0
Свети Козма и Дамян били родом от римската провинция Азия, Западна Мала Азия. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра. Тя рано останала вдовица, но посветила всичките си средства и усилия на християнското възпитание на двете си деца Козма и Дамян.
Братята били умни и трудолюбиви младежи, изучили много науки, но с голямо желание се посветили на медицината. От любов и милосърдие към страдащите лекували болестите им без да взимат пари (сребърници), поради което били наречени безсребърници. Когато излекуваните болни искали да им се отблагодарят с пари или стоки, те решително отказвали, както Иисус Христос учил апостолите Си: "Проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте!". Така свети Козма и Дамян цял живот смирено служили на ближните си.
Една християнка на име Паладия, която боледувала много години и похарчила голяма част от имота си по лекари, като узнала за тези лекари, изпратила хора да ги повикат, за да я излекуват. Св. Козма и Дамян изпълнили молбата ѝ. Те посетили дома ѝ, помолили се над нея и я излекували от тежката болест. Зарадвана, тя поискала да ги възнагради. Те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да приеме поне три яйца в чест на Света Троица. По-малкият брат, св. Дамян, понеже тя го заклела в името на Света Троица, приел скромния дар – трите яйца. Когато по-късно големият брат узнал, че св. Дамян нарушил дадения пред Бога обет да не приемат никакви дарове за лекуването, поръчал на християните след смъртта им да не ги погребват в един гроб. Дамян, като нарушител на обета, да бъде погребан отделно.
Пръв починал св. Козма. Когато починал и св. Дамян, християните преценили, че поръчката на св. Козма е прекалено строга и не я изпълнили. Като родни братя, които извършили един подвиг и постигнали равна светост, те били погребани в един гроб. По-късно над този гроб бил построен храм, в който се извършвали много чудеса по тяхното молитвено застъпничество.
Свети Яков е роден в костурското българско село Горенци (днес Корисос в Гърция) през втората половина на XV век. Бил заможен човек, скотовъдец, но след среща с бившия цариградски патриарх свети Нифонт решил да раздаде на бедните всичко, което притежавал и се оттеглил в Света гора. Станал монах в манастира Дохиар и се подвизавал в труд и молитва. След известно време се върнал в родния си край и започнал да проповядва на народа, който имал голяма нужда от християнска просвета. Скоро обаче след клевета на някои клирици, че бунтуват народа, Яков и двама от учениците му, йеродякон Яков и монах Дионисий, били заловени от властта и изпратени в Одрин. Там били измъчвани жестоко и накрая ги осъдили на смърт чрез обесване. Но Яков умрял още в затвора и османците обесили трупа му, а после и другите двама мъченици на 1 ноември 1520 г.
Източници: БТА, Св. синод на БПЦ - Българска патриаршия
.jpg)
Напиши коментар