0
В християнството много често една свята личност се почита в деня на нейната смърт, особено когато тази смърт е мъченическа, причинена от гонителите на вярата в Спасителя Христос. Такъв е и случаят с днешния празник. Защото според преданието на този ден е завършил мъченически своя забележителен земен път Предтечата и Кръстителят Господен Йоан. Няколко пъти през годината се честват негови празници: зачеването му, раждането му, кръщението от него на Иисус Христос, намиране на мощите му.
Днес е тъжен празник, затова Църквата е отредила строг пост, дори без растителна мазнина. Свети Йоан, най-почитаният от християните човек след света Богородица, е останал в историята не само с кръщението на Спасителя, но и с покайната си проповед и изобличението на всички, които не спазвали Божия закон. Обикновените хора се разкайвали и се кръщавали в израз на покаяние, като измивали своите грехове във водите на река Йордан. Цар Ирод Антипа обаче, изобличаван заради своето протизаконно съжителство с братовата му жена Иродиада, не само не се разкаял, но и го хвърлил в затвора, а по-късно по искане на Иродиада му отсякъл главата.
Затова и този празник се нарича Секновение, а в различните региони на България денят е познат и като Секновенѐ, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован.
Според народните представи този ден отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудява; водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Ззмейовете, самодивите, самовилите, русалките и др. също се прибират в своите зимовища накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви.
В народните вярвания този ден се смята за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден. Не се работи никаква работа против порязване и рани. Забраняват се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино. Следи се на какъв ден от седмицата се пада празникът и този ден се почита през цялата година – спазват се забрани, не се подхваща нова работа (особено ако е понеделник) и т.н. (Ямболско, Търновско, Казанлъшко, Троянско, Тревненско и др.). В района на Велес този празник се нарича „Църн свети Йован“ и на него, както и през дните от седмицата, съответстващи на деня, в който се е паднал празникът, не се кроят и шият никакви дрехи, защото, който ги облече, ще бъде сполетян от нещастия.
На днешния ден почитаме и паметта на новомъченика Спас (Анастас), българин от Радовиш, Струмишко (сега в Северна Македония). Роден през 1774 година, той млад отишъл да работи в Солун при търговец на дрехи. Един ден бил спрян от властите, задето изнасял от града дрехи, без да е платил данъка за друговерци. По съвета на търговеца Спас излъгал, че е мюсюлманин и не дължи данък, но бил разкрит. Веднага започнали да го заплашват със смърт, ако не смени вярата си. Измъчвали го дълго и понеже отказвал да се отрече от Христос, го осъдили на смърт. Починал по пътя към бесилото.
Източници: БТА, Уикипедия
Напиши коментар