в нашия дом, и тогава започнах да уча нотите, солфеж и пиано. Всичко стана много естествено.
А. Ч.: - В моето семейство няма професионални музиканти, но се слушаше много музика. Тя беше неделима част от нашето битие. Преди да започна да уча дирижиране, съм свирил на пиано, контрабас и ударни инструменти.
- Какво е отношението ви към музиката на българските композитори?
А. Х.: - Бих казал, че изпитвам страхотно почитание към всички, защото те са големи личности. Музиката им, като че ли бе един протест, например Константин Илиев, Васил Казанджиев...
А. Ч.: - Българската музикална култура е на изключително високо ниво. Дълги години съм живял в чужбина и съм сравнявал техните композитори и музикален живот с нашите и затова съм категоричен в оценката си. Ние имаме композитор като Панчо Владигеров, който не отстъпва на Золтан Кодай, на Джордже Енеску, нито на Арам Хачатурян...
- Маестро Хинчев, как предпочитате да свирите: солово, в камерен състав или с оркестър?
- Всяко от тези проявления има своята прелест. Всяко от тях има свое значение в професионалния живот на музиканта. В камерната музика има пиеси, които са много по-добри от редица солови. В соловата музика за пиано има прекрасни произведения, а свиренето с оркестър е съвсем различно нещо, с участието на много музиканти.
- Във вашия репертоар са Втори и Четвърти концерт на Рахманинов, както и концерти на Бах, Рамо, Хайдн, Моцарт, Равел, Прокофиев, Стравински... Имате ли предпочитания за стил, епоха, автор?
- Не, нямам предпочитания. Концертът, който свиря в момента, за мен е най-хубавият. В момента най-хубавият концерт е този на Григ, който изпълних с Плевенската филхармония. За мене той има по-специално място, защото е изключителен като композиция. Освен това е първият концерт, който съм изпълнил пред публика под диригентството на брат ми Борис Хинчев в рамките на „Мартенски музикални дни” в Русе.
- Кои са вашите фаворити – пианисти? Може би с някои от тях сте имали професионални контакти?
- Един от най-големите ми фаворити беше Вайсенберг. Имал съм контакти и с италианския пианист Артуро Бенедети Микеланджели..., но за мене най-големият пианист е самият Сергей Рахманинов, който има оставени невероятни записи.
- Маестро Чифчиян, имате ли предпочитания към някой музикален жанр?
- Определено имам предпочитание към симфонична музика и операта. Привличат ме мащабните произведения, но подбирам репертоара си. В този смисъл любимите ми композитори са от немско-австрийската школа от XVIII до XX век: Бах, Хендел, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Шуман, Брукнер, Малер, Рихард Щраус, Шьонберг...
- Какво ви даде класическата музика? Ако започнете отначало, пак ли ще се посветите на нея?
- Да, защото класическата музика може само да обогати един човек, неговата душевност, да възпитава неговите чувства. Прави ни хора с една по-различна чувствителност, хора, които инстинктивно и интуитивно започват да разбират другите хора.
Августина СЕРАФИМОВА
Напиши коментар