0
Църквата отбелязва празника Свети Дух, чества се и рождението на св. Йоан Кръстител (Еньовден).
В деня след голям празник се честват главните участници в него. Затова днес християните почитат Светия Дух, второто лице на Светата Троица. На вчерашния празник Той слязъл във вид на огнени езици над апостолите и останалите мъже и жени, ученици на Иисус Христос. Така те получили благодатта на Светия Дух. С нейна помощ те започнали да говорят на разни езици, за да ги разбират всички поклонници в Йерусалим, дошли от различни страни. Христовите апостоли и другите, получили Светия Дух, станали способни мъдро и убедително да проповядват учението на Христос. С тази благодатна сила те стигнали до всички краища на тогавашния познат свят и привлекли към спасителната вяра множество хора от различни народности и вери.
Според християнското учение Бог е един по същност, а троичен по лица: Бог Отец, Бог Син, въплътен в богочовешката личност на Иисус Христос, и Бог Дух Свети. Неговата роля в живота на Църквата, т.е. в живота на християните, е основополагаща. Затова в символа на вярата четем: "(Вярваме) и в Светия Дух, Господ, животворящ, Който изхожда от Отец и на Когото се покланяме заедно с Отеца и Сина". Изразът "изхожда от Отец" означава "произлиза от Отец", но не значи, че се създава от Него, защото Духът е Бог, едно от лицата на единия троичен Бог - Светата Троица.
Свети апостол Павел пише, че плодовете на Светия Дух са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.
Честваме също празника Рождество на свети Йоан Предтеча и паметта на свети Никита Ремесиански.
Днес е един от празниците през годината, посветени на свети Йоан Кръстител и Предтеча на Иисус Христос. Нарича се Еньовден (името Еньо е производно от "Йоан" през "Яни"). На този ден той е роден. Според евангелието от Лука това станало шест месеца преди Рождество Христово. Неговите родители, свещеник Захария и Елисавета, дълго нямали деца и горещо се молели Бог да ги дари с рожба. Един ден архангел Гавриил известил на Захария, че молитвите им са чути и ще имат син, когото ще нарекат Йоан.
Захария не можел да повярва. Затова му било казано, че ще онемее и няма да може да говори, докато обещаното от Бог не се сбъдне. Когато се родило детето, по еврейския обичай на осмия ден след раждането му то било наречено с името Йоан. Едва тогава Захария проговорил и благодарил на Бог. А на детето казал: "Ти ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им".
Когато Йоан пораснал, за известно време се уединил в пустинята и с пост, и молитва се подготвил за служението си. Сетне започнал да проповядва покаяние и да кръщава хората в река Йордан в знак на очистване на греховете. Той свидетелствал на всички и за Иисус, като идващия Спасител на света. А Христос го нарича "най-велик сред родените от жена".
Свети Никита живял през IV век. Той бил родом от област Илирик. Получил високо образование и приел християнството. След време, благодарение на добродетелите си, бил избран за епископ на град Ремесиана (днес Бела паланка, Пиротско, в Сърбия). Като местен жител той проповядвал християнската вяра на даки и траки, според древни източници дори покръстил бесите. Тази негова успешна дейност е описана и високо оценена от съвременниците му. Свети Никита починал в началото на V век.
Еньовден е и един от важните празници в българския народен календар, като има различни местни наименования – Яневден (Софийско), Иванден (Струга), Ивъндън (Охрид), Иван Бильобер или Иван Брулню (Великотърновско).
Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова много от поверията и обичаите са свързани с култа към слънцето (според езическите представи за божествата, с които се отъждествява). Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо. Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции . Има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи.
Имени дни честват хора, чиито имена могат да се считат за производни на Еньо, на прототипите на образа му и на свързваните с него ритуали или чието причисляване в тази категория е на основата на етимологично свързване със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“: Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.
Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка (пренасочването му от чужди – към свои), макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.
Забранява се да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи (да жъне).
Традиционно Еньовден е смятан за предвестник на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Освен това съществува и поверие, че здравословното състояние на човека през годината може да се познае по сянката му (въз основа на дължината и разположението ѝ) точно по изгрев – човекът трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Ако се отразява цяла, човекът ще бъде здрав през годината, ако се очертае наполовина – ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома (неомъжвана млада жена) първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве (ще се радва на добро здраве цялата година).
Според поверията, от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Митологичните представи за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път, спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, а в нощта срещу празника водата става лековита. После се отърсва, и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова традиционно се препоръчва, преди изгрев, измиване в течаща вода или да се отъркалване в росата за здраве. За лечение и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените – баячки, магьосници, природолечителки, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина“ – за всички болести и за, болестта без име. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, според предназначението им.
Източници: БТА, Уикипедия
Напиши коментар