0
Да избереш Любо Ганев, висок над 2 метра мъж, за таен агент на Държавна сигурност, се иска голям акъл. Вербуван е от служителя о. р. Александър Ат. Александров през 1987, спортист на 22 години, офицер в армията в ЦСКА.
Интересно каква тайна дейност е извършвал агент Тони, или агент XXL, както днес се шегува разкритият служител на ДС. Никаква, защото той не си спомня. На 22 години други тайни мисии ти се въртят в главата, на друго те избива.
Но има запазен дневник и картон, ако Тони се разходи до Комисията по досиетата, може да прочете и да се сети. Най-вероятно при излизане зад граница е писал доклади, за други акции би бил лесно идентифициран и разкрит. Но пък новаторския подход на нашите служби трябва да се оцени – кой ще се усъмни в човек, който се вижда от два километра как стърчи?
Все пак досието му е прочистено- няма данни кога е снет от отчет, няма и други документи. Възможно е и да се е провалил.
Днес Ганев твърди: „Такова нещо никога не е имало. Никой никога не ми е предлагал да стана агент. Аз даже не знам какво означава агент. Какво означава агент? На някой е трябвало да докладвам нещо ли, да убивам ли, да стрелям ли, внедрен ли? Аз не съм бил контраразузнавач. Аз съм голям и не ставам за контаразузнавач. На никой не съм направил нищо лошо в живота ми. Това може всеки да го знае.“
После Любо Ганев прави леки догадки, почти уцелва какво е правил:
„Дори да приемем, че съм бил агент, какво е трябвало да правя? Да кажа "този си легна с една девойка" или "другият изпи една чаша ракия". Кажете ми какво означава агент? Убил съм човек ли? Застрелял съм някого ли? Пращал съм хора в Белене ли? Какво съм направил?", разказва разкритият агент, който в момента е открит в Малайзия, където е на почивка.
Това че вицепрезидентът на Федерацията по волейбол и член на Изпълкома на Българския олимпийски комитет Любо Ганев е бил агент на Държавна сигурност, едва ли е голяма изненада за хора, които познават бившата комунистическа тайна служба.
Или както ме поправи моят приятел Борислав Колев: „Всички български спортисти, които са излизали да се състезават в чужбина във втората половина на 70-те, когато почнаха да ги пускат, и през 80-те, са подписвали декларации. Ако не подпишеш, не излизаш - това е. Което не означава, че са агенти.“ Така почти всички спортисти по времето на социализма бяха принуждавани да доносничат. "Този си легна с една девойка" или "Другият изпи една чаша ракия".
Затова по-виновни са вербовчиците, отколкото жертвите. Дори и последните да се виждат по-лесно и по-отдалеко.
Цветан Тодоров
Напиши коментар